Новата зелена енергетика: Цената е висока и изкопаемите горива ще я платят

Новата зелена енергетика: Цената е висока и изкопаемите горива ще я платят

© Associated Press



Повечето експерти смятат, че визията на Европейската комисия за бъдещето на енергетиката ще е най-трудната за прокарване реформа от мега пакета, с който ЕС трябва да изпълни обещанието си да направи икономиката си въглеродно неутрална до 2050 г.


Реформа на пазара за въглерод и втора схема за търговия с емисии, която да включи автомобилния транспорт и отоплението на сградите, нови задължения за използване на възобновяема енергия и ангажиране на авиацията и корабоплаването в усилията срещу затоплянето на климата. Промените ще засегнат толкова много бизнеси и интересите на държавите, че тази част от Зеления пакт има еднакви шансове да се осъществи или да остане само на хартия.


Но председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за която Зеленият пакт е топ приоритет, смята, че "да правим по-малко или нищо, означава да не направим нищо".




Цената на енергията ще е по-висока за всички, но особено за онези, които не вървят с останалите. Всички мерки, които Европейската комисия е заложила, водят към повече разходи за използването на изкопаеми горива, за несанираните помещения и за енергийно неефективните производства. Законодателните предложения почиват на два принципа - поставяне на цена за въглеродните емисии и регламентиране на стимули за декарбонизация.


На енергийния сектор се падат 75% от емисиите на парникови газове в ЕС и затова той ще понесе най-голямата тежест в изпълнението на Зеления пакт.

"Този законодателен пакт ще ни позволи да постигнем целта си и да ни постави на пътя на въглеродната неутралност. Да, ще е трудно и тежко, но ние сме задължени да поведем планетата, за да не се налага децата ни да се бият за вода и храна", казва Франс Тимерманс, климатичният вицепрезидент на Европейската комисия.


Чистата енергия


Приносът на енергията от възобновяеми източници трябва да се увеличава по-бързо, казва Еврокомисията, като отчита, че целта от 20% до 2020 г. е успешно постигната, а държавите са заявили интерес към увеличаване на нейния дял. Затова се предлага поставянето на нова цел от 40% (досега 32%) до 2030 г., която ще задължи правителствата да ускорят плановете за собствения си енергиен преход, за да може ЕС колективно да постигне целта. Подадените до момента заявки са за около 33% кумулативен дял на възобновяемата енергия, така че до окончателната цел остава под 1%.


Но ангажиментите за промяна на енергийния микс няма да са доброволни.


Еврокомисията предлага изчислението на приноса на всяка държава да се прави въз основа на енергийната консумация, БВП на глава от населението и потенциала за икономии на енергия в допълнение към фиксираните темпове на намаляване на потреблението на енергия. Предвидени са и санкции чрез "механизмите за преодоляване на различията", които ще бъдат задействани, когато държавите изостават в предоставянето на своя национален принос.


Задължителни квоти за възобновяема енергия


Комисията предлага ремонт на директивите за енергийната ефективност и за възобновяемата енергия, като с първата иска да направи задължително приоритетизирането на енергийната ефективност, а с втората - за насърчи използването на възобновяеми горива като водород в сектори, които трудно могат да бъдат декарбонизирани, и да улесни сключването на преки договори между производителите и домакинствата и други потребители на ток на дребно като средство за привличане на нови инвеститори.


Новата зелена енергетика: Цената е висока и изкопаемите горива ще я платят


Предлага се удвояване на изискването за икономии на енергия от европейските държави от 0.8% сега до най-малко 1.5% годишно от 2024 г. до 2030 г.


Освен това се предвижда да въведе цели в транспорта и отоплението и охлаждането на сгради. Според тях транспортът трябва да намали с 13% СО2 емисиите, а климатичните системи на сградите и промишлеността трябва всяка година да увеличават потреблението на зелена енергия. 49% от енергията на сградите трябва да идва от чиста енергия. 2.6% от горивата в транспорта и 50% от тези в промишлеността трябва да са водородни.


В допълнение към биогоривата за транспорта, разпоредбите на директивата обхващат биомасата и биогаза в производството на топлинна и електрическа енергия. Директивата включва и специфични гаранции за биологичното разнообразие и климата по отношение на горската биомаса, чийто принос за биоенергията на ЕС възлиза на около 60 %.


Какво ще стане със сградите?


Около 80% от потреблението на енергия в сградите е за отопление и охлаждане, а останалата част - за осветление и електрически уреди. Тъкмо заради отоплителните инсталации, които все още се захранват с енергия от изкопаеми горива като газ и мазут, сградите ще трябва да преминат през значителни промени, за да бъдат адаптирани към енергийния преход към въглеродно неутрална икономика. В момента сградите - частни и обществени, произвеждат 36% от парниковите газове и консумират 40% от произвежданата в ЕС енергия.


Новата зелена енергетика: Цената е висока и изкопаемите горива ще я платят

© European parliament (audiovisual service)


През следващото десетилетие 49% от отоплението и охлаждането на сградите трябва да идва от възобновяема енергия според плановете на Европейската комисия. Това може да стане чрез пряка електрификация (използване на електроенергия от вятъра и слънцето или осигуряване на отопление и охлаждане чрез термопомпи), пряка възобновяема топлинна енергия (например геотермална и околна енергия, слънчева топлинна енергия и др.) или централно отопление и охлаждане, които могат да използват възобновяеми енергийни източници, както и отпадна топлина и студ от промишлени процеси и процеси в сектора на услугите.


Досегашното пожелание за годишно увеличение от 1.1% на отоплението и охлаждането с чиста енергия според комисията не е достатъчен стимул и затова Еврокомисията предлага то да стане задължение. За изоставащите държави ще има национални доставки, за да се модернизират, но те ще трябва в замяна да разработят и осъществяват схеми за подмяна на отоплителните инсталации или преминаването им към неизкопаеми горива.


За да се подтикнат топлофикациите да се модернизират, Еврокомисията предлага да се удвои спрямо сегашния 1% незадължителната цел за годишното увеличение на енергията от възобновяеми източници, използвана в районните отоплителни и охладителни системи.


Отделно от икономиите и модернизациите Европейската комисия предлага от 2026 г. сградите да купуват разрешителни за парниковите газове, които произвеждат. Точно като ТЕЦ-овете и химическите заводи сега. Това ще оскъпи потреблението и затова се предвижда създаването на компенсаторен климатичен фонд, от който държавите могат да подпомагат непряко например чрез подмяна на инсталациите или с енергийни помощи хората с ниски доходи, за да могат да си позволят отопление.


Електрическият транспорт и въглеродните горива


Електрификацията ще играе важна роля в автомобилния транспорт, казва Еврокомисията, която смята, че до 2035 г. двигателите с вътрешно горене трябва да бъдат забранени за новите коли, ванове и камиони. Според Брюксел това ще е по-лесно от очакването, тъй като големите европейски производителите вече са заложили прехода в своите корпоративни планове и ЕС само трябва да следи, че те ще ги реализират.


Към амбицията за електрическите коли е приложена и програма за изграждане на зареждащи станции със задължителна гъстота за различните видове горива, която ще направи съвсем излишна програмата на предишното българско правителство за държавни бензиностанции.


Зелен самолет


Въпреки че вътрешноевропейските полети са част от пазара на СО2 емисии от 2012 г., заради увеличения трафик преди пандемията емисиите са продължили да растат и затова се предвижда квотите да се намаляват всяка година. Така цената им ще се вдигне и авиокомпаниите ще бъдат принудени да търсят как да си намалят разходите. Според Европейската комисия те най-вероятно ще се обърнат към по-чисти горива, още повече че керосинът също ще започне да се облага.


Към 2026 г. Брюксел предвижда да спре издаването на безплатни квоти и всеки ще трябва да си плаща за замърсяването. Засега линиите, които ще бъдат включени във въглеродния пазар, остават вътрешноевропейските плюс полетите до Великобритания, Норвегия, Исландия и Швейцария.


Морските круизи и вносът от Далечния изток


Круизните кораби - и най-вече контейнеровозите, танкерите и други големи морски съдове - също ще бъдат включени в търговията с квоти. За разлика от авиацията подходът тук е, че всички кораби с водоизместимост над 5000 т, които акостират в европейски пристанища, ще трябва да плащат, независимо от флага си. Курсовете, които не започват и не завършват в ЕС - също, макар и половината от цената на разрешителните.


Новата зелена енергетика: Цената е висока и изкопаемите горива ще я платят

© Associated Press


Това ще засегне не само цените на презокеанските плавания, но и цените на всички стоки, които се пренасят по море. Освен разрешителни за СО2 Еврокомисията предлага да започне данъчно облагане на горивата за кораби, повечето от тях по най-високата тарифа, заради екологичния им ефект. Това ще доведе до сближаване на цените с много по-скъпите сега алтернативни горива, което според прогнозите на Брюксел ще накара корабособствениците да предпочитат нисковъглеродните.


Втори СО2 пазар за сградите и пътния транспорт


От 2005 г. в Европа съществува пазар на въглеродни квоти, които замърсяващите производства и производителите на енергия плащат заради изпусканите в тях СО2 емисии. От създаването му до днес цените на квотите се удвоиха и емисиите от производство на електроенергия и промишлеността намаляват. Секторите се модернизират, изнасят се от ЕС или спират, защото цените ги правят нерентабилни.


Като се позовава на успеха на схемата, Европейската комисия предлага тя да бъде дублирана, като се създаде втора за автомобилния транспорт и строителството.


Комисията, от една страна, смята, че новата схема ще регулира доставчиците на горива, а не домакинствата и шофьорите, от друга, е приготвила фонд да ги обезщетява, който ще заработи с година аванс.


Идеята е доставчиците на горива да докладват за количествата, които пускат на пазара всяка година, и да плащат за изгорелите газове от тях. Надеждите са, че цената ще ги накара да се насочат към нискоемисионните видове за сметка на бензините.


Новата система е проектирана да заработи от 2026 г., като ще бъде придружена с механизъм, който да не позволява прекомерно вдигане на цените на СО2 квотите.


И още по-скъпи емисии на досегашния въглероден пазар


Законодателният пакет за Зелената сделка е добър повод за сериозна ревизия и на действащата схема за търговия с въглеродни емисии, която сега обхваща производството на ток, топлинна енергия, замърсяващите производства и част от въздухоплаването.


За 15 години цената на емисиите поскъпна двойно, което принуди засегнатите да свият произвежданите от тях парникови газове с 43%, но Еврокомисията иска намалението да се закръгли до 61% през следващите 9 години.


Затова комисията предлага по-рязко годишно намаление на емисиите с 4.2% (вместо 2.2% годишно при настоящата схема), като преди това таванът на емисиите бъде еднократно намален. Предлага се и постепенно премахване на безплатните квоти за емисии за авиацията. Иска се още разпределяне на квотите само чрез тръжна продажба и отпадане на раздаваните през отделните държави разрешителни за СО2 емисии. 18-те процента, които трябва да се изпарят до 2030 г., не трябва да се вземат съвсем буквално, тъй като схемата се разширява с морския транспорт, а квотите за авиацията ще намалеят допълнително.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK