Новият зелен транспорт: Колите не пушат, зарядните станции са през 60 км

Новият зелен транспорт: Колите не пушат, зарядните станции са през 60 км

© European commission (audiovisual service)



Новината, че колите с бензинови двигатели ще бъдат забранени до 15 години в Европа изнерви собствениците на автомобили с мотори с вътрешно горене, но Европейската комисия казва, че това изобщо не е най-амбициозната или най-утопична част от плана ѝ за осъществяване на Зеления пакт.


Според председателката Урсула фон дер Лайен 9 от 12-те най-големи производители на автомобили вече са обявили, че ще престанат да разработват нови модели с двигатели с вътрешно горене през следващите 5 - 15 години. Европейската комисия трябва просто да сложи ангажимента на бизнеса в правни параграфи, като занули нормите за изпусканите от колите газове.


"След 2035 г. колите трябва да са без (въглеродни) емисии. Ако има производители, които могат да направят двигатели с вътрешно горене без емисии, ще ги разгледаме", заяви Франс Тимерманс, изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия за промените в климата пред Европейския парламент.




Мярката ще засегне всички производители, независимо дали те са регистрирани в ЕС, щом продават на европейския пазар.


Но ще се отнася само за новите модели, като останалите ще продължат да се движат, като собствениците плащат още повече за експлоатацията им.


Планът е автомобилният парк от новорегистрирани автомобили да намали емисиите с 55% до 2030 г. и със 100% до 2035 г. в сравнение с 2021 г. За новите микробуси целите са съответно -50% и -100%.


Новината ще засегне най-силно малките производители на автомобили, които изкарват на пазара до 10 хил. коли годишно, защото изключенията от емисионните норми за тях ще бъдат премахнати през 2030 г. и те ще трябва да се конкурират при равни условия с масовите марки.


Оценката на въздействието, направена от Брюксел, показва че освен по-чист въздух, поради икономията на гориво, автомобилите с нулеви емисии ще носят ползи дори за хората с ниски доходи, за които разходите за зараждане с гориво са значим дял от месечните им разходи.


Зарядни станции по всички магистрали


Европейската комисия е идентифицирала като основен проблем пред инициативата за колите с нулеви емисии зареждащите станции и затова предлага задължителни разстояния за изграждането им по всички главни пътища в ЕС.


За всеки електрически автомобил с акумулаторна батерия, регистриран в дадена държава членка, се предлага да се инсталира капацитет за зареждане от 1 KW. Това ще наложи да се направят около 1 милион зарядни станции в ЕС до 2025 г. и около 3.5 милиона до 2030 г., като те ще обслужват около 30 млн. електромобила.


Предвижда се станциите да бъдат разположени по всички европейски магистрали и основни пътища, като на всеки 60 км ще трябва да се инсталира мощност от най-малко 300 kW, осигурявана от станции за бързо презареждане (с поне една станция с мощност 150 kW). До 2030 г. инсталираната мощност трябва да достигне 600 kW. При това последната от тези станции трябва да е факт до Коледа на 2035 г.


Освен станции за зареждането на електромобили се подготвя регламентирането и на места за зареждане с водород. Те трябва да са налични на всеки 150 км по магистралите и най-натоварените основни пътища, както и по една във всеки градски възел, обслужващ леки коли и камиони.


Новият зелен транспорт: Колите не пушат, зарядните станции са през 60 км

© European commission (audiovisual service)


За тежкотоварните електрически превозни средства трябва да бъдат на всеки 60 км с изходна мощност най-малко 1400 kW до 2025 г. и 3500 kW до 2030 г.


В рамките на магистралната мрежа в Европа трябва да бъде постигнато разстояние между станциите от 100 км до 2030 г. Зареждащи станции трябва да има и на паркингите в големите градове, за да се даде възможност по-специално за зареждане на камиони за доставки в градовете, се казва в предложението.


Кораби и самолети на ток? Не още освен на летищата и пристанищата


За разлика от автомобилния пазар самолетите с нулеви емисии все още не са достъпни и не се очаква те да бъдат използвани масово през следващите 20 години, затова стратегията на еврокомисията за авиацията и корабоплаването е горивата от изкопаеми източници да станат непоносимо скъпи, така че авиокомпаниите и корабособствениците да се насочат към по-чисти горива, за които се предвиждат данъчни облекчения. Със същата цел се подготвя включването на двата сектора във въглеродния пазар, заради което те ще трябва да купуват квоти за СО2 емисиите, които произвеждат.


Авиокомпаниите ще бъдат задължени да зареждат самолетите с горива, в които процентът на устойчивите биогорива и на синтетичните ще се увеличава всяка година от 2025 до 2050 г., като скалата ще е стръмна и ще трябва да се изкачи от 2 до 63%.


Отделно, докато са на земята, самолетите ще трябва да се захранват с ток от зарядни станции, които ще трябва да монтират на всички летища. Това задължение ще се прилага за всички места до ръкавите, считано от 2025 г., и за всички отдалечени места за престой, считано от 2030 г. Държавите ще имат 10 години да си осигурят източници на електроенергията за самолетите от електрическата мрежа или да си я произвеждат от възобновяеми източници на самите летища.


Шлеповете със слънчеви панели вече са реалност в Швеция

© European commission (audiovisual service)

Шлеповете със слънчеви панели вече са реалност в Швеция


По-големите морски пристанища също ще трябва да инсталират електрозахранване, за да посрещнат нуждите на поне 90 % от пътническите плавателни съдове и контейнеровозите, влизащи в съответните пристанища. Едно наземно електрозахранване трябва да бъде осигурено във всяко пристанище, се казва в предложението на еврокомисията.


Корабите с водоизместимост над 5000 т ще бъдат включени в схемата за търговия с СО2 емисии, като ще докладват и отчитат трафика в рамките на ЕС, плюс половината от входящата отсечка и половината от изходящата отсечка при международните планове, като това трябва да стартира от 2026 г.


Нормите за устойчивите горива в корабоплаването са дори още по-високи, като те трябва да се смесват с традиционните във възходяща градация от 2% през 2025 г. до 75% през 2050 г.


Комисията не дава предпочитание на определен вид технология като ще категоризира като възобновяеми и нисковъглеродните течни биогорива, течните горива на основата на електроенергия, декарбонизиран газ (включително био-ВПГ и газове на основата на електроенергия), декарбонизиран водород и декарбонизирани горива, получени от водород (включително метанол и амоняк), както и електроенергия.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK