Пастор Тибор Варга: Западът вече не е християнски по начина, по който го мислят мигрантите

Пастор Тибор Варга: Западът вече не е християнски по начина, по който го мислят мигрантите


Когато мигрантската криза се разрази в Европа през 2015 г., Суботица бе едно от горещите места в Европа - там, където потоците от търсещи убежище или по-добър живот на Запад се събираха на унгарската граница, където по-късно беше издигната и ограда.


Опитващите да напуснат Сърбия големи групи от мюсюлмани - и по-малки от християни - получаваха храна, одеяла, дрехи и (не на последно място) внимание от различни доброволчески организации и активисти, които обаче идваха и отиваха. За разлика от тях Тибор Варга остава.


Регионални, европейски и световни медии разказваха за протестантския пастор, баща на седем деца, който носи помощ в изоставени сгради, фабрики и други места, където бежанци и мигранти търсят подслон, няколко пъти в седмицата. А ако трябва - и всеки ден.




Би Би Си разказа как прави печки от варели, обточва ги отвътре със стари керемиди, глина и пясък и ги закарва с микробуса си при мигрантите. В мига, когато в съседна Унгария говореха за нуждата да се защити "християнска Европа", етническият унгарец Варга, който всеки ден чете Библията, бе цитиран с думите: "За съжаление хората често ги е повече грижа за животните, отколкото за човешките същества. От това ме боли. Тези хора имат отчаяна нужда от помощ. Надявам се, че можем да облекчим ситуацията с любов и грижа."


"Дневник" го потърси, за да разбере как изглежда често позабравената криза от 2015 г. през неговия поглед и какво е мястото на Европа в нея. Изводът след телефонния разговор с Варга бе простичък: той не очаква помощ от Европа, но се надява на промени.


"Странен начин да спечелиш"


Грижата на Варга за хората в нужда от материални и духовни блага не тръгва от бежанците. От години участва в хуманитарна работа като част от организацията Eastern Europe Outreach. "Не го правя, за да критикувам системи, организации, фондове или друго. Но принципът ми е да казвам всичко като в Библията. Призванието ми е духовно. Това целя, да докосвам хората с любовта на Бога и да видя какво става след това, дали мога да окажа психологическа подкрепа на човек в нужда."

За ползата от помощта за бедните дава примери от Библията - Книга Притчи Соломонови, 19:17. "Звучи така:
"Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото." (цитатът е по българския превод - бел. ред.). Може да се каже, че това е странен начин да спечелиш. Ако помагате на бедните, няма да бъдете губещи заради това, напротив - дори ще получите повече."


Варга никога не е писал молби за средства по проекти, не е искал пари, не е споделял такива молби в медиите. Ако има добра идея, а средствата намалеят, той и съмишлениците му от организацията не се спират пред тази трудност - дават личен пример и се намира подкрепа за проекта от хората.


"Бежанците не могат да изядат микрофона ви"


Така идва и помощта за бежанците. Негов приятел, също пастор, забелязва през 2011 г., че в Суботица идват необичайно изглеждащи хора. "Тогава не беше ясно дали са бежанци или мигранти" - само че са хора от "много други страни", които търсят или убежище, или път към Запада." Варга и колегата му започват да търсят храна, да помагат с документи, с психологическа помощ. Свързват ги с неправителствени организации.


Правят това години наред, без много шум - поне до кризата през 2015 г., когато мигрантите в Суботица се увеличават до хиляди, а с тях - и вниманието към дейността му. Спомня си, че много организации, разчитащи на проектни и други средства, започнали да действат на терен, за да помагат, но отново изчезвали. Идват и много журналисти - толкова, че започва да събира визитки, а колекцията от тях става огромна.


"Идваха само за материал и искаха от мен да ги придружа до мястото, където са бежанците. А аз им казвах: "Бежанците не могат да ви изядат микрофона, но ако донесете парче хляб и чаша вода, ще имате по-добри материали." Така насърчавах хората да чувстват емпатия към тези хора. Така и стана."



Търси решения, с които мигрантите да изкарат зимата - например със споменатите самоделни печки. Попитан колко такива е изработил, не може да отговори, но повече от веднъж се е налагало на място, където са настанени и вече е занесена печка, да носи нова с падането на температурите през есента или дори след полицейска операция, при която всички вещи са били конфискувани.


Срещите със света


Смята се за щастливец заради общуването си с хора от Африка до Ирак, Пакистан и Индия, а срещите с тях - за "чудодейни". Пред очите му потокът се променя през годините - на мястото на близкоизточни мигранти като сирийците се появяват повече иракчани, идват и много от Афганистан, някои - от Алжир, от африкански държави.


"Можете да си представите колко съм щастлив. Не мога да отида до всички тези държави на изток, а вместо това всички тези хора от изтока идват до Суботица, където съм аз. Така че Бог ги праща тук пред вас, можете да ги докосвате, да говорите, да работите с тях. За мен това е възможност. Не бедствие, а възможност."



Неизменно в тези трансформации на потока остава едно - помощта му за новопристигащите. Заради нея неведнъж се налага да се изправи и срещу полицията, която поставя действията му под въпрос. "Има начин на поведение, хората не могат да разберат защо правите определени неща."


Пасторът няма общо с трафикантите и няма точни наблюдения за статистиката, която се появи още тази пролет - за десетки хиляди, опитали (много от тях - успешно) да влязат в Унгария миналата година, въпреки коронавируса. "Не ми е работа" да се занимавам с трафикантите, казва той.


Тибор Варга

© Tibor Varga

Тибор Варга


Над сто хиляди молби, подадени за убежище в Унгария само за шест месеца миналата година (въпреки пандемията), може да са индикация, че все пак мнозина търсещи убежище успяват да си проправят път и през оградата по външната граница на ЕС. Пасторът няма отговор дали все повече хора пресичат сръбско-унгарската граница, но има усещане. "Не бих могъл да го определя така, но нещо се случва. Хората се опитват да пресекат. Опитват да преминат над оградата със стълби. Колко успешно е това, не мога да оценя... (но) е възможно. Поне опитват повече отпреди, това мога да ви кажа". Има обаче и много върнати от границата, и много преместили се близо до други точки, откъдето искат да опитат.


"Очаквам Европа да се събуди"


Докато местните власти в Суботица не съдействат предвид, че имат "свой дневен ред", променлива се оказва и чувствителността на хората - особено сега, докато се променя и Европа. И в други части на континента духовници, опитали да помогнат на мигрантите, отбелязват, че солидарността в съюза намалява. Кризата в Афганистан и опасенията на Европа след овладяването на страната от талибаните от поток от десетки хиляди мигранти (които така и не я "заляха") само напомниха това. Към ЕС имаше критики, че не е достатъчно решителен към Унгария, оградила се от мигрантите, защото Будапеща всъщност ги държи още по-далеч от богатите западни държави. Афганистанската криза напомни, че в момента дори малка частичка от вълната от над милион потърсили убежище след 2015 г. би била политически неприемлива.


Като своя задача Варга вижда да обяснява не просто на преследваните християни - каквито има и сред мигрантите - но и мюсюлмани, как изглежда Европейският съюз днес. "Мюсюлманите вярват в Исус" като пророк, но имат различна представа за християнството. И продължава: "Трябва да ги подготвя предварително, че ако отиват на запад, Западът вече не е християнски по начина, по който го мислят, а ако мислят, че това е християнство, бъркат."


"Затова Европа упада - защото отрича основни принципи. Европа забогатя, защото бе благословена, но забрави Бог. А сега Бог им позвлоли известно страдание, за да Го потърсят. Ако не го направят, ще е катастофа."



Чувства ли се пасторът изоставен от Европа? "Животът ни не зависи от европейски средства, нито дали сме изоставени, защото се доверявам на Бог, не на организации, държави или пари. Мисля, че това си е тяхна работа - ако някой има такава духовна визия, той ще е с нас."


Смята, че който трябва да помогне - било със средства, с друга помощ или като разкаже за мигрантите - просто намира пътя към Суботица. Дори интересът на журналистите (включително от "Дневник") е сигнал за него, че ставащото в това градче и ситуацията с мигрантите намират отзвук, като се разказва за тях. "Така, а не с пропаганда, трябва да се свързват хората."


Въпреки това той има очаквания от ЕС, но те не са точно за помощ.


"Да се събуди. Но това няма да стане с оръжия, демонстрации, петиции. Не е това начинът."


"Духовната война", нечестните и обезпокоителни публикации в медиите, изискват обръщане към единственото точно мерило на света, и то, смята пасторът, не е в общественото мнение, било то в демократична или авторитарна система. "За мен мерилото е словото на Бог, защото само там е истината. Можете да ползвате друго мерило и да сте доволен от него, но няма да знаете дали е истина."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK