През 2015 г. над 1 млн. души пристигнаха нелегално в Европа, искайки закрила от войни, климатичните промени, бедност, преследване, както и просто по-добър живот. Миграционната криза, предизвиква срив в правилата, по които дотогава ЕС управляваше приема на чужденци и доведе до два опита за цялостен ремонт на политиката за миграция и убежище.
Законодателният пакет за миграцията на комисията "Юнкер" от 2016 г. след четиригодишно отлежаване беше ревизиран от комисията "Фон дер Лайен" през 2020 г., за да се "чуе гласът на европейските столици". Но ключовите му елементи продължават да стоят блокирани от страните членки, заради липсата на еднаква оценка на ситуацията и начините за справяне с нея.
Рисковете
Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен си беше поставила амбициозната цел основните принципи на предложението да бъдат приети до края на 2020 г. Законодателните предложения от пакета "Юнкер", за които беше намерено съгласие, трябваше просто да се гласуват. Почти година по-късно тя трябваше да признае, че технически разговорите между Европейския парламент и страните членки, които трябва да ги одобрят, са напреднали, но "политическото споразумение по някои ключови елементи все още е далеч".
В доклад за състоянието на миграционната политика на ЕС, публикуван в края на септември, Европейската комисия предупреждава, че моментът е критичен. Предизвиканата от Беларус изкуствена миграционна криза по източните граници на ЕС, може да се случи на всеки, независимо дали досега е бил обект на миграционен натиск, хибридна атака или опит за дестабилизация отвън, се казваше в текста.
"Ситуацията в Афганистан може допълнително да увеличи риска от принудително разселване, миграционни потоци в региона и контрабанда на мигранти към ЕС", се казва още в документа.
Задава ли се нова миграционна вълна?
Незаконните мигранти по всички маршрути са значително по-малко, отколкото преди голямата вълна от 2015 г. Но от началото на годината пристигащите започнаха да се увеличават, като броят на незаконните преминавания на всички външни граници на ЕС през деветте месеца на 2021 г. достигна около 120 хил. За сравнение - те бяха близо 77 хил. през същия период на 2020 г. и малко над 91 хил. година по-рано.
Централният средиземноморски маршрут, от който тръгна предишната криза, отново е най-експлоатиран, като в Италия са влезли над 41 хил. души, почти половината от които от Либия. Миграцията от Тунис също остава висока, като представлява почти 40% от новопристигналите. В Испания броят на мигрантите се е увеличил с 54% до почти 26 хил., главно заради влизащите от Алжир и Мароко през Канарските острови.
В Източното Средиземноморие натискът е силно отслабен като влезлите незаконно от началото на годината са с 85% по-малко от миналата. Спадът на мигрантите, пристигащи в Гърция е намалял с 58%, но за сметка на Кипър, където увеличението е с 47%.
2021 г. е белязана с две нови тенденции - нарастването на броя на преминаванията от ЕС във Великобритания през Ламанша, където за 9 месеца са регистрирани 13 500 души - двойно повече от миналата година. Както и с кризата по границите на Литва и Полша, които досега не бяха попадали на пътя на мигрантите.
Засега не са се оправдали най-големите страхове от надигането на нова вълна от Афганистан, след смяната на властта в Кабул през август. Но няколко милиона души са се установили в околните държави и очакванията са гладът и липсата на препитание, могат да отприщят движение в посока на "богатия Запад".
Ковид ефектът
Европейската комисия смята, че наложените от короновирусната пандемия ограничения в движението са основната причина за значителното намаляване на мигрантите. Броят на подадените през 2020 г. нови молби за убежище - 485 хил., са с около една трета по-малко от 2019 г., а общото ниво на молбите през 2021 г. остава под нивата преди пандемията. Но медицинската криза забави и връщането на незаконно пребиваващите в ЕС, на които е отказана международна закрила. Под 18% от подлежащите на връщане са напуснали Европа през 2020 г. в сравнение с 29% през 2019 г.
Турция все още не е подновила договореното чрез миграционната сделка с ЕС приемане обратно на незаконни мигранти от Гърция, което беше прекъснато през март 2020 г.
Чрез новата система за пръстови отпечатъци се установи, че 131 хил.души, подали молба за убежище в една държава, са се преместили в друга и отново кандидатстват. 23 хил. молби са подадени, след като авторите им са засечени от властите като незаконно пребиваващи.
Несвършена работа
Както и при първия опит за реформа на миграционната политика на ЕС, сега страните членки се оказват основна спирачка пред осъществяването ѝ.
Пакетът съдържа няколко законодателни предложения:
- Регламент за управление на убежището и миграцията с нов механизъм за солидарност. Година по-късно преговорите между страните членки продължават, а позицията на Европейския парламент още не е обсъждана във водещата комисия
- Регламент за въвеждане на скрининг за граждани на трети държави на външните граници. Европейският парламент и страните членки не са изработили позиции за започване на преговори по приемането му
- Регламент за процедурите за убежище. Позицията на Европарламента не е готова, преговорите в Съвета са още на техническо ниво
- Реглемент за промени в Евродак - европейската база за пръстови отпечатъци. Позицията на Европарламента още очаква мнението на водещата комисия. Преговорите между страните членки за даване на мандат за преговори с парламента продължават.
- Регламент за установяване на процедури и механизми за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства в областта на мигграцията и убежището. Парламентът още подготвя позицията си, а обсъждането между страните членки дори не е започнало
Страните членки отхвърлиха промените в няколко директиви и регламенти, уреждащи приема на мигрантите, регистрацията и връщането на мигранти, които новата Еврокомисия реши да не поправя, а да наследи от предшествениците си. По тях беше постигнато политическо споразумение между парламента и съвета по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Но след това държавите го отхвърлиха, заради решението пакетът да се приеме едва, след като всичките му части са договорени. И най-вече правилата за връщане на незаконните мигранти, където напредъкът към постигане на съгласие е незначителен.
Не всичко е толкова замръзнало. ЕС прие промените в директивата за легалната миграция "Синя карта" и се договори за създаването на нова европейска Агенция за убежището. Започна и изпълнението на плана за подготвеност и кризи.
Но основният спор остава т.нар. "механизъм за солидарност", с който се въвежда задължително квотно разпределение на пристигналите в ЕС мигранти до разглеждането на молбите им за убежище и връщането на тези, които нямат право на закрила.
Как изглежда солидарното разпределение?
Във виждането на Европейската комисия механизмът да се задейства по нейна преценка или при поискване, ако една или повече държави са поставени под миграционен начин. Комисията оценява нуждите от разселване на пристигналите, за да облекчи потърпевшата държава, като всяка друга членка има квота за прием. Тя се определя в еднаква тежест от два показателя - БВП и брой на населението. Ако държавата не иска да взема мигранти, тя може да плати за връщането на същия брой от тези, които нямат право да останат, или пък да помага с обработването на молбите и издръжката на мигрантите.
След като изчисли потребностите Еврокомисията праща съобщения до столиците за броя мигранти, който трябва да приемат и отделните държави доброволно обявяват колко души ще приемат. Ако общият брой е под 30% от нуждите, Комисията изисква всяка страна да изпълни поне 50% от квотата си за прием.
Основните възражения срещу схемата идват от държави като Унгария и Полша, които не искат да приемат мигранти, а Будапеща дори и бежанци, защото според тях те не споделят християнските и европейските ценности и не могат да се интегрират.
Европейската комисия смята, че са "необходими по-задълбочени дискусии относно различните форми на солидарност", но ще е необходимо още време, за да се прецени как "различни политически варианти в различни хипотетични бъдещи сценарии", биха се отразили на механизма за солидарност. Далече от намиране на компромис е и въпросът за нивото на отговорност на всяка държава за управление на мигрантите на нейните граници и територия. Кризата с Беларус показа, че вижданията са твърде разделечени от Литва, която прие европейска помощ и покани европейски граничари да пазят границата й до Полша, която и до днес не е допуснала Европейската комисия и граничната й агенция до граничните си пунктове и отказва помощ за опазване на границата си, която е и външна граница на ЕС.
Въпреки всички неудачи Европейската комисия продължава да смята, че "миграцията е нормална и управляема част от съвременния живот, която може да бъде овладяна чрез съвместна работа по ефективен и хуманен начин". За да се случи това европейската миграционна политика трябва да се модернизира. Следващият опит да прокара промените ще е на Франция, която поема председателството на Съвета на ЕС на 1 януари 2022 г.
Виж видео 
