"Нашата съдба": защо Турция пътува към Европа 60 години

"Нашата съдба": защо Турция пътува към Европа 60 години

© Reuters



Европейският съюз се разпада, преди да може да приеме в обятията си Турция като своя 29-и член. Такава е реалността през 2073 г., обрисувана от Тахсин Юджел в антиутопия за рисковете пред турската демокрация.


"Небостъргачът" излиза през 2006 г.; и без Европа да е тема в него, споменатата хипотеза описва добре дългото турско чакане. Десетилетие и половина по-късно обаче в Брюксел, Берлин, Париж, Мадрид и София дебатът по темата звучи по друг начин. Например: Турция е много голяма. Турция е много различна. Турция е много... мюсюлманска. Турция може да е сила в съюза, ще измести центъра на тежестта. И, не на последно място, Турция става все по-недемократична, властта е все повече в ръцете на един човек.


Аргументите "за" и "против" членството на Турция в Европейския съюз бележат европейския дебат за разширяването, но от години не са в центъра на европейското внимание, защото преговорите са спрели. От политически некоректни до лесно разбираеми геополитически, те са тънката нишка, която незабележимо пронизва сегашните дебати за разширяването, защото са важен елемент от отговора какъв ще е ЕС след няколко десетилетия и дали ще го има.




Отговор няма вече 60 години. Турция е асоцииран член на "бащата" на ЕС - Европейската икономическа общност - от 1963 г. Кандидат за членство в блока (тогава вече наричащ се ЕС) е от 1999-а. Започва да преговаря през 2005-а, но на практика не го прави от 2016-а, след неуспешния опит за преврат. Европарламентът поиска пълно спиране на диалога, две години по-късно го получи: това реши Съветът по общи въпроси (министрите на външните работи и европейските въпроси). Тринайсет държави влизат, откакто Турция започна преговори.


Защо за Турция пътят е толкова дълъг и труден и какво мислят за интеграцията ѝ в ЕС?


Малко факти


След 25 години асоциирано членство в ЕИО (и подписано като част от него споразумение за прогресивен митнически съюз) Турция кандидатства за пълноправно членство през 1987 г.


От 34 глави Турция до момента е успяла да отвори едва 16, от тях е затворена само една (наука и иновации). Отворените са за свободно движение на капитали, интелектуална собственост, медии, данъци, статистика, трансевропейски мрежи, околна среда, региноална политика, икономическа и парична политика и други.


Няколко години няма преговори заради опита за преврат. В много голяма степен диалогът зависи и от кипърския въпрос. Осем глави са замразени, шест - заради Кипър (чието правителство Турция не признава). Турция не може да преговаря за свободата на движение на работниците, на стоките и на услугите, земеделието, рибарството, финансовите услуги, транспорта, енергетиката (Анкара и Никозия са конкуренти в търсенето на газ в едни и същи води), съдебната система, образованието, външната политика и развитието на институциите.


Преди две седмици Европарламентът заключи, че няма причина да промени позицията си от 2018 г., с която поиска спиране на преговорите с Турция, предвид отдалечаването от европейските ценности.


От 2013 г. тече и диалог за визова либерализация, но Турция все още трябва да постигне някои от целите.


Нужен партньор


Критериите за сътрудничество обаче не са само технически: има теми, по които ЕС не би се справил без Турция и тя го знае.


Най-известният пример бе през 2016 г. Тогава Брюксел и Анкара постигнаха споразумение, с което трябваше да се овладее потокът от търсещи убежище на гръцките острови, когато мигрантската криза предизвика сътресение в европейската политика. Тъкмо споменатата визова либерализация, заедно с обещание за обновяване на митническия съюз и отваряне на нова глава (33-та) по време на нидерландското председателство (първата половина на същата година) бяха сред обещанията, дадени, за да приема Турция връщания на мигранти от гръцките острови.


Бе създаден и фонд за бежанците в Турция (които тя формално не нарича бежанци) с общо 6 млрд. евро предвидени за потърсилите убежище в страната. От тях 4.2 млрд. са раздадени до 2021 г., бе отправено и ново предложение за още 3 млрд. миналата година.


Сътрудничеството в миграцията обаче не е без проблеми и от 2016 г.; четири години по-късно Анкара се отказа да връща търсещи убежище от гръцките острови. Анкара твърди, че ЕС не е изпълнил ангажиментите си са либерализацията, митническия съюз и преговорите и дори че не всички пари са достигнали до нея. Всъщност, след като последните договори за фонда бяха подписани в края на 2021 г., след като талибаните овладяха Афганистан, тя получи още средства. По това време Турция настояваше, че не може да бъде нещо като "хотел" или "склад" за бежанци.


Иска ли Турция да е в ЕС


Всякакъв напредък по турските заявки за принадлежност към европейското семейство бе немислим през втората половина на 20 в. Няколко военни преврата белязаяха историята на страната от 60-те години насам, последният - т. нар. постмодерен преврат през втората половина на 90-те. През 1974 г. Турция нахлу в Кипър, а създадената при разделянето на острова Севернокипърска турска република е непризната от никого освен Анкара и до днес. Тогава Кипър все още не бе член, но военната агресия беляза дълбоко отношенията с тогавашната ЕИО.


Това продължи дълги години - почти до идването на власт на президента Реджеп Тайип Ердоган.


Не с него започна нормализацията: през 1996 г. имаше пробив в документите за създаване на митническия съюз, който да позволи свободно движение на стоки. Именно Ердоган обаче бе разглеждан, в първите си години на власт, като реформатор. Той заяви ясно, че Анкара е поела път към ЕС. Засвидетелства намеренията си, като потвърди ангажимента към серия договорени промени, най-важната с премахването на смъртното наказание в мирно време (в последните години той и привържениците му се заиграват с връщането му). Политиката към кюрдите и други малцинства се подобри.


Преди петнайсетина години Турция започна борба с "дълбоката държава" заради предполагаем заговор срещу правителството в разгара на конфликт между институциите, който Ердоган възприе като заплаха за властта си. Пример бяха и решението на главния прокурор да се обърне към конституционния съд с искане партията му да бъде закрита като център на антисветска дейност, и напрежението между него и амията, на което Ердоган отказа да се поддаде.


Последваха и разривът с някога верен съюзник, проповедника Фетхуллах Гюлен, и протеститне в парка "Гези" през 2013 г., и опитът за преврат през 2016-а, а с тях - и натиска върху институциите, гражданското общество и медиите. Анкара започна да заплашва Европа с "пускане" на мигранти покрай кризата през 2015 г. В последните години периодично нажежава страстите с изявления, даващи знак, че вече не се интересува от членството или не вижда перспективи в нея. По-късно настоява, че иска да е част от блока.

От миналата година насам завоят в погледа на запад (и в голяма степен към Европа), покрай идването на власт на президента Джо Байдън в Белия дом, бе особено видим - независимо от скандалите, съпътстващи визитите на европейски представители.

За сравненеие през 2017 г., покрай референдума за преминаване към президентска република, турският лидер нарече Нидерландия "останки от нацисти".


Как изглежда Турция за ЕС (технически)


Посланията от Анкара обаче остават на думи. Не е обърната тенденцията на упадък в демокрацията, върховенството на закона, основните права. В доклада си от миналата година Еврокомисията изтъкна, че реформите през последните години са спрели. Отношенията навлязоха в нова фаза през 2020 г. с напрежението в Средиземноморието и конфронтацията с Гърция, която навлезе в нова фаза покрай войната в Украйна.


Заради средиземноморската криза - кулминация в която бе напрежение между съдове на Турция и Франция, която навлезе в нова фаза покрай войната в Украйна - бяха санкциите, наложени на хора и компании от страната, през 2020-а.


В доклада комисията изрежда няколко от основните проблеми:

  • отношенията с Гърция (от конфронтацията по спорни въпроси в Средиземно море до начина на отстояване на предявени права за използване на природни ресурси като петрол и газ);
  • липсата на решение на кипърския въпрос (и дори на нормализация между Анкара и Никозия);
  • действията на Турция в "повечето от заобикалящите я регионални конфликти, често в противоречие с по-широките интереси на ЕС" - това включва военните операции в Сирия, а Анкара започва нова ЛИНк;
  • операциите на турската армия и полиция в югоизточната част на страната, която според Брюксел и опозицията нарушава върховенството на закона, права и свободи, въпреки че се признава правото на Анкара да се бори с тероризма; пример са и уволненията на десетки избрани кметове там и замяната им с назначени от властта;
  • дефицитите в работата на демократичните институции и влошаването ѝ в последните години, включително покрай преминаването към президентска система, съсредоточило властта в ръцете на държавния глава без ясни механизми за баланс на властите и многократно удължаваното след опита на преврат извънредно положение;
  • изоставането в реформи - например в администрацията, съдебната система, гражданския контрол на силите за сигурност, борбата с корупцията и организираната престъпност и човешките права;
  • срива в свободата на изразяване и сдружаване;
Миналата седмица ЕП добави към списъка притесненията за независимостта на съда, който може да се използва срещу политически противници. Съдбата на филантропа Осман Кавала бе последният пример.


Нищо от написаното не спира сътрудничеството между ЕС и Турция в редица области, от климата до миграцията и здравеопазването. Анкара се справя добре в редица области, включително в земеделската политика и някои въпроси на конкуренцията, но това не е достатъчно. Особено трънлив е въпросът за митническия съюз, за чието обновяване Европейският съвет не е одобрил мандат.


Турция настоява, че още не вижда митническия съюз, какъвто го иска, а сегашният му вариант, в който не участва във вземане на решения за него, а само прилага законодателство, не работи в нейна полза. От гледна точка на ЕС всъщност тя създава бариери пред свободното движение на стоки и ограничава транспортните връзки с Република Кипър.


В клъстера за вътрешния пазар например - ключов за митническия съюз и интегрирането в единния европейски пазар - за движението на стоки е отчетен напредък, но остават технически бариери пред търговията, смята Еврокомисията. Много професии остават затворени за граждани на ЕС, правят се крачки назад в социалната политика (например орязването на права на профсъюзите). В последния доклад се изтъква и намалямащата независимост на централната банка, допринесла за това да се разгори криза още преди войната в Украйна.


Как изглежда Турция за ЕС (политически/на практика)


Турция е не просто важна за сигурността на Европа: тя е и шестият най-голям търговски партньор на ЕС (а за Турция блокът остава водещ експортен пазар). Турската икономика би била сред водещите европейски. Дори в острата резолюция Европарламентът благодари на Турция, че е страната, приютила най-много бягащи от война.


И едновременно с това никоя държава не е преговаряла толкова дълго.


Спорните моменти са много, аргументи "за" и "против" са изброявани през годините от различни лидери.


Турската икономика е динамична - или поне беше, допреди кризата. Тя може да подсили ЕС и да му върне отнетия от Брекзит шанс да е водеща икономическа сила с най-голям съвкупен БВП в света. Вътрешният пазар ще се разрасне с един от най-важните взаимодействащи с него партньори. Влизането на Анкара ще създаде нови възможности за блока и отношенията му с арабския свят, Кавказ и Централна Азия, с редица мюсюлмански държави.


Населението на Турция е близо 83 млн. души. Тя би станала най-големият член на ЕС заедно с Германия, ако влезеше незабавно, а при хипотетичното си присъединяване след години ще е далеч пред Германия. Това означава най-голям брой евродепутати, но и изместване на баланса на силите. Влиянието на върху вземането на решения в ЕС би било значително.


Освен това средата ѝ притеснява част от европейските столици: ЕС буквално би достигнал Близкия изток, би граничил с Ирак, Иран и Сирия, а това би променило драстично европейската сигурност. Немислима би била и интеграцията ѝ преди решаването на спора с Гърция (или поне овладяването му) и постигането на споразумение за остров Кипър.


Често като аргумент "против" се изтъква от някои политици предимно мюсюлманското ѝ население (въпреки че държавата по конституция остава светска). Темата за "ислямизирането на Европа" е любима за популистите в последното половин десетилетие, но въпросът опира и до това дали ЕС се възприема като клуб на християнски държави.


Днес обаче водещ аргумент "против" приемането на Турция е състоянието на демокрацията и човешките права, заедно с обратимостта на демократизацията от началото на века, и той стана повод преговорите дори да не са на дневен ред. В научната литература през годините се появяваха заключения, че стимулите - във вид на напредък в преговорите - за Турция биха ѝ помогнали да продължи по пътя на демокрацията и че именно застоят в диалога е допринесъл за завоя на Ердоган.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK