Новото зелено земеделие: Как горите ще върнат снега в Европа

Новото зелено земеделие: Как горите ще върнат снега в Европа

© Associated Press



Макар и със забавящи се темпове, европейските гори се увеличават с около 0.2 млн. хектара годишно. Но това не е достатъчно за предотвратяване на климатична катастрофа и дори за постигането на целите на Европейския зелен пакт за въглеродно неутрална икономика до средата на века.


Количеството на CO2, което европейските гори и почви поглъщат от атмосферата, е намаляло с около 20% между 2013 и 2018 г. Въпреки отрицателната тенденция възстановяването и разрастването на въглеродните поглъщатели през следващото десетилетие все още се смята за възможно, ако незабавно се пристъпи към действие. Естествените поглъщатели на въглерод като горите, почвите и водите, са един от начините за справяне с увеличаващите се парникови газове, на които залага Европейският зелен пакт.


Една от най-впечатляващите с размаха си идеи на Европейската комисия в тази посока е да бъдат засадени поне 3 милиарда нови дървета през настоящото десетилетие. След като израснат, те ще служат да поглъщат парниковите газове, произвеждани от човешката дейност.




Идеята не е нова и е заложена в Европейската стратегия за биоразнообразие от 2011 г., но, изглежда, осъществяването ѝ не е толкова безпроблемно, та Европейската комисия реши да препакетира залесяването като част от законодателния си пакет за осъществяване на Зеления пакт.


Защо точно 3 милиарда дървета?


С 5% от световните гори, Европа има слаба надежда да промени нещо, без останалия свят, но както и в други зелени политики, има амбицията да води другите с пример. Затова еврокомисията предлага и нова стратегия за горите, само няколко години след като публикува предишната. Проблемът е, че опазването на горите е национална компетентност и Брюксел няма много възможности да въздейства, освен с инициативи и стимули. Засаждането на нови гори е щедро финансирано чрез европейски фондове, като пари могат да се вземат както от програмите за развитието на регионите, от кохезионните и земеделските фондове, дори от научните фондове на ЕС.


Според доклада на Европейската агенция по околна среда 31% от горските местообитания не се опазват добре. По-малко от една трета от горите имат по-млади и по-стари насъждения, 26% се състоят само един дървесен вид (предимно иглолистни), 52% имат само два до три дървесни вида и едва 6% от горите са с шест или повече дървесни вида.


Еврокомисията изчислява, че за предишното десетилетие европейските гори са се увеличавали с 300 млн. нови дървета, но ако скорстта на залесяване не се удвои, ефектът от въглеродните поглъщатели няма да е достатъчен. И затова трите милиарда дървета трябва да се засадят в допълнение към обичайното разширяване на горите и градското залесяване.


Тъй като ежегодно в света изчезват около 2% от горите, ЕС иска да компенсира загубата, като увеличава своите с 1.3-1.9%. Това е обяснението за избора на броя нови дървета, с които Зеленият пакт иска да постигне целите си.


Новото зелено земеделие: Как горите ще върнат снега в Европа

© European parliament (audiovisual service)


При средна плътност от 1000/1500 дървета на хектар (ха), 3 млрд. допълнителни дървета биха покрили 2 до 3 милиона хектара с гори, произвеждащи кислород и абсорбиращи СО2. А това означава, че през следващите 10 г.в Европа всяка година трябва да се засаждат 200-300 хил.дървета. Планът е предизвикателство, но шанс, тъй като по данни на Европейската комисия София вече не е сред най-зелените столици на Европа и дори не влиза в първите 15 от тях. Изненадващо най-много дървета има в Амстердам ( 200 хил.), следван от Атина, Берлин, Брюксел и Будапеща.


Що се отнася до засаждането им, Европейската комисия е категорична, че това е работа на властите във всяка държава, като те могат да привлекат доброволци, частния бизнес и дори да отпускат държавна помощ за реализацията на плана в добавка към еврофинансирането.


Как новите гори ще променят климата в Европа?


Средно годишно едно пораснало дърво поглъща около 22 кг CO2 от атмосферата и в замяна освобождава кислород. Ако приемем, че 3 милиарда дървета са разпределени на около 2 милиона ха през следващото десетилетие, те биха могли потенциално да премахнат от атмосферата приблизително 4 млн. тона CO2 през 2030 г. и 15 млн. тона CO2 през 2050 г. Това означава, че за всеки хектар дървета, засадени през настоящото десетилетие, можем да очакваме поглъщане от около 4.5 тона CO2 годишно през десетилетието 2030 - 2040 (т.е. 10 години след засаждането) и около 7.8 т CO2 преди средата на века, изчислява Европейската комисия.


Комбинираният ефект от отразената слънчева радиация и изпаряването ще осигурява нетен локален охлаждащ ефект от 0.3-0.5° по Целзий, който може да е още по-голям в по-топлите и сухи региони на ЕС. Обратно, в студен влажен климат ефектът от новата горска покривка може да доведе до локално затопляне с 0.2-0.4 °C, като така се постигне сезонен модел на въздействието, с по-силно охлаждане през лятото и зимно/пролетно затопляне в студени райони с обилна снежна покривка.


Новото зелено земеделие: Как горите ще върнат снега в Европа

© European parliament (audiovisual service)


Европейската комисия обаче предупреждава, че в изпълнение на програмата за 3 млрд. дървета трябва да се заждат местни видове, освен ако не се докаже, че те вече са адаптирани към прогнозираните за следващите десетилетия климатични условия, че трябва да са извън традиционните действия по залесяване и да не се създават нови едновидови гори, които да облагодетелстват биоразнообразието. Единственото допуснато облекчение е че самозасадилите се дървесни видове могат да бъдат включени в сметката - не е необходимо всяко от 3-те милиарда дървета да се засажда от човешка ръка.


Повече смесени гори са по-устойчиви на екстремни метеорологични явления като суши, огнища на вредители, бури и горски пожари и ще позволят да се намали ерозията на почвите, с която се свързват свлачищата, наводненията и извънредните суши. В същото време еврокомисията е наясно, че само засаждането на дървета не е достатъчно да реши проблема с климатичните промени и затова предлага и други инициативи, но вече не така доброволни.


Земеделието трябва да стане зелено преди индустрията


Затова в плана за реализиране на Зеления пакт се предлага да се увеличи с около 15% целта за поглъщане на въглерод чрез естествени поглъщатели. При 267 млн. тона емисии вече постигнати, сега се предлага 310 млн. т емисии на СО2 да се поглъщат чрез горите, водите и почвата до 2030 г. Това ще наложи промени в Регламента относно земеползването на въглеродните поглъщатели с намерението трите отрасъла да постигнат неутралност по отношение на климата до 2035 г.- 15 години преди останалата част от икономиката. В тази прогноза са включени и емисиите от селското стопанство, различни от CO2, като например емисиите от използването на торове и животновъдството. Намерението е всички парникови газове в земеделието и горското дело да се абсорбират от естествените въглеродни поглъщатели до 2035 г.


Всяка държава ще трябва да допринесе за постигането на тази цел, макар че няма да се търси всяка да я изпълни. Еврокомисията иска емисиите да са нулеви на ниво ЕС, но всички правителства ще трябва да подготвят до средата на 2024 г. национални планове в областта на енергетиката и климата как възнамеряват да го сторят. След като се запознае с плановете еврокомисията ще предложи на всяка отделна държава възможни мерки, заедно с цел за свиване на емисиите и увеличаване на поглъщателите. Мерките ще се финансират от общата селскостопанска политика.


Нови ограничения за сечта в биологично ценни гори


Засега биогоривата, произвеждани от биомаса или биогаз, заемат скромна част от производството и потреблението на енергия в ЕС - около 12%, но еврокомисията не смята, че всички те трябва да се насърчават и затова ги е включила в различни категории в нова скала за данъчно облагане.


Отделно в Директивата за възобновяемата енергия се добавят специфични гаранции за биологичното разнообразие и климата по отношение на горската биомаса, чийто принос за биоенергията на ЕС възлиза на около 60 %.


Новото зелено земеделие: Как горите ще върнат снега в Европа

© Associated Press


Предпочитание ще получи съхранението на въглерод в дълготрайни продукти от дървесина като строителни материали или мебели чрез прилагане на принципа на каскадно използване на биомасата. Съхранението на въглерод ще се зачита като действие в посока постигане на националните цели за поглъщане на въглерод.


Принципът на т. нар. каскадното използване на дървесината предвижда тя да се използва многократно, преди да стигне до сметищата. Първата й употреба според европейските планове е за висококачествени продукти на основата на дървесина, като строителни материали или мебели, а когато се износят, жизненият цикъл им цикъл да се удължава. Едва след като станат негодни за това, за което са направени, ще се търси смяна на предназначението им, а след това и рециклирането им. Чак след това дървесината ще може да се използва за производство на биоенергия, като ще се превръща в брикети, пелети или биогаз. Тя ще се изхвърля само ако не е подходяща за никоя от другите цели.


Предвижда се още да бъде въведена забрана за изсичането на девствени гори и дървесина от торфища и влажни зони за набавянето на дървесна биомаса за производство на енергия. В такива зони ще се въведат и изисквания при прибирането на земеделската реколта, така че да не се вреди на качеството на почвата и биологичното разнообразие в нея.


Европейската комисия иска да се сложи край и на държавната помощ под формата на финансови стимули за използването на дървени трупи, фурнирни трупи, пънове и корени (които са важни за почвата) за производството на енергия, а също и за производството на електроенергия от горска биомаса в инсталации само за електроенергия.


За да се насърчи по-голямо намаление на емисиите на парникови газове, ще се изисква всички отоплителни и електрически инсталации, използващи биомаса, да спазват минималните прагове за намаление на емисиите на парникови газове. Сега това е условие само за новите инсталации. Устойчиво използване на материали ще се търси и от по-малки инсталации за производство на топлинна и електрическа енергия (5 MW или по-големи), а не само за тези, които сега попадат над прага от 20 MW.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK