Малко правосъдие, много въглища: Какво не хареса Брюксел в българския план

© European commission (audiovisual service)

България загуби и последната си надежда, че ще получи авансово почти 860 млн. евро от ЕС чрез програмата за възстановяване, още когато с огромно закъснение внесе на 15 октомври предложенията си за модернизация на икономиката си и реформиране на обществото.

Макар че служебното правителство първоначално твърдеше, че не може да внесе за преценка от Европейската комисия на плана, то в крайна сметка предложи 57 проекта и 46 реформи. Брюксел имаше два месеца да ги оцени според 11 критерия за съответствие с европейските правила за финансиране на възстановяването. Седмица преди изтичането на срока за оценка, която е предусловие за одобрението на плана, отговорите бяха върнати с коментари на правителството, но авансовите пари са безвъзвратно загубени, защото можеха да бъдат разплатени само до 31 декември..

В петък Европейската комисия съобщи, че още при внасянето на проекта България е поискала оценката ѝ да бъде удължена с един месец в очакване на трудни преговори.

След като тези очаквания са се оправдали, София е поискала още един месец продължаване на процедурата. Това означава, че Еврокомисията няма да излезе със заключения за качествата на българския план преди средата на февруари. Освен ако внезапно всички проблеми не бъдат изчистени. Практиката при плановете на 23-те държави, които вече получиха одобрение, сочи, че това е малко вероятно.

Повикан от БСП за обяснения, в сряда Атанас Пеканов - вицепремиерът, отговарящ за изготвянето на плана, призна, че документът е върнат със серия забележки. Според него повечето са свързани с посочените в плана срокове за приемане на ново законодателство, чрез което да се приложат обещаните реформи. При липсата на парламент към момента на приключването на работата по проекта за план подадените срокове от правителството са били условни и Европейската комисия е забелязала това, настоявайки за по-категорични ангажименти за времето, за което те могат да бъдат изработени и приети от новото Народно събрание.

Пеканов посочи два проблема, по които служебното правителство съзнателно не е подало конкретна информация, заради разбирането си, че те трябва да бъдат решени от редовно правителство и потвърдени от действащ парламент:

1. реформите в Българския енергиен холдинг
2. предложения механизъм за отчетност на главния прокурор.

По енергийната тема Пеканов лаконично заяви, че проблемът е кръстосаното субсидиране на БЕХ, а за главния прокурор - за конкретната процедура за евентуално разследване на главния прокурор при извършени от него нарушения.

"Не искаме да връзваме ръцете на Народното събрание", заяви Пеканов пред новоизбраните депутати, добавяйки, че всички забележки на Брюксел са разпратени по ресорните министерства, които работят по отстраняването им.

Какво означава "връщане на плана"?

Всъщност връщане на плана не означава, че той е отхвърлен. Забележките по съдържанието са част от предвидената процедура за оценка, която включва преговори между Европейската комисия и националните власти на всяка държава, докато планът се приведе в съответствие с изискванията на регламента за изпълнението му. Българската администрация има възможност да изправи констатираните от експертите на Еврокомисията пропуски и несъответствия. Ако по някаква причина това не може да стане бързо, двете страни могат да се договорят за удължаване на сроковете за оценяване на плана, като преговорите и размяната на информацията продължават "в разумен срок".

"Напълно нормално е да има обмяна на мнения и информация между Европейската комисия и националните власти", коментира говорител на комисията в петък.

© Велко Ангелов

Досегашната практика показа, че поне една трета от държавите са договаряли удължаване на сроковете за оценката, макар че то също не е гаранция за успех. Най-известните примери са Полша и Унгария, които подадоха своите проекти съответно през април и май, но все още нямат зелена светлина за финансиране, тъй като Европейската комисия е недоволна от заложените в тях реформи, а двете правителства още не са постигнали компромис с нея за съдържанието им.

Какви са критериите за оценка?

Точките, по които Еврокомисията оценява националните планове, са изброени в регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който се управлява финансирането. Според него те са 11 и са свързани с параметри като:

• Мерките да имат трайно въздействие
• Да отговарят на предизвикателствата, определени в специфичните за страната препоръки в Европейския семестър или на значителна част от тях
• Етапите и целите, които позволяват да се следи напредъкът на реформите и проектите, заложени в плана, да са ясни и реалистични
• 37% от разходите да са заделени за реформи и проекти за борба с промените в климата и 20% за цифровизация
• Зачитане на принципа да "не се нанася значителна вреда" на природата
• Да осигуряват адекватен механизъм за контрол и одит на разходите и достъпна информация за харченето на парите.

Какви проблеми откри Брюксел в българския план?

В отсъствието на желание от страна на правителството и на Европейската комисия да коментират подробности по направените бележки базираното в Брюксел издание Euractiv.bg публикува списък на коментарите. Според тях основните проблеми на българския план са липсата на категорични ангажименти, липса на прецизност и амбиция, дублиране на разходите и пренебрегване на ефекта от възстановяването върху обществената интеграция чрез равенство на половете и на малцинствата.

Въглищата

Euactiv.bg пише, че Брюксел не открива в плана "ясни и категорични ангажименти за декарбонизация на икономиката, включително въглищните региони". Тактиката на правителството да посочи няколко дати за отказа от използване на въглищата не е възприета от Европейската комисия, която иска "ясен, безусловен ангажимент за извеждане от експлоатация на някои от най-замърсяващите централи на лигнитни въглища".

• Еврокомисията иска от България да потвърди ангажимент за извеждане до 2026 г. на най-замърсяващите въглищни инсталации с обща мощност поне 1.6 GW.

• Напомня се, че не са готови и териториалните планове за справедлив преход на трите засегнати от затварянето на въглищната индустрия региони - Стара Загора, Перник и Кюстендил.

• Наред с това Брюксел настоява да спре подпомагането на ТЕЦ "Марица-изток" 2 - чрез закупуване на емисии парникови газове.

• Препоръката в анекса е кроссубсидирането в рамките на Българския енергиен холдинг (БЕХ) "да не забавя или възпрепятства целта за декарбонизация" и финансирането по плана да се използва само за мерките в Зеления преход.

• Еврокомисията не харесва и схемата за инвестиции в електроцентрали на газ, които да заменят затварящите се въглищни мощности, тъй като не се поема ангажимент за намаляване на емисиите от СО2 в резултат на промяната.

• Критика търпят представените от България намерения за транспортиране на водород/газ при адаптиране на съществуващите газопроводи.

Препоръчва се още прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия (с т.нар. американски централи в Маришкия басейн, които не се назовават) в името на либерализацията на пазара, която трябва да приключи през юли 2022 г. Срокът на действие на контрактите е до 2024 г. и 2026 г. Пак във връзка с либерализацията на пазара Брюксел иска от София да потвърди, че през третото тримесечие на 2022 г. НЕК вече няма да купува електроенергия въз основа на квоти на регулиран пазар или задължения за обществена услуга за ТЕЦ "Марица-изток 2".

Главният прокурор

Липсата на правна възможност за разследване на главния прокурор е основният проблем на частта от плана, свързана с върховенството на закона. Предложената от правосъдното министерство процедура с назначаване на специален прокурор, който да бъде натоварен с тази задача, изглежда недостатъчно подробна на Еврокомисията, която иска тя да бъде детайлизирана.

Иска се и поставянето на по-обвързващи междинни срокове за изпълнение на заложените в плана мерки за борба с корупцията, за да се осигури стабилен напредък във времето, пише Euractiv.bg.

Чистите автомобили и здравеопазването

Според публикацията Еврокомисията предлага на България да бъде по-амбициозна за декарбонизацията на автомобилния транспорт, като заложи повече електромобили и план за ограничаването на бензиновите и дизеловите коли и развитие на чистия воден и железопътен транспорт. Еврокомисията смята за недостатъчни и намеренията на властите за подобряване на достъпа до здравни услуги и по-специално за намаляване на доплащанията за здравни услуги.

Системата за контрол

Системата, която да одитира разходите, е един от критериите с най-голяма тежест при оценката на плана, за да се предотврати двойно финансиране на проекти от плана и от други еврофондове. Брюксел има съмнение, че системата ще е готова до края на тази година, и иска допълнителни уверения, че тя ще може да се справи със задачите.

Брюксел изразява известно недоверие в разчетите в плана и уверенията, че 43.5% и 22.3% от заявените средства ще отидат за постигане на климатични цели и за дигитална трансформация, пише Euractiv.bg. Според ЕК действителният принос по отношение на целите за климата ще е по-нисък, но все пак над прага от 37%.

Равенството на половете и грижата за бедните

Експертите на Европейската комисия посочват като недостатък на плана липсата на оценка как европейските пари ще допринесат за равенството между половете и равните възможности за всички, което е заложено като приоритет, и защо няма заложени проекти, които директно да търсят справяне със социалното изключване на някои общности.

Въпроси се поставят за индустриалните паркове, които ще бъдат включени в плана, като се съветва България да използва по-оптимално възможностите за безвъзмездно финансиране чрез плана за възстановяване вместо планираното вземане на заеми от Европейската инвестиционна банка като обезпечение на заеми за изпълнението на плана.

Какъв е проблемът с отлагането на плана?

След последното съобщение на Еврокомисията, че България от самото начало е поискала удължаване на оценката, става ясно, че правителството де факто не е планирало да получи авансово финансиране, пресмятайки, че зарази закъснялото подаване планът няма как да бъде одобрен преди Нова година. Според регламента освен двумесечния срок за оценка се изисква поне още месец за одобрение на плана от страните членки, след което Еврокомисията има още два месеца да направи първото плащане.

Отказът от авансовото плащане, което е в размер на 13% от цялата стойност на плана от 6.6 млрд. евро, допълнително ще забави осъществяваните в него проекти. Съгласно европейския регламент изпълнението на финансирането на проектите не може да продължи след 2026 г., независимо кога то е започнало. След изтичането на срока на плана останалите пари - безвъзмездни средства, ще бъдат загубени. В същото време след 2057 г., когато ще започне връщането на европейските пари, включително с вноски от държавите членки, непохарчените пари няма да бъдат приспаднати от общото задължение, което се определя по общ ред за всички държави.