Преходът към зелена икономика: България може да бъде четвъртият най-голям получател на средства

Преходът към зелена икономика: България може да бъде четвъртият най-голям получател на средства

© Николай Дойчинов



Почти 1.18 млрд. евро по цените от 2018 г. - това е делът на България от Фонда за справедлив преход, с който трябва да бъде подпомогната трансформацията към зелена икономика и да бъдат смекчени последствията за регионите и хората, зависещи от работата на минния сектор. На България се полагат 6.7% от общото финансиране за ЕС, като по-голям процент получават само Чехия (8.5%) Германия (12.9%) и Полша (20%), показват данните на Европейската комисия.


Фондът за справедлив преход е нов инструмент с общ бюджет 17.5 милиарда евро, от които 7.5 милиарда евро идват от многогодишната финансова рамка (МФР), а 10 милиарда евро - от Next Generation EU (фонда за възстановяване на ЕС от корона кризата). За България това означава 673 млн. по Next Generation EU и 505 млн. от общия бюджет на ЕС за идните седем години.


Тристранно споразумение между Европейската комисия, Европарламента и Съвета на ЕС беше постигнато през декември. Европейският парламент вече одобри създаването на фонда и остава само страните членки да потвърдят волята си, за да стане фондът реалност.


Защо е необходим




Защото ЕС иска да намали емисиите на вредни газове с 55% до 2030 г. и да бъде въглеродно неутрален до 2050 г. В минния сектор в Европа работят 238 хил. души и 160 хил. от тях може да изгубят работните си места в идните по-малко от десет години, показва доклад на ЕП. По данни от 2015 г. България е трета в ЕС по брой въглищни мини (12) заедно с Германия, след Полша (35) и Испания (26). Тя обаче е първа по броя на пряко и непряко заети хора в този сектор.


Подкрепата на ЕС се изразява във финансиране за преквалификация и търсене на нова заетост; насърчаване на диверсификацията на местните икономики, модернизиране на енергетиката, развитие на сектора на възобновяемите енергийни източници и възстановяване на земите например чрез преобразуване на бивши мини за използване на възобновяема енергия.


Слабостите на плана


Зад слабостите на плана стои неохотата на комисията да признае изрично, че преходът включва постепенно премахване на изкопаемите горива, включително бързото извеждане от употреба на въглища, посочва критичен доклад на бюджетната комисия на ЕП. Това само по себе си е резултат от нежеланието на комисията да застрашава "енергийния суверенитет" на държавите членки, но също така произтича от липсата на пряко управление на средства от комисията, дадени на региони в преход - което означава, че платформата и комисията могат да подпомагат само държавите членки, които доброволно се ангажират.

Тези, които не поискат помощ, няма да я получат.

Това лишава регионите от възможността да поемат ръководството, да планират собствените си справедливи преходи и може да ограничи напредъка - заради националната политика, в която обсъждането на премахването на въглищата е табу (като в Полша и България), посочва се още в текста.


Той показва три основни проблема:


- Предизвикателствата на едноиндустриалната икономика, която вече е в упадък: обезлюдяване, застаряване, структурна безработица, въздействието върху местната култура. Докладът дава за пример региона на Стара Загора, наричайки го "удивителен случай" заради отдалечеността му от основните туристически региони, разчитането само на въглищната индустрия за създаване на работни места и снабдяването на страната с евтина енергия, както заради и отрицателните демографски тенденции.


- Екологичните щети от дългосрочната експлоатация на ресурсите, което само по себе си е пречка за бъдещи инвестиции.


- Липса на политическа воля да се признае постепенното премахване на въглищата и индустрията за изкопаеми горива. Това възпрепятства планирането и изостря и вече споменатите други два проблема. Едно наличие на ясен график би дало сигурност на инвеститорите и би намалило общите разходи за прехода.


Разпределението


Разпределението на финансовите средства на Фонда за справедлив преход ще е съобразено със способността на държавите членки да финансират необходимите инвестиции, за да се справят с прехода към неутралност по отношение на климата. В метода на разпределение се отчита следното:


- мащабът на предизвикателството, поставено от прехода пред регионите с най-големи въглеродни емисии, които отделят парникови газове;


- социалните предизвикателства с оглед на потенциалната загуба на работни места в промишлеността, извличането на битуминозни шисти, добива на въглища и на лигнитни въглища, производството на торф, както и необходимостта от последваща преквалификация на работниците;


- равнището на икономическо развитие на държавите членки и съответния инвестиционен капацитет.


Как се кандидатства


В резултат на политическите тристранни срещи, за да се освободи финансиране от ФСП, държавите от ЕС ще трябва да изготвят свои териториални планове за справедлив преход (ТПСП), в които да определят допустимите територии, които се очаква да бъдат най-силно засегнати от екологичния преход.

Подготовката на тези планове е ключово условие за програмирането и впоследствие за усвояването на ресурсите.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK