Влаковете в ЕС трябва да се движат поне със 160 км/ч до 2040 г.

През септември Франция представи следващото поколение високоскоростни влакове, които ще започнат да се използват 40 г., след като първите TGV са започнали да превозват пътници.

© Associated Press

През септември Франция представи следващото поколение високоскоростни влакове, които ще започнат да се използват 40 г., след като първите TGV са започнали да превозват пътници.



Европейската комисия предлага минималната скорост за движение на пътническите влакове по основните маршрути да стане 160 км в час до 2040 г. Инициативата е заложена в нов пакет за развитие на чистия транспорт, с който Брюксел се надява да подпомогне достигането на целта на Европейския зелен пакт за въглеродна неутралност до 2050 г.

"Ползването на жп транспорт и чист градски транспорт трябва да стане вариант по подразбиране за европейците", заяви вицепрезидентът за климата Франс Тимерманс при представянето на предложението във вторник вечер в Страсбург.


Комисията предлага още развитие на жп мрежата за високоскоростни влакове, които да станат алтернатива на късите самолетни полети. Програмата за тях ще започне още през 2022 г. с развитието на 15 проекта за високоскоростни връзки. Страните членки ще могат да кандидатстват с проекти за европейско финансиране, се казва в плана за действие, в който е описано как ще се стимулира жп транспортът на дълги разстояния. Те могат да са свързани с подобряване на съществуващи връзки или с изграждането на нови.




Брюксел иска още да улесни купуването на жп билети за международните влакове в ЕС и да подобри връзките с летища и пристанища, включително като улесни чекирането на багажа от влак на самолет, без това да става от пътника. За да стане пътуването с влак по-привлекателно, Еврокомисията предлага и да се въведе възможност за намален ДДС за влаковите билети, като се опира на опита на Германия, където това е довело до ръст на пътниците, предпочитащи влакове пред самолети.


Мащабното позеленяване на транспорта според стратегията на Брюксел зависи от завършването на работата по основната европейска транспортна мрежа TEN-T, която трябва да свърже 424 големи града с железопътни, водни канали, къси морски маршрути и пътища. За да стимулира държавите да си свършат работата, Еврокомисията предлага да се въведе нов междинен срок от 2040 г., преди мреждата да е готова десетилетие по-късно. Според сегашните планове основните транспортни коридори трябва да бъдат готови до 2030 г., а разширенията им до 2040 г., като последните връзки бъдат изградени до средата на века.


Три от деветте маршрута от Трансевропейската транспортна мрежа минават през България: коридорът Рейн-Дунав, Балтийско-Черно-Егейско море и западнобалканският коридор.

© European commission (audiovisual service)

Три от деветте маршрута от Трансевропейската транспортна мрежа минават през България: коридорът Рейн-Дунав, Балтийско-Черно-Егейско море и западнобалканският коридор.


Освен минимална скорост от 160 км по жп коридорите, е заложено товарните влакове да се движат с поне 100 км в час, както и изчакването на композициите по границите да не е повече от 15 мин. По автомобилните пътища от TEN-Tсе предвижда задължение за поставяне на зарядни станции за електромобили на всеки 60 км и за водородни горива - на 150 км до 2025 г. На всеки 100 км ще трябва да се направи безопасен паркинг.


424-те европейски градове, включени в TEN-T ще трябва да подготвят и планове за устойчива градска мобилност, в които да улеснят пътуването в градските зони и околностите им. Макар съдържанието на плановете да не се спуска от Брюксел, самото им съществуване ще бъде задължително за населени места с над 100 хил. жители, каза еврокомисарят за транспорт Адина Валеан. В тях ще трябва да бъдат включени проекти за стимулиране на чистия транспорт, въвеждане на мултимодални билети, които важат за различни видове транспорт, връзки на жп гарите с летищата и възможност камиони да се транспортират с влакове в цялата мрежа.


За да се реализират амбициозните планове за позеленяване на транспорта ще са необподими допълнитлено 240 млрд. евро до 2050 г., каза Валеан.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK