Борислав Сандов: В Зелената сделка хората трябва да виждат перспективата, а не да се боят

Борислав Сандов: В Зелената сделка хората трябва да виждат перспективата, а не да се боят

© Личен архив на Борислав Сандов



Борислав Сандов е съпредседател на Зелено движение. Климатолог и участник в повечето екологични кампании през последните години. Попитахме го как Европейския зелен пакт, с който ЕС ще реализира целта си да направи европейската икономика въглеродно неутрална до 2050 г., ще промени живота на българите и дали България ще успее да се справи с предизвикателството на зеления преход.


Г-н Сандов, Зелените в Европейския парламент не подкрепиха Европейския зелен пакт, защото го смятятат за недостатъчно амбициозен да спре промените в климата. Как гледат на него българските Зелени?


- По същия начин. Учените казват, че не трябва да допускаме повишаване на температурата с повече от 1,5 градуса над нивата от 1850 г., от прединдустриалната епоха, защото това ще доведе до необратими негативни процеси за човечеството и екосистемите. А ние вече се намираме на 1,1 градуса и са необходими доста по-амбициозни политики за декарбонизация, запазването на биоразнообразие, за устойчиво управление на природните ресурси. Все пак за нас би било успех в България да бъде приложен Европейският зелен пакт, защото ние сме много лош пример в тези политики и в същото време с огромен потенциал.




Зелените от години говорят за климатични политики и изведнъж позеленяха ДПС, ГЕРБ..., всички онези, които ви критикуваха. Как си го обяснявате и виждате ли шансове за консенсус с тях отвъд комерсиалния интерес към фондовете?


- Надявам се, че всички политически партии вече са узрели за новата действителност и наистина долавят същността на тези политики, а не целят само да усвоят парите. Ние ще търсим широки мнозинства за реализиране на такива политики, независимо от конюнктурата.


България ще получи четвъртата най-голяма финансова помощ от Фонда за справедлив преход, за да модернизира и "почисти" икономиката си, и въпреки това няма голям ентусиазъм за участие в зеления пакт. На какво се дължи това?


- Дълги години администрацията трябваше да аргументира позиции срещу зеления преход. Упорството от страна на синдикати, областни управители, кметове, политически елити, мозъчни тръстове, трудно ще бъде преодоляно.


В природата ветропоказателят се завърта веднага към вятъра, но в България, където промените не се обичат, това става по-бавно.



Включително изказването на президента Радев (на срещата на върха на ЕС, б.а.) в Брюксел подсказва, че то е писано от този втори-трети ешалон в министерствата, който говори от години, че България трябва да се пребори за някаква дерогация и да не се прилагат към нея зелените мерки.


Как си го обяснявате: страх пред мащаба на промените или липса на капацитет да се изпълни тази задача?


- И на двете, и даже нещо трето.

Всяка промяна ще развали корупционните схеми, които действат в момента. Особено в енергетиката има намесени големи играчи, олигарси, мастити бизнесмени, които харесват сегашната ситуация, защото печелят от регулирания пазар на енергия и от корупцията.

България има капацитет, но голяма част от него не работи в страната или пък не работи за българския пазар. В момента, в който се усети истински вятърът на промяната, този технологичен и експертен капацитет ще се появи над повърхността.


Обикновено се смята, че трансформирането на енергетиката ще е най-голямото предизвикателство, за да може България да изпълни ангажиментите си за намаляване на емисиите? Така ли е?


- Химическата индустрия и енергетиката най-трудно ще се трансформират. Много голямо предизвикателство ще е секторът "Мобилност", защото автопаркът в България е най-старият в ЕС, а домакинствата нямат икономическите условия да инвестират в екологосъобразни решения. През последните 10 г. селското стопанство претърпя промени, които ще го вкарат трудно в Европейския зелен пакт, тъй като земеделската земя интензивно се третира с пестициди и се използва като суровинна база за производство на продукция, която се изнася в чужбина.


Поради активността на синдикални организации и колебливостта към промените на регионално ниво, преходът на енергетиката изглежда най-труден, но в същото време той ще се случи най-бързо. Но не заради европейските политики, а заради икономическата логика и пазара.


От това, което знаем за Плана за възстановяване и устойчивост на България, в него няма достатъчно проекти, свързани с климатичния преход. От друга страна, е очевидно, че в България има много да се наваксва и като икономически модел. Защо тогава липсват проекти?


- Проекти има, но не са включени в плана. Критичен съм към него, защото не само, че не е достатъчно амбициозен, но и рискува част от средствата да не бъдат получени, защото проектите не отговарят на европейските критерии. Това, което е в плана, няма да намали суровинната зависимост на българската икономика, която ползва 6,5 пъти повече суровини и произвежда 6,5 пъти повече отпадъци за производството на единица продукт. Емисиите за единица продукт у нас са 3,5 пъти повече от средното за Европа.


За съжаление, голяма част от тези проекти ще доведат до нови корупционни схеми. Казват, че този път няма да има асфалт, но бетонът е твърде много. Надявам се през следващия месец този план да бъде значително подобрен, за да може да бъде финансиран и да доведе до реална модернизация на икономиката.


Вие имате експертиза в земеделието. Посочете 5 неща, които ако се направят, повече българи ще повярват в зелените политики.


- България има голям потенциал в агроекологията и биоземеделието, но темпът на нарастване е малък. Ако трендът се увеличи, ще имаме повече чисти храни и на по-добри цени, както и по-здрави хора. Ограничаване ползването на пестициди и изкуствени торове, за сметка на природно базирани решения, сеитбооборот, пермакултури и пр. Адаптацията спрямо климатичните промени ще означава трансфер на практики, семена и сортове, които, например, са по-устойчиви на засушаване.


Заради затоплянето в България ще започнат да се отглеждат цитруси, маслини, фурми. При сегашните нива на нарастване на температурата към 2050 г. половината от територията на България ще стане с трайно средиземноморски климат. Културите, които сега се отглеждат в Южна България ще трябва да се преместят към Добруджа и по-високите полета, като Софийското.



На трето място - аквапоника, модерно капково напояване, нови системи за задържане на влажността в почвата, които ще доведат до по-високи добови и следователно до по-ниски цени. Премахване на финансовата подкрепа за земеделие от площ към качеството на продукцията, което ще доведе до разнообразие на земеделските терени и ще увеличи биоразнообразието и видовете продукти, които се отглеждат. Възможности за информиран избор, за да се улесни връзката между производител и потребител. Да се знае къде кой какво произвежда, което би помогнало и за кооперирането на производителите.


Как ще убедите хората, които ще загубят професията и работата си заради зеления преход и няма да имат възможност да се преквалифицират заради възрастта, образованието си или заради липсата на избор, да мислят в зелено?


- Броят на тези хора е много по-малък, отколкото ни се представя. Инженерите и работниците в ТЕЦ няма да загубят професиите си, а ще работят в централи, които произвеждат ток не от въглища, а от други енергийни източници. Миньорите, които конкретно ще бъдат засегнати, ще имат възможност за ранно пенсиониране, ще могат да продължат на същите заплати и обекти, но за рекултивацията на минните терени и извеждането им експлоатация на миннодобивната инфраструктура.


Справедливият преход създава механизъм за преквалификация в земеделие, машиностроене, бизнес, а такива работни места ще бъдат създавани заради търсенето и финансовите възможности.


По-солиден проблем ще е намирането на хора за работа, отколкото намирането на работа за хората.



Въвеждането на възобновяеми източници на енергия и замяната на фосилните горива ще създадат повече работни места, отколкото ще бъдат загубени.


В химическата промишленост преходът ще бъде по-бавен, но и за там няма да е проблем работещите да имат бъдеще в България. Това не е нещо, от което трябва да се боим, а да го търсим, защото ще създаде по-благоприятни условия за живот.


Зелената сделка е още един инструмент за модернизиране на България. Как ще изглежда според вас тази "модерна България" през 2050 г., когато европейската икономика ще трябва да е въглеродно неутрална?


- Представям си България, в която има зеленина и хората са по-усмихнати. Място, където всеки сам добива енергията, от която има нужда. На покрива си например. Или участва в енергиен кооператив и не се налага да мисли за сметките си за ток.


Представям си хора, които са заети с повече мисловна дейност, култура, наука, отколкото с тежка физическа работа.


Представям си една страна, в която хората се хранят с чиста храна и знаят къде и от кого е отгледана и имат възможността да участват в този процес на своите покриви-градини или в градове-градини.

Представям си по-здрави хора, които не мислят как да си купят лекарства, тъй като храната им е техният лек. Хора, които живеят с технологии и управляват дейностите през телефона си. Това е постижимо дори по-рано. Хората трябва да виждат перспективата в промяната, а не да се боят от нея.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK