Накъде подкара европейската сигурност войната в Украйна

Еманюел Макрон и Олаф Шолц

© Reuters

Еманюел Макрон и Олаф Шолц



Дори само да беше вкарала в НАТО Швеция и Финландия, Европа щеше да е направила повече за сигурността си, отколкото политическите й лидери са очаквали, когато са си правели новогодишните пожелания.


Ако това не е достатъчно, за трите месеца от началото на войната в Украйна, Германия се отказа от почти 80-годишна политика на военен неутралитет и е на път да се превърне в най-голямата военна сила на континента, а Дания е на крачка да отхвърли резервите си за участие в европейските политики за сигурност, оставяйки Ирландия самотна настрани от тях.


Всичко това са преки следствия от войната в Украйна, въпреки че нещата в ЕС обичайно се случват с различна скорост от темпото, задавано от ежедневните новини. Дори съвпадението война-Франция (най-голямата в момента военна сила в Европа) начело на Съвета на ЕС, се оказа недостатъчно мотивираща комбинация, за да предвижи видимо съюза към цела за стратегическа автономност, като средство за подобряване на неговата сигурност. Особено в областта на индустрията, където преместването на веригите на доставки и производствата на продукция почти е замряло, фокусирайки политическата енергия другаде.




Разбирането, че ЕС не само трябва да може да се защитава сам, но и да си гарантира задоволяване на нуждите от храна, вода, лекарства, горива, стратегически суровини и производства, които да поддържат лидерската му позиция като най-голям пазар в света, беше един от основните изводи от пандемията. Успехите след това се оказаха твърде неравномерни. На някои места политическата воля стигна за промени, на други за обещания, а в трети - тя продължава да липсва.


Малко беше постигнато за осигуряване на суровинна и производствена автономност на ЕС, като скъсяването на веригите на доставки и връщането на стратегически производства в Европа, беше изместено от по-належащи приоритети.

© Reuters

Малко беше постигнато за осигуряване на суровинна и производствена автономност на ЕС, като скъсяването на веригите на доставки и връщането на стратегически производства в Европа, беше изместено от по-належащи приоритети.


Как се промени и накъде се насочва ЕС в три от най-невралгичните сфери на своята сигурност - енергийна независимост, миграция и отбрана:


Енергийната сигурност


Необходимостта да респектира Русия чрез санкции принуди ЕС да поеме курс на енергийна независимост от най-големия си доставчик на енергия от изкопаеми източници. Първоначално изглеждаше, че това ще отложи, ако не погребе, плановете за въглеродна неутралност, до края на света, но санкциите се оказаха катализатор. Европейската комисия предложи ускоряване на зеления преход, и енергийната сигурност, както и намиране на енергийни доставчици от други части на света, докато първите две задачи се изпълнят.


Първо бяха руските въглища, от които ЕС ще се откаже от август, а до края на годината от най-голям клиент на руските нефтопроизводители, ЕС ще запази само 11% от внасяните количества, замествайки ги с повече танкери от Залива и други части на света. Газово ембарго по-скоро няма да се обсъжда преди края на лятото, но затова пък европейските лидери се договориха до края на годината да намалят потреблението на руски природен газ с две трети, замествайки го изцяло с алтернативи до 2027 г.


Това несъмнено ще намали енергийната уязвимост на Европа от Русия, с която изглежда я очакват десетилетия на враждебност, но ще увеличи зависимостта й от други доставчици, които да заместят потреблението, докато зелените технологии се развият достатъчно, за да й гарантират енергийна автономност.


Проблематично остава и финансирането на инвестициите в зелен преход, тъй като част от държавите вече започват да си дават сметка, че взетия за първи път в историята общ европейски дълг, няма да се върне толкова лесно и без особен ентусиазъм гледат на перспективата Брюксел да заема още пари, за да скъса енергийните договори с Русия и за възстановяването на разрушената икономическа инфраструктура на Украйна.


Изправена пред неохотата на нетните платци за поемане на нов дълг, Европейската комисия предлага да се финансира разтрогването на енергийните връзки с Русия с пренасочване на пари от възстановяването от COVID-19 и с увеличаване на квотите за търговия с въглеродни емисии, което означава не само още замърсяване, но и трудно намиране на съюзници в Европейския парламент и с правителствата, в които управляват зелени партии. Това поставя в риск амбициозните планове за енергийна независимост и ще изисква множество политически жертви от Европа, за да бъде постигнато.


Трудно постигнатият компромис за налагане на петролно ембарго на Русия поохлади апетита за нови европейски санкции и е по-вероятно ЕС да се опита да намали максимално потреблението на руски газ, паралелно с опипването дали въвеждането на забрана за внос на руски газ е възможно преди есента

© Reuters

Трудно постигнатият компромис за налагане на петролно ембарго на Русия поохлади апетита за нови европейски санкции и е по-вероятно ЕС да се опита да намали максимално потреблението на руски газ, паралелно с опипването дали въвеждането на забрана за внос на руски газ е възможно преди есента


Сигурността и мигрантите


В Брюксел сигурно слагат зелената чавка и на бежанската вълна, предизвикана от войната. В необичайно темпо ЕС задейства прашала от годините директива, която предостави временна (засега за една година) закрила на украинските бежанци, но все повече изгрежда, че това ще е само една отсрочка, преди въпросът с интегрирането на над 5.5 млн. души да започне да генерира нестабилност. Това е вече видимо в някои от по-слабите държави като България, където за 100 дни има приети над 90 хил. бежанци, около 5000 редовни трудови договора и гигантски проблеми с издръжката на тези хора.


За разлика от енергетиката, където правителствата само за няколко месеца бяха законово задължени да складират газови запаси и скорстно се приема законодателство, позволяващо общи поръчки на синьо гориво, безпрецедентният брой на украински бежанци, не се оказа достатъчно убедителен мотив за ЕС да придвижи блокирания седма година ремонт на политиката за миграция и убежище.


За разлика от 2015 г., когато под 1.5 млн. мигранти предизвикаха невиждана политическа несигурност в Европа, сега в съюза влязоха над 5.5 млн. бежанци. За момента Еврокомисията успява да изцеди средства за издръжката им по различни фондове и програми, затваряйки предсрочно проекти и пренасочвайки пари от други политики, но това няма как да продължи безкрайно.


Въпреки, че от началото на годината бяха приети някои части от реформата на предложената преди седем години нова политика за миграция и убежище, съществен напредък не беше постигнат. Дори Франция не успя да развърже възела на разпределението на разходите за издръжка и разселването на бежанците. Само въпрос на време е граничните държави, които са приели най-много бягащи от войната украински граждани, да започнат да изпитват затруднения, за разрешаването, на които ЕС няма да има нужните инструменти.


Засега Брюксел успява да вади средства от различни програми и пера на бюджета, за да финансира издръжката на украинските бежанци, но проточването на войната, може да направи тези разходи политически нетърпими и да започне да създава рискове за европейската сигурност, още повече, че тази бежанска вълна съвпада с период на възстановяване от небивалото затваряне и спад на икономиките от пандемията от COVID-19, от които не всички държави успяват да излязат.


Военната сигурност


Разглеждащ отбранителната си сигурност повече като възможност за индустриално развитие, ЕС под настойчивото окуражаване на Франция, успя да приеме през март план за подобряване на своя военен капацитет, наречен "Стратегически компас".


Жозеп Борел

© Reuters

Жозеп Борел


Войната "убеди" почти всички правителства, че трябва да харчат повече за оръжие и боеспособност. Както казва обаче шефът на европейската политика за сигурност Жозеп Борел, проблемът е че всички харчат за едно и също, гледайки на отбраната си само в националните си граници.

"Всяка държава членка увеличава разходите си, всяка увеличава с Х процента това, което вече има и това е голямо пилеене на пари, защото няма да коригираме дублирането, нито пропуските", заяви Борел, настоявайки за координиран подход в попълване на липсващите отбранителни възможности на съюза.


Това определено няма да е лесна задача, защото "армията и отбранителните способности са ядрото на националния суверенитет. А за да се опитате да издърпате развитието на армията напред, ще са необходими много политически умения", признава той.


Засега нещата изглеждат като полупълната чаша на оптимиста и песимиста - ЕС има план за подобряване на отбранителните си способности, включително чрез създаване на 5000-на част за бърза реакция. И само една задача от него изпълнена - хъб за военни иновации.


Междувременно със завръщането на САЩ в НАТО въпросът за създаването на европейска армия отново е прибран в килера и Европа ще продължи да развива отбраната си, без собствена военна сила, извън контингетите на пакта и собствените си войски.


Внезапно появилата се епидемия от маймунска шарка и откритието, че не всички национални армии поддържат запаси от ваксини срещу едра шарка, едно от най-веоятните според стратезите биологични оръжия, отново показа, че ЕС е далече от постигането на стратегическа автономност в областта на сигурността.


Войната в Украйна дава шансове на ЕС да попълни празнотите в сигурността си, засега пробойните изглежда да са повече от постиженията.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK