Вотът на правителството за климатичния закон изненада българските евродепутати

Българските евродепутати се оказаха изнедадани от решението на служебното правителство да остане единственото в ЕС, което не подкрепи европейския закон за климата, представляващ правната рамка на Зеления пакт.

Законът задължава държавите членки да предприемат по-амбициозни екологични мерки, така че да намалят емисиите от парникови газове с 55% до 2030 г. и да произвеждат СО2 от човешките дейности, равно на това, което се поглъща до 2050 г., т. нар. климатична неутралност.

Европейските институции ще подпишат в сряда вечер климатичния закон - последна формалност преди той да стане правен факт.

Преди по-малко от седмица 14 от 17-те българските представители от различни парламентарни фракции, гласуваха в Европейския парламент за приемането на закона, с който ЕС ще осъществи целта си за въглеродно неутрална икономика.

В понеделник България се оказа единствената държава членка от ЕС, която гласува с "въздържал се" в Съвета на ЕС по време на последния вот от процедурата по приемането на закона. Представител на правителството обясни това пред агенция "Ройтерс" с аргумента, че заключителният текст се различава от българската позиция по темата.

Климатичният закон беше одобрен от Европейския парламент на 23 юни с мнозинство от 442 гласа, 203-ма евродепутати гласуваха "против", а 51 се въздържаха. Всички български евродепутати от групите на "Социалисти и демократи" и "Обнови Европа" са гласували за приемането на климатичния закон. От българската делегация в ЕНП са подадени шест гласа "за" и един "въздържал се", а двамата консерватори от ВМРО са гласували "против".

Единственият български депутат, чийто вот съвпада с този на служебното правителство, е Андрей Новаков от ГЕРБ-ЕНП. От офиса на депутата съобщиха пред "Дневник", че това е негова лична позиция, която той последователно отстоява от миналата година. Основните му резерви са свързани с липсата аварийни спирачки в закона, които да позволяват набелязаните екологични мерки да бъдат съобразени с евентуални бъдещи здравни, икономически и финансови кризи. Освен това той настоява за клауза как ще се действа при форсмажорни обстоятелства, както и за механизми за оценка дали осъществяваните реформи дават търсените резултати.

Новаков има опасения, че евентуален бъдещ данък върху вноса в ЕС на стоки, произведени чрез замърсяващи технологии, може да доведе до недостиг на суровни, както и че научният консултативен съвет за климата, който се предвижда да бъде създаден, ще увеличи бюрокрацията.

"Дневник" се свърза с част от евродепутатите, за да научи за мотивите, с които те са гласували по климатичния закон в парламента, както и дали са били подготвени за позицията, която ще заеме българското правителство няколко дни по-късно. Повечето от тях заявиха, че климатичните промени са факт, както и че волята на ЕС да бъде водещ в борбата с глобалното затопляне се споделя от институциите и държавите членки.

Ева Майдел, ГЕРБ - ЕНП:
Финалният текст на климатичния закон изискваше много компромиси и беше много трудно постигнат, но всички страни осъзнаваха, че това е основният закон за модернизацията на Европа. Отказът на служебното правителство да го подкрепи е промяна в националната позиция, без това да бъде публично обяснено. Това изглежда като страхлив, популистки, назадничав ход.

Радан Кънев, "Демократична България"- ЕНП:
Гласувах "за" много убедено, както практически всички политически сили, с изключение на крайната десница, и на зелените, които искаха да бъдат заложени много по-високи цели. Човек трябва да живее в бункер, за да не вижда защо климатичните цели са приоритет. Поставянето на подобни амбициозни цели пред енергетиката и индустрията, подплатено с финансови стимули от ЕС, е шанс за модернизиране и технологизиране на икономиката, както на европейската, така и на българската. За България е огромен шанс да успее се утвърди като лидер в някои технологии.

За мен е изненада гласуването на България в Съвета. Имах по-високи очаквания от икономическия екип на служебното правителство и начинът, по който беше гласувано показва, че нямаме национална политика за енергийния преход. Разбирам, че служебно правителство не може да разработи енергийна стратегия, но нямаме полза да стоим настрани. Промените ще се случат, въпросът е ние да не останем аутсайдери.

Петър Витанов, БСП - Социалисти и демократи:
Отчитам, че приоритетите на ЕС създават риск особено за енергийния преход, но ние знаем, че това е пътят, по който ЕС ще върви. Целта за намаляване на СО2 емисиите с 55% е напълно постижима за България, която досега, по различни причини, е намалила емисиите си спрямо 1990 г с 44%. Благодарение на плана за въстановяване и бюджета на ЕС България не би имала проблем да постигне оставащите проценти до целта.

Запазването на въглищните централи не е икономически рентабилно при двойното поскъпване на СО2 емисиите и перспективата цената им да продължи да се увеличава. Решението не е само технологично и трябва да се работи за увеличаване на възобновяемата енергия, да се изградят интерконекторите и да се подсигурят други енергийни източници и да се либерализира пазарът.

Гласуването на правителство показва, че са надделели опасенията на българския бизнес. Те са напълно основателни и засягат енергийната и националната сигурност, но ЕС не ни е виновен, след като 13 г. нищо не е направено за енергийния преход.

Искра Михайлова, ДПС - "Обнови Европа":
Климатичният закон е законодателна инициатива, която има широка подкрепа в Европейския парламент и дава рамката за реализацията на зеления пакт - целите, които той си поставя и механизмите за проследяване на изпълнението им. Убедена съм, че този акт няма да остане единствен - всички сме в очакване да видим предложенията на Европейската комисия за изменение на поредица от директиви. Вярвам, че държавите членки в такъв период на качествени промени, които са и технологични, не само политически, трябва да имат предвид, че ще те ще намерят място във всички сектори на икономиката.

Приемам начина, по който е гласувало българското правителство за остатъчен, по навик - да ни отмине бурята. Но така няма да стане. България трябва да приеме, че участва в промените, които се случват в света, или да остане на дъното.

Андрей Слабаков, ВМРО-ЕКР заяви в пленарната зала на Европарламента, че "климатичният закон е директна атака към много държави и хора" и че той ще доведе до създаване на втора класа граждани.

"Дневник" изпрати въпроси и на Министерския съвет да обяснят позицията си, но от пресцентъра отговориха, че днес няма да могат да дадат отговор.

Всичко, което трябва да знаете за: