Отбрана без армия: как ЕС пази военната си сигурност

Отбрана без армия: как ЕС пази военната си сигурност

© European commission (audiovisual service)



Когато създават Европейската общност след края на Втората световна война, "бащите" на съюза вземат специални мерки той никога да не се превърне във военен алианс с обща армия и апетити за нова кръвопролитна война. И до днес ЕС не може да финансира военни действия с общия си бюджет - политика, датираща от самото му създаване и обричаща отбраната на едно от най-стриктно следваните табута в ЕС през годините.


Отбраната никога не е била част от ЕС, тъй като НАТО вършеше работата и особено през Студената война беше достатъчно видим и ефективен, за да гарантира сигурността на Европа. И днес ЕС няма самостоятелна политика за сигурност. Тя остава част от външната политика на съюза.


От началото на века обаче съюзът започна да се сблъсква с все повече рискове, за които НАТО вече не е достатъчен - терористични и киберзаплахи, миграция и военни мисии - за които не е възможно участието на сините каски на ООН. Рисковете принудиха ЕС да разработи повече инструменти да се справя с различните заплахи, но до началото на войната в Украйна те не се ползваха с особен успех. След като Русия нахлу у съседката си, отбраната излезе начело в националните приоритети, а ЕС се сдоби с отбранителна стратегия, наречена "Стратегически компас".


Какво е "Стратегическият компас"




Ако кажем, че става дума за поредната отбранителна стратегия на ЕС, това ще бъде фактологично вярно, защото тя не е първата, но и не съвсем - тъй като "Стратегическият компас", приет в края на март, е много по-конкретен план за подобряване на сътрудничеството между страните членки в областта на отбраната.


Стратегията се състои от 80 конкретни мерки, 51 от които трябва да бъдат изпълнени още през 2022 г. Първата беше отметната от военните министри на ЕС в средата на май, когато те решиха да създадат хъб за отбранителни иновации, който да стимулира сътрудничеството в развитието на военните технологии.


През тази година европейските държави трябва да изпълнят още задачите за създаване на военна космическа политика, да се разберат за общи действия срещу дезинформацията, както и да основат сили за бързо реагиране.


Отбранителната стратегия предвижда още редовни военни учения, значително увеличение на разходите за отбрана на държавите членки и по-големи инвестиции в научни изследвания и разработки в областта на отбраната.


Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел, който ръководи и политиката за сигурност на съюза, заяви, че с "компаса" европейските държави трябва да се научат да харчат заедно повече и по-добре. Сега те се кооперират само за 11% от покупките на оръжие, запазвайки националния принцип за разпределение на 89% от военните си бюджети.

"Да се харчи заедно е най-добрият начин да се харчи по-добре", каза Борел, добавяйки, че между 2009 г. и 2018 г. европейските държави значително са намалили отбранителните си разходи, което е увеличило пропастта между техните нужди и възможности да осигурят защитата си.

Жозеп Борел, първият дипломат на ЕС, отговаря и за политиката за сигурност на ЕС

© European commission (audiovisual service)

Жозеп Борел, първият дипломат на ЕС, отговаря и за политиката за сигурност на ЕС


Според анализ на Европейската агенция за отбрана, представен на военните министри от ЕС тази седмица, в момента ЕС харчи за военната си сигурност колкото през 2008 г., като изоставането във военните разходи е около 113 млрд. евро. Борел го нарече "тих процес на разоръжаване".


Войната в Украйна е засилила готовността на европейските правителства да харчат повече за отбрана, но това съвсем не гарантира успеха на "Стратегическия компас" - френска инициатива, пореден опит ЕС да се ангажира по-тясно в засилване на военните си възможности, идваща след провала на предишния опит за военна доктрина на ЕС от 2016 г.


Сили за бързо реагиране


Досега източните държави от ЕС бяха особено сдържани към подобна обща политика за отбранителна сигурност, тъй като смятат, че тя дублира НАТО, включително в разходите за отбрана. Призивите за създаване на обща европейска армия не се ползват с популярност, тъй като въпреки желанието си, нейните адепти съзнават, че ЕС не е отбранителен или военен съюз, а и стиковката между съюзническите армии в НАТО показва, че това би било твърде главоболно начинание за ЕС. Останалите на хартия бойни групи, които се водят в оперативна готовност от 2007 г., но никога не са използвани, охлаждат ентусиазма да се опита със създаването на обща армия.


Внезапното решение на САЩ миналото лято да се изтеглят от Афганистан, което върна талибаните, както и подновяването на войната между Армения и Азербайджан за контрол над региона Нагорни Карабах през 2020 г., войната в Либия, обаче спечелиха повече привърженици на идеята за координиране на усилията за подобряване на европейската отбрана. Необходимостта от бърза евакуация на европейските граждани и местните сътрудници от Афганистан през лятото на 2021 г. накара европейските държави да се замислят за създаване на военни части, които бързо могат да бъдат изнесени на европейските граници или извън тях за извършване на подобни операции.


Отбрана без армия: как ЕС пази военната си сигурност

© European commission (audiovisual service)


"Стратегическият компас" предвижда такива сили да се състоят от 5000 бойци, идващи от различни държави, като страните, които не участват с жива сила, могат да предоставят специализирани услуги като сателитно наблюдение, медицински части, транспортиране на войски и оборудване или киберзащита. До края на годината ЕС трябва да дефинира задачите и състава на силите, както и участието на отделните държави в тях.


Какво му е на военното сътрудничество


Още през 2017 г. ЕС създаде инициативата за "Постоянно структурирано сътрудничество" в отбраната (PESCO), която предвижда коопериране между отделни държави за съвместно разработване на отбранителни способности, инвестиране в съвместни проекти и повишаване на оперативната готовност и приноса на своите въоръжени сили.


Отбрана без армия: как ЕС пази военната си сигурност

© European commission (audiovisual service)


В инициативата участват 25 държави (без Дания и Малта), които работят върху 60 проекта, включително за разработване на европейски дрон, на стратегически въздушен транспорт за пренос на космически товари и полуавтономно плавателно средство за крайбрежни операции. Европейската комисия обаче съобщи през май, че едва за 11% от нуждите си за отбрана европейските държави се кооперират, опитвайки се да покрият нуждите си на национален принцип в 89% от случаите. Това е далеч от целта за 35% общи разработки и покупки на оръжие, която те сами са си поставили.


Финансиране на отбраната


Европейският съюз няма право да финансира военни разходи от общия си бюджет, а само оръжейната си индустрия чрез Европейския фонд за отбрана. Въпреки името основната цел на фонда са съвместни научни изследвания и развитие на развойния капацитет. С бюджет от 7.9 млрд. евро до 2027 г. фондът е насочен към оказване на помощ на консорциуми от дружества от различни държави, които осъществяват съвместни научни изследвания и разработват способности и технологии в областта на отбраната. Фондът включва и механизми за стимулиране на отварянето на веригите на доставки. Всяка година еврокомисията обявява теми, по които да се изпращат проекти, а после жури избира кои от тях да получат финансиране.


Откъде идват парите за оръжие за Украйна


Европейския механизъм за мир е действителният източник, от който ЕС плаща за доставката на оръжие, муниции и гориво за украинската армия. От началото на войната той е разпределил 2 млрд. евро за Украйна, които вече са похарчени.


Механизмът обаче не е европейска структура, а междуправителствена инициатива, където парите идват от вноските на участващите 26 държави (без Дания), определяни според размера на икономиките им. За разлика от бюджетните средства, отпускането на пари от него не изисква одобрение от Европейския парламент, което позволява парите да се разпределят бързо. Финансовият таван на Европейския механизъм за подкрепа на мира за периода 2021 - 2027 г. е 5.69 млрд. евро.


Целта на механизма е повишаването на способността на съюза за предотвратяване на конфликти и укрепване на мира и на международната сигурност и позволява оперативни действия във военната и отбранителната сфера. От него се финансират седемте военни операции на ЕС в Босна и в още шест африкански държави. Първата помощ за Украйна от 500 млн. евро е отпусната на четвъртия ден от началото на войната и от тогава сумите се подновяват ежемесечно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK