Българското здравеопазване: плащаш скъпо, за да умреш рано

Българското здравеопазване: плащаш скъпо, за да умреш рано

© Reuters



След началото на пандемията от коронавирус средната продължителност на живота в България е намаляла с 1.5 г. в сравнение с 2019 г. и сега българските граждани живеят (73.6 г.) със седем пълни години по-малко от средния европеец (80.6 г.).


Сривът е най-високият в Европа (два пъти средният) и освен с рекордната смъртност от COVID-19 се обяснява със слабата ефективност на българското здравеопазване, която води до повече от средните за ЕС умирания от лечими и предотвратими заболявания.


До този извод стига доклад на Европейската комисия за състоянието на здравеопазването в ЕС, публикуван в края на 2021 г.




Според доклада въпреки значителното повишаване на разходите за здравеопазване в България те остават най-ниските в Европа, а липсата на превенция обрича българите на страдания от заболявания, които биха могли да избегнат или да се излекуват, и да водят по-качествен живот.

"Въпреки подобренията на здравната система през последното десетилетие, въздействието на постоянно високи рискови фактори, високи доплащания от пациента и прекомерно фокусиране върху болничните грижи продължават да възпрепятстват работата на системата", пише в документа на Европейската комисия.


В него се казва, че пандемията от COVID-19 е засилила необходимостта от допълнителни инвестиции в здравния сектор, включително за по-добра подготвеност за бъдещи здравни кризи. "За България това предизвикателство включва и инвестиции за създаване на единна здравна информационна система, която да ускори въвеждането на електронното здравеопазване, и подобряване на условията на труд в сектора."


Здравната система


Основният упрек срещу здравната система в България е нейната ниска ефективност. През последното десетилетие няма видимо намаление на умиранията от лечими заболявания, като нивата са значително над средните за ЕС, посочва докладът.


Българите, които умират от лечими заболявания, са два пъти повече от останалите европейци, особено що се отнася до инфарктите и инсултите. 42% от починалите стават жертва на двете заболявания, следвани от 10% от рак на дебелото черво. И трите заболявания се смятат за избежими и лечими.


Преживяемостта на онкологичните пациенти в България е по-ниска от средноевропейската при всички най-често срещани видове рак, като разликата е особено фрапираща при рака на белия дроб, където в България преживяват 8% от пациентите, докато в ЕС средно те са 15%.

"Тези относително ниски нива на преживяемост могат се дължат отчасти на недостатъците в скрининговите програми и недостига на източници на здравната система, насочени към ранно откриване и диагностика", се казва в доклада, като се добавя, че България все още не е разработила национален план за контрол на рака.


Средната продължителност на живота в България, която и преди пандемията беше най-ниска в Европа, допълнително е спаднала, при това с рекордните 1.5 години, и сега перспективата пред българите е да живеят със седем години по-кратко от средния европеец

© European commission (audiovisual service)

Средната продължителност на живота в България, която и преди пандемията беше най-ниска в Европа, допълнително е спаднала, при това с рекордните 1.5 години, и сега перспективата пред българите е да живеят със седем години по-кратко от средния европеец


Изтъква се, че смъртността от COVID-19 е с 65% по-висока от средната за съюза и докато през първата вълна през 2020 г. свързаните с пандемията починали в България са били 6% от всички умирания, през втората - в края на същата година, те са достигнали 89% (докладът не съдържа информация за 2021 г.).


Здравни рискове


Като основен здравен риск Европейската комисия посочва нездравословното хранене, следвано от пушенето, замърсения въздух и алкохола.


"Почти половината от смъртните случаи могат да се свържат с поведенчески фактори", пише доклада. В него се казва, че в България има най-много пушачи в ЕС, че под 60% спортуват, а само един от трима се храни здравословно. Докато преди десетилетие Гърция водеше по брой на пушачи, сега мястото ѝ е заето от България, където един от трима възрастни пуши всеки ден, както и една трета от тийнейджърите. Българските момичета също са рекордьори в Европа, като 38% от девойките до 15 години пушат. Така става ясно защо след инфарктите и инсултите ракът на белия дроб е третата най-честа причина за преждевременна смърт в България. На глава от населението годишно се изпиват 11.4 л алкохол, но пък нивата на затлъстяване са по-ниски от средноевропейските.


Европейската комисия смята, че липсата на резултати, свързани с ограничаването на тютюнопушенето, се дължи на неприлагането на съществуващото законодателство и отсъствието на разяснителни кампании за вредата от пушенето.


Как се харчат парите за здраве


Европейската комисия твърди, че българите доплащат най-много за здравни грижи в ЕС. Докато 60.6% от разходите идват от държавния бюджет, 37.8% са доплащания за услуги, които не са включени в здравните пакети, и за лекарства. Това е повече от 2.5 пъти от средното, което гражданите в ЕС трябва да доплатят за здраве над отчисленията от данъците си. Над 1 млн. души са здравно неосигурени, което ограничава достъпа им до здравни грижи.


Високият дял на доплащане има непропорционално голям ефект върху домакинствата с ниски доходи, се казва в доклада.


Здравните разходи за последното десетилетие почти са се удвоили (+83%), но въпреки това остават най-ниските в ЕС. Разходите на глава от население са 1273 евро, докато в ЕС те са средно €3500.


Организацията на здравната система също се оценява като небалансирана, като Европейската комисия подчертава, че тя е прекалено фокусирана върху болничната помощ и продажбата на лекарства за сметка на извънболничните грижи и профилактиката на заболяванията. 40% от разходите за здраве в България отиват в болниците, 36% за лекарства, 18% за извънболничната помощ и 3% за превенция.


Според европейските експерти в България в болници се лекуват различни състояния, които могат успешно да се третират в извънболнична помощ (включително астма и диабет). Затова пък системата с издаването на направления за консултации със специалисти кара всеки трети да се обръща директно към болници (здравно неосигурените) или да плаща от джоба си за посещение на специалист и лечение (ако може да си го позволи).


Така броят на изписаните от болниците пациенти в България е двойно по-висок от този в ЕС, като според Еврокомисията това се дължи на "недостатъчно развитите и недостатъчно финансирани превантивни здравни услуги и първична помощ".


Има ли кой да лекува?


Според европейския доклад в България има повече лекари спрямо населението от средното за ЕС, но те не са равномерно разпределени както териториално, така и по специалности.


В България 4.2 лекари се падат на 1000 жители (3.9 в ЕС), както и 4.4 медицински сестри. Разпределението на лекарите в страната обаче е неравномерно. Най-много лекари спрямо населението има в Плевен - 63-ма на 1000 души, следван от София и Пловдив - по 51, и Варна - 50.7. Но в Кърджали на 1000 потенциални пациенти се падат само 24 лекари, а в Добрич и Силистра, съответно 27 и под 28. Посочва се, че привличането на млади лекари в отдалечени райони, които да отменят пенсиониращите се, е особено трудно.


Броят на лекарите в България е задоволителен, но разпределението им е неравномерно. Те са концентрирани основно в университетските центрове и големите градове, оставяйки празноти в отдалечените райони

© European commission (audiovisual service)

Броят на лекарите в България е задоволителен, но разпределението им е неравномерно. Те са концентрирани основно в университетските центрове и големите градове, оставяйки празноти в отдалечените райони


При средните медицински кадри България заедно с Гърция и Латвия има най-голям недостиг на медицински сестри, като основните причини за това са емиграцията, застаряването, лошите условия на труд и ниското заплащане. Докладът не пропуска да отбележи протестите на сестрите преди и в началото на пандемията, когато те настояваха за достойно заплащане.


В същото време хората, които не могат да си позволят здравни грижи поради бедност, липсата на здравни специалисти и нуждата за изчакване, за 10 години са намалели десетократно и дори са паднали под средните за Европа. Необходимостта от доплащане обаче кара мнозина, особено здравно неосигурените, да се обръщат към спешните звена, защото там обслужването е безплатно.


COVID пандемията


Според европейския доклад в началото на пандемията властите са успели бързо да реагират, за да увеличат и преразпределят финансирането за болнични грижи, тестове и телеконсултации. Но те са били твърде мудни в прилагането на мерките за ограничаване на разпространението на втората вълна. Нивата на тестване са запазени твърде ниски въпреки увеличения лабораторен капацитет.


Еврокомисията смята, че не се обръща достатъчно внимание на лечението на пациенти с COVID-19 в домашни условия, а бавният темп на ваксиниране още повече влошава въздействието на пандемията върху здравето на хората и обществото.


Електронните направления за PCR тестване и електронните рецепти се цитират като "важна стъпка към електронно здравеопазване", но COVID-19 апликацията се признава за провал с едва 50 хил. изтегляния и практически не работи. В доклада пише, че през 2021 г. е трябвало да бъде пусната и системата, записваща и съхраняваща електронните здравни досиета и медицинските данни за всеки пациент, включително прегледи, лечение, формуляри за рецепта, лабораторни изследвания, направления и цифрови сертификати за ваксинация срещу COVID-19.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK