"Споделени пространства" - артфилм, в който се догонват емоциите на човека и артиста

Кадър от филма.

Кадър от филма.



Елица Баръмова - Барамó е позната като художник и илюстратор. Сега изненадва публиката като широкоспектърен визуален артист, с късометражния арт-филм "Споделени пространства". В този проект тя е режисьор, сценарист и актьор, а главни "действащи лица" са нейните живописни композиции.
Филмът се реализира с подкрепата на Столична община, инициатива "Солидарност в културата".


Част от филма "Споделени пространства" е проект "Архитекта". Тя работи този проект от 5 години, той е отворен и го показва в различни фази от неговото развитие. Първата фаза беше представена в столичната галерия [a]cube contemporary през 2018 г. Сега проект "Архитекта" е в друг етап от развитието си.


Mobilis in mobili - подвижен в подвижното. Този девиз на капитан Немо изключително подхожда на арт-филма "Споделени пространства", коментират художници - приятели на Барамó, които са гледали филма.




Картините излизат от статиката и влизат в нова реалност


Идеята на Барамó за естетиката на бавното движение задвижва филма в този каданс, а нейните концептуални текстове го озвучават. Те придават - както самата тя отбелязва - ''етична възможност за наблюдение и разпознаване на фазата на отклонeние''.


Картините са анимирани от авторката и развиват в реално време кинетичния ключ, заложен в тях. От друга страна, раздвижването и кадрирането на образа разгръща като ветрило различните нива на прочит на творбите. Проф. дфн Красимир Делчев определя авторката като неоекзистенциалист, който със своя филм "Споделени пространства" дава възможност на зрителя за друга гледна точка и размисли извън егото. Картините и думите са завихрени в едно концептуално цяло и филмът препраща към именно нов екзистенциализъм.


Да се догонят емоциите на човека и артиста


Според Барамó артфилмът "Споделени пространства" намеква за флуксус-фюжъна. Помолих да обясни: "За арт взаимодействия извън Егото, за отварянето на хармонии от различни изкуства към общ център. Защото добрите идеи са приложими на много нива, те са универсални. При "анимирането" за филма - друго си е да анимираш нещо, което вече е живо! - разгърнах кинетиката на композициите във времето, защото такива са изразните средства на киното. В живописната композиция това движение е компресирано. С този нов формат на проект "Архитекта" се освободи спусъкът и вече всичко си е на мястото. Кръгът се затвори - в добрия смисъл. Малко по малко емоциите на човека и артиста се догониха."


Техниката на картините в "Споделени пространства" е акрил и пастел върху хартия. Концепцията "Седиментен процес" е визуален език със свой синтаксис, който стъпва на математическа логика и линейна перспектива, обяснява Барамó.


Проект "Архитекта" фокусира върху екзистенциалните проблеми


"Представям си нашата екзистенция като бавна каменна скулптура в процес на изграждане, разказва Барамó. . И за тази цел е бил избран монолитният камък като метафора за "началото"на всеки човешки живот. "Наносите на времето изграждат личността като изпитание за свободната воля. Камъкът постепенно придобива индивидуалност според нашия избор и плановете на Великия Архитект. Хоризонталната структура на формата пресъздава илюзията за гравитация. В композициите изследвам конструирането на картинното пространство."


Втората част на филма тематизира творческата инвенция с видео арт - темата за негативната воля, за отказите от определени свободи в полза на идеята. Заглавието е "Ноумен" (noumenon)- термин на Кант, който означава същност, схващана само чрез ума (в противоположност на феномена, възприеман чрез сетивата), нещото само по себе си. Или буквално - разсъдъчна вещ, мисловен предмет.


Отминаващи пейзажи

© Елица Барамо

Отминаващи пейзажи


Докато говорим, Елица Барамó изразява своята благодарност към Столична община, към галерия a-cube и галериста Емил Енчев, Нели Чалъкова, проф. Красимир Делчев и приятели, които са я подкрепили в непопулярното за масовия вкус начинанине. .


Картините излизат от статиката и влизат в нова реалност.


Естетиката на бавното движение е етична възможност за наблюдение и разпознаване на фазата на отклонeние. Тя е отваряне на пространство между миговете, шанс за междуредията и самоконтрола...


... за разбиране и толерантност към друга гледна точка извън егото


Продължението на картините с концептуален текст започнало именно с проект "Архитекта". Това
са две части от един "диптих". Макар че понякога думите идват преди цветовете, казва художничката


Но концептуалните текстове не обясняват картините, нито обратно. А се интерпретират взаимно.


"Всеки търси своя Вергилий"


"Екзистенциалните текстове са право в целта при настоящата ситуация, когато сме изправени пред предизвикателството самопознание. То е път към пъноценно общуване със себе си, всеки търси своя Вергилий..., добавя художничката.


Елица обяснява естетическата си цел така: изравняване на стойностите между физическия акт на създаване и самия артефакт. Това е всъщност развитие на "практиката Флуксус", която е позната още през 60-те години на миналия век, но тогава е залагала на чувството за хумор и диалога между артисти от различни сфери. "Мисля си, че настъпва моментът за нова вълна на Флуксус, която да напълни отново галериите и да насити виртуалното пространство" - тази надежда окриля Елица Барамо в нейния авангарден проект.


Можете да видите "Споделени пространства" в канала Elitsa Baramó - YouTube и наистина да
станете подвижни в подвижното:
български: https://youtu.be/HLOnV8NkmHM>
английски:
https://youtu.be/tbeqUmX6Gek


За тези, които не познават Елица Барамó: живее и твори в София, възпитаник на Националната художествена Академия, член на СБХ.
Участва в групови изложби и симпозиуми. Национален представител е във Франкофонските игри в Канада, проекта EU Mitte в Германия, проекта Art Meets History - Grimbergen - Брюксел/
Белгия и др.
Намира вдъхновение в природата, киното, театъра. И - по думите й - в отдадения човек,
ежедневието, големите градове, книгите, източната философия и практики, както и съвременната естетика и философия.


В периода 2000 - 2006 г. излага предимно в Германия. Немският експресионизъм е близък до нейния артистичен натюрел по онова време. Интегрира се в немската арт сцена и е отличена с награди за живопис, експериментира с различни форми на изразяване, хепънинг (галерия "Studio Wasserscheune"(Ербсен/ ФРГ).
С множество самостоятелни изложби в галерии и музеи в България и Германия


От средата на 2010 г. и досега активно работи в областта на графичния дизайн. Създава множество корици на книги, каталози, плакати, лога, корпоративна идентичност. Работи по проекти със Столична Библиотека (изложба по повод 90 годишния ѝ юбилей - 2018), Столична община (фестивал "Херберт фон Караян"- ежегодно от 2001 до 2008 г.), издателство Ерго, Министерство на външните работи (лого концепция за участие на България във фестивала "Европалия -2002" .

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK