"Вселената на мравките": 12 часа с евродепутата Елена Йончева

Елена Йончева

© Йовка Димитрова

Елена Йончева



Въпреки ранния час (все още няма осем) Европейският парламент бързо се изпълва с хора. Веднъж месечно, за четири дни, парламентът се премества от Брюксел на 500 км на юг, в Страсбург, където се провеждат пленарните сесии. Страсбургските дни са усилно време за евродепутатите, в които дори официалният пленарен ден, често надхвърля 12 часа и тече паралелно с работните срещи, партийните събирания и текущатата законодателна работа, която евродепутатите пренасят в големи транспортни сандъци.


Елена Йончева, евродепутат от БСП и "Групата на социалистите и демократите" (S&D), също е от ранобудните и час преди началото на пленарното заседание, което в този ден започва в 9 ч., вече е в парламента. С нея е Теодор, петгодишният й син, който знае повече за работния график на майка си, от повечето деца на неговата възраст. Тео ще прекара следващите 12 часа в детската градина, приспособена в няколко офиса в сградата на Европарламента, заедно с децата на други депутати и служители.


Импровизираната група е изненадващо голяма, а децата в нея - от различни националности и не се познават. Затова Тео предпочита да остане в офиса на майка си, където работят повече хора, говорещи български. Но графикът на Елена Йончева през този ден е безмилостен и Тео извървява пътя до детската града, хванат за ръката на майка си.




Малко по-късно Йончева вече е на първата си за деня среща - заседание на Контактната група за убежището - работен формат, обединяващ всички евродепутати, които са отговорни за изготвянето на позицията на Европейския парламент по законодателните досиета за реформата на политиката за убежище на ЕС. Йончева е председател на групата - пост, който е приела от малтийския евродепутат Роберта Мецола, след като тя оглави Европейския парламент.


Елена Йончева има амбициозна стратегия как да ускори приемането на новата европейска политика за убежище

© European parliament (audiovisual service)

Елена Йончева има амбициозна стратегия как да ускори приемането на новата европейска политика за убежище


Групата трябва за изглади политическите различия в парламента по реформата на европейската политика за убежище. Целта е да улесни започването на преговори по нея със страните членки, където неохотата за промени е пословична.


След миграционната криза през 2015 г. Европейската комисия предложи цялостна реформа на политиката за миграция, значителна част, от която седем години по-късно все още е "на трупчета", най-вече (но не само) заради нежеланието на част от държавите да бъде въведен механизъм за разпределение на мигрантите от граничните държави към вътрешността на ЕС.


Европарламентът си поставя амбициозната задача да приеме законодателството до края на мандата си през 2024 г., а контактната група трябва да синхронизира ритъма между парламента и следващите пет държави, които ще председателстват Съвета на ЕС до европейските избори.


Дискусиите в групата са пълни с емоции и всеки иска да наложи гледната точка на политическата си партия. Работата на Йончева е да балансира между все още несъвместимите виждания. Едното е на десните, които са за запазване на принципа, че граничните държави носят отговорност за пристигналите мигранти. Второто е на либералните и леви групи - които настояват за преразпределението им между всички държави. Подобни различия има и между европейските държави.


За да убеди страните членки да отблокират законодателния пакет за убежищата, Йончева трябва първо да убеди колегите си, които работят по позицията на парламента, да действат заедно.

© European parliament (audiovisual service)

За да убеди страните членки да отблокират законодателния пакет за убежищата, Йончева трябва първо да убеди колегите си, които работят по позицията на парламента, да действат заедно.


Елена Йончева иска да промени стратегията за преговори, като ангажира петте бъдещи председателства с амбицията на парламента за завършване на реформата за 30 месеца и приемането на пътна карта за предстоящите преговори.

"Това са девет законодателни предложения, чийто докладчици са от всички групи в Европейския парламент. Идеята е до края на мандата тази реформа да се случи. Моята работа е така да организирам нещата в парламента и с предстоящите пет председателства - френското, испанското, белгийското, шведското и словенското, че тези законодателни документи, да бъдат приети и следващата миграционна вълна да не бъде в тежест", казва евродепутатът.


След двучасови разговори с колегите си и с администрацията на парламента, тя казва, че има резултат: "За първи път всички докладчици постигнахме съгласие да застанем зад една стратегия". Крачейки към следващата среща, Йончева признава, че това е само началото и че задачата, която си поставя - приемането на всички законодателни досиета до средата на 2024 г., е "много амбициозна".


Йончева вече има опит с миграцията - нейният доклад за преобразуване на европейския офис за убежището, в европейска агенция беше приет през ноември и агенцията в Малта вече работи.


"От гледна точка на България тази агенция е много полезна, защото когато има бежанска вълна от Афганистан например, тя вече има правото, експертизата и бюджета вместо бежанските лагери да се правят в България, да се разполагат в буферни държави като Пакистан или Иран. По този начин се облекчават държавите от ЕС, които са на външна граница", казва Йончева.


Роберта Мецола вече я очаква в просторния си председателски офис, за да обсъдят преговорната стратегия на парламента.


С председателя на парламента Роберта Мецола, предишният координатор за законодателния пакет за убежището

© Йовка Димитрова

С председателя на парламента Роберта Мецола, предишният координатор за законодателния пакет за убежището


След края й Йончева казва, че срещата с Мецола е била "много лесна", защото председателят на Европарламента добре познава креслото на председател на контактната група и добре разбира проблемите.


"Показа готовност и аз вярвам че ще го направи - да разговаря по този въпрос на всяка среща, която има със Съвета", добавя тя.

"Дебатът със Съвета е много сложен, защото даже ние да постигнем тук консенсус, те имат последни думата и това което се опитваме е не само да приемат нашите позиции, но въобще да ги приемат", обяснява Йончева.


Българският евродепутат иска преговорите да започнат от най-трудното досие - Регламентът за управление на убежището и миграцията, където е заложен принципът за солидарно преразпределение на мигрантите. Намирането на ключ към него ще развърже приемането и на останалите осем законопроекта. Затова тя иска да спечели на своя страна еврокомисаря за миграцията Илва Йохансон, като играят в общ лагер на срещата с петте председателства, която Йончева иска да организира в края на месеца.


"Въпросът е да се започнат преговорите и председателствата да прехвърлят на следващите работата, без прекъсване", обяснява тя.


Шведката Йохансон, известна с директния си начин на изразяване, приема предизвикателството. Двете се разбират, че ще се се срещат по-често, за да обсъждат детайлите. "Много лесно се говори с нея", въодушевена е Елена Йончева.


Еврокомисарят за вътрешните работа Илва Йохансон разговаря с Йончева как да извадят от хладилника блокираното там седма година законодателно предложение за миграцията.

© European parliament (audiovisual service)

Еврокомисарят за вътрешните работа Илва Йохансон разговаря с Йончева как да извадят от хладилника блокираното там седма година законодателно предложение за миграцията.


Междувременно е дошло време за гласуване и тя влиза в пленарната зала за приемането на директиви и резолюции, което продължава два часа.


Как гласуват евродепутатите?


Европейският парламент е решил проблема с кворума като е обвързал участитето в гласуване (то се провежда веднъж дневно по време на пленарните заседания) с дневните надбавки на евродепутатите. Гласуването е електронно, с карти и бутони, освен ако не бъде решено да се направи с вдигане на ръка. След края на гласуването резултатите от поименния вот се публикуват на страницата на Европарламента.


Тъй като се гласува по най-различни теми - този ден от промени в изборните правила за европейските избори, ДДС, органичните замърсители и рибарството, до самонаетите жени предприемачи и религиозното образование на децата, евродепутатите получават от парламентарните си групи примерен лист за гласуване. В него се препоръчва как да се гласува по всяко предложение и всичките му изменения според политическите разбирания на групата. Но депутатите се свободни да решат кой бутон да натиснат. В този ден листът за гласуване е от... 71 страници.


"Когато се гласува законодателство от комисии, в които участваш, е лесно, защото си запознат със съдържанието от самото начало", разказва Елена Йончева. Тя е член на парламентарните комисии по външна политика, за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на подкомисията за сигурност и отбрана.


Извън тях тя разчита на колегите си от S&D и най-вече на българските евродепутати социалисти за мнение.

"Събираме се с нашите колеги от групата на социалистите и решаваме дали се гласува с нашата група или имаме свои позиции. Много е демократично. Никой не е задължен да гласува, можеш да имаш лично мнение", казва Йончева.


Така, наскоро българските социалисти не подкрепиха европейските за предоставянето на оръжие на Украйна, за разширяване на санкциите срещу Русия и за спирането на енергийните проекти по руски технологии.
"Различното гласуване на българите в S&D е свързано с отстояването на някакви по-специфични български интереси като ядрената енергия или въглищните централи", добавя евродепутатът.


Парламентът излиза в обедна почивка и Йончева се насочва към офиса си, за да обсъди с екипа си следващите задачи, утрешната програма и да се готви за следващия ден. Признава, че не обича да стои в офиса си и предпочита да чете документите в многобройните кафенета на Европарламента.


Следите от Тео са навсякъде в офиса на майка му в Европейския парламент, но Йончева не се задържа много в кабинета си, защото вярва, че личните срещи и контакти са особено важни, ако искаш да си ефективен.

© Йовка Димитрова

Следите от Тео са навсякъде в офиса на майка му в Европейския парламент, но Йончева не се задържа много в кабинета си, защото вярва, че личните срещи и контакти са особено важни, ако искаш да си ефективен.


Подготвителната работа за нея е най-важната, но и най-невидимата част от работата на евродепутата: "В пленарна зала вече нещата са свършили и там просто се официализират конкретни позиции. А за да прокараш дадена позиция, се изисква страшно много работа вътре в твоето политическо семейство, в комисията, в която работиш и в непрекъснати срещи с комисарите, които могат да ти помогнат да прокараш едно решение".


За да постигнеш това и да можеш да работиш в Европейския парламент "трябва да те познават, да знаят колко струваш, какво можеш да направиш", убедена е тя.


Идвайки от журналистиката, за Йончева сблъсъкът с институционалната бюрокрация първоначално е стъписващ.


"Първото ми изказване беше в Комисията по граждански свободи и правосъдие, когато казах, че в България мафията се е настанила във високите етажи на държавната машина", връща се тя две години и половина назад.


"Гледаха ме с изненада, с учудване, защото не бяха свикнали на такъв език, докато аз като журналист, казвам нещата по-директно. Тук не се говори така. Тук се казва "вие полагате усилия, но се надяваме, че ще продължите в тази посока". Това означава, че нещата са много на зле", обяснява Елена Йончева.


От дистанцията на времето тя определя тактиката си като правилна, тъй като е успяла да привлече вниманието към проблемите с върховенството на правото и законността в България. Тя успя да убеди колегите си Европейският парламент да приеме резолюция за ситуацията в България, съвпаднала с началото на протестите срещу правителството на ГЕРБ.


"Тук сме депутати от 27 държави, всяка, от които си има проблеми. За да разберат проблемите в България, трябва да ги информираме, да им представяме фактология, аргументи", обяснява Елена Йончева.


Работата в Европарламента я е променила: "Преди смятах че нещата зависят основно от теб. Тук се научих, че да постигнеш нещо се действа по съвсем друг начин. Изисква се страшно много търпение и никой не ти дава гаранция, че нещата ще се случат".


Тя разказва, че в Европарламента "аргументите са професионални и даже и да имаш различни политически разбирания, можеш да ги изложиш пред другите политически групи".

"Когато имаш такъв дух на взаимодействие, не се конфронтираш с останалите. Ти си опонент, не си враг. В тази сграда сме опоненти, докато в България сме врагове, което е много страшно, тъжно, но може би това е етапът на който се намира бг демокрация", заключава Йончева, сравявайки с опита си като депутат в Народното събрание.


Тя избира необичаен образ, за да опише възприятието си за Европейския парламент: "То е като вселена на мравките - всеки си знае мястото, всеки знае своето положение, всеки изпълнява конкретна функция, има своята позиция и действа съобразно с нея".


И продължава: "Не мога да кажа дали това е добре или зле. Може би все пак е добре, защото иначе няма как да функционира тази огромна машина, но в същото време това създава бюрократична атмосфера, с което ми е трудно да се примиря".


В този ден Елена Йончева няма изказване в пленарната зала и следи дискусиите от кабинета си, където вътрешната парламентарна телевизия излъчва на живо дебатите от пленарната зала.


Наближава 19.30 ч. и тя поема към детската градина, за да прибере Тео. Той се разделя с неохота от приятелите си, които го наричат "Теодор". Вече е изморен и Елена Йончева го носи на ръце по висящия над Рейн мост, който свързва две от сградите на Европейския парламент в Страсбург. Като хиляди други майки го убеждава, че вече е голямо момче и трябва да ходи сам.


През следващите 12 часа Елена Йончева е майката на Тео.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK