България и още 11 поискаха Европа да се огради от мигрантите

Еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон.

България и още 11 европейски държави, повечето, от които имат външни граници в ЕС, поискаха Европа да се огради със стена от мигрантите в писмо до Европейската комисия, публикувано в петък от базираното в Брюксел информационно издание "Политико".

"Физическата бариера, изглежда, е ефективна мярка за защита на границите, която обслужва интересите на целия ЕС", се казва в писмото. "Тази легитимна мярка трябва да бъде допълнително и адекватно финансирана от бюджета на ЕС като приоритет."

Досега ЕС отказва средства от европейския бюджет да се харчат за изграждане на стени и отхвърли такива инициативи от България и Унгария по време на миграционната криза от 2015 г. В същото време комисията не възразява преградни съоръжения да се правят със собствени средства и наскоро насърчи Литва, която слага бодлива тел по границата си с Беларус, за да спре започналия от лятото наплив на мигранти от Ирак и от Африка, организирани от Минск, след като ЕС наложи нови санкции на режима на Александър Лукашенко.

Писмото призовава за "предпазни мерки в законодателството на ЕС, позволяващи на държавите членки да действат бързо и пропорционално на заплахата, в защита на националната си сигурност и сигурността на целия ЕС", като се аргументира, че "на практика наблюдението на границите не спира хората да правят опити за незаконно преминаване на граничните пунктове и следователно би било полезно да се допълни с допълнителни превантивни мерки".

Европа "трябва да адаптира съществуващата правна рамка към новите реалности" като "инструментализирането на нелегалната миграция с политически цели и други хибридни заплахи", се казва в писмо, подписано от Австрия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Словакия. То не е подкрепено от държавите, които са обект на най-голям интерес от незаконните мигранти и също имат външни граници на Съюза, включително Италия, Испания, Франция, Дания и Швеция, както и Германия, към която се стремят повечето влизащи в ЕС мигранти.

От писмото става ясно, че 12-те държави очакват "подобни предизвикателства в бъдеще" като организираните от режима на Александър Лукашенко организирани прехвърляния на мигранти до европейските граници и че смятат предвидените сега възможности като засилване на наблюдението по външните граници и възстановяване на граничните проверки по вътрешните за недостатъчни.

"За да се гарантира целостта и нормалното функциониране на Шенгенското пространство, всички наши външни граници трябва да бъдат защитени с максимално ниво на сигурност. В същото време нашата политика за миграция и убежище трябва да е устойчива на злоупотреба. Никоя трета държава не трябва да може да използва нашата система за убежище за цели за упражняване на политически натиск и изнудване на ЕС и неговите държави членки или експлоатация сегашното положение в Афганистан", се казва в писмото, подписано от българска страна от вътрешния министър Бойко Рашков.

Министрите настояват още европейската система за предоставяне на убежище да не насърчава мигрантите да си опитват късмета и да не допуска криминалните мрежи или враждебни държави да организират потоци мигранти към Европа.

В четвъртък комисарят за вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че засега не се наблюдава засилен миграционен поток от Афганистан към Европа, но между 4 и 6 млн. души са напуснали страната след идването на талибаните и засега изчакват в съседните държави.

През ноември вицепрезидентът за европейския начин на живот Маргаритис Схинас и еврокомисарят Илва Йохасон се очаква да внесат нови законодателни предложения, които да отговарят на настоящата ситуация и на границите на Литва и Полша с Беларус, която еврокомисията определя като "агресия от страна на Лукашенко", срещу която ЕС трябва да действа.

Отблъскване на мигранти

В петък еврокомисията призова Гърция да започне разследване на доклади за случаи на отблъскване на незаконни мигранти от гранични служители, като същевременно похвали Хърватия за обещанието да започне такова.

"Трябва да кажа, че хърватското правителство приема това много сериозно, те ще разследват незабавно", заяви Йохансон в петък пред вътрешните министри от ЕС в Люксембург, където те обсъждат миграцията.

"Трябва да защитаваме външните си граници, но също така трябва да защитаваме нашите ценности, върховенството на закона и основните права. И това е абсолютно възможно да направим заедно", каза Йохансон, добавяйки, че не приема отказа на Атина да разследва разкрития на германските медии "Шпигел" (Der Spiegel) и обществената телевизия ARD. Двете издания представиха видеоматериали, според които гръцки и хърватски граничари изблъскват от европейска територия със сила незаконни мигранти, което е в противоречие с международното право.

По-късно гръцкият министър за миграцията Нотис Митрахи каза, че Атина ще разследва сигналите.

Йохансон заяви, че ще предложи всяка европейска държава да бъде задължена да създаде независим механизъм за наблюдение на начина, по който се охраняват европейските граници.

"Шпигел" и ARD съобщиха в четвъртък, че разполагат с видеозаписи на 11 отблъсквания от хърватска полиция в Босна и Херцеговина, както и на доказателства, включително кадри, на гръцката брегова охрана, принуждаваща мигранти да се върнат обратно в Егейско море.

Министерството за миграцията в Атина отрече съобщенията и заяви, че действа в рамките на международното право за защита на гръцките и европейските граници.

Според международното право хората имат право да поискат убежище и е забранено лица, търсещи убежище, да се изпращат обратно там, където животът или благосъстоянието им могат да бъдат застрашени.

Всичко, което трябва да знаете за: