Когато никой не очаква чудо: Следващите 60 часа на френския компромис за Северна Македония

Работници поставят логото на френското председателство на Съвета на ЕС върху сградата на Съвета в Брюксел

© EUCouncil

Работници поставят логото на френското председателство на Съвета на ЕС върху сградата на Съвета в Брюксел



Около 60 часа преди срещата на европейските лидери, на която сред другите кризи те трябва да се опитат да намерят изход от ситуацията с българското вето върху изработването на европейска позиция за започване на преговори за членство с Албания и Северна Македония, очакванията за успех не са големи. И намаляват с всеки час.


Европейските лидери са "последната инстанция" и единствените, които могат да вземат окончателно решение дали да свикат междуправителствена конференция, на която да бъдат приети т. нар. преговорни рамки - условията, при които ще се преговаря за членството от двете пакетирани заедно държави кандидати. Именно тях България блокира.


За това обаче е необходимо единодушие, а политическата нестабилност в България и това, което еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи определи като "пълна безизходица в София", правят трудно постижимо намирането на изход.




"Каква преговорна рамка, не ми е известно към момента да има преговорна рамка. Единственото, което ми е известно е пълната безизходица в София и това не ме прави особено щастлив", възкликна Вархеи в петък, хвърляйки изцяло вината върху София и давайки ситуацията за пример когато, "вътрешната политика е в състояние да наруши доверието в ЕС".


Към момента на изявлението придобилият в България известност като "френското предложение" компромисен текст на френското председателство на ЕС, вече е готов и разпратен за обсъждане на европейските правителства.


Ентусиазъм и очакване за "чудо" няма и в поканата, с която европейските лидери са свикани на среща в Брюксел в четвъртък и в петък от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. В писмото си до тях, разпратено късно в понеделник, той пише само:


"Западните Балкани са важни за ЕС, а ЕС е важен за Западните Балкани. Следователно трябва да подновим процеса на разширяване и да ускорим интеграцията на нашите партньори от Западните Балкани. Ще се срещнем с тях преди официалния ни Европейски съвет."


Последното изречение се отнася за насрочената на 23 юни среща ЕС - Западни Балкани, на която са поканени лидерите на всички балкански държави, независимо от етапа на евроинтеграция. Срещата ще завърши с декларация, но дори дотогава София да успее да формулира единна позиция, тази среща не може да вземе решения по ветото.


Това ще е работа на лидерите, които ще се съберат в четвъртък следобед, като надеждите за "добра новина" са насочени главно към даването на статут на кандидат за членство в ЕС на Украйна и Молдова, предложено от Европейската комисия миналата седмица.


Мишел тук е много по-категоричен, пишейки на лидерите, че ги "кани да дадат кандидатски статут на Украйна и Молдова" и да признаят, че бъдещето на "Украйна, Молдова и Грузия е в ЕС".


Какво се случи дотук


Условията за водене на преговорите за членство на Албания и на Северна Македония бяха предложени от Европейската комисия през юли 2020 г., след като три месеца по-рано европейските лидери решиха единодушно те да започнат. Тогава България е представена от Бойко Борисов като министър-председател и той също дава съгласие за започване на преговори. Девет месеца по-късно неговото правителство наложи вето на одобряването на рамките, заради условията, които иска Скопие да изпълни предварително.


Решението за започването на преговори със Северна Македония и Албания е взето по време на председателството на Германия в съвета и въпреки огромното желание на Словения, която пое от Португалия, процесът след това не успя да мръдне ни на йота. До френското председателство, встъпило в началото на годината. То си постави като приоритет възобновяването на евроинтеграцията на Западните Балкани. Това беше обещание, дадено от президента Еманюел Макрон още през 2019 г., когато Париж спря за пореден път Скопие и Тирана с искане първо да се реформира политиката на ЕС за разширяване. Промените бяха направени за няколко месеца и въпросът с "българското вето" отново стана единствената пречка пред насрочване на начало за преговорите.


Северна Македония още като Бивша югославска република Македония го очаква от 1 октомври 2009 г., когато за първи път Европейската комисия заяви, че тя е технически готова да започне да преговаря. За Албания тази дата е 27 юни 2018 г. Оттогава Европейската комисия вече е спряла да брои препоръките, които дава за започване на преговори, също както и докладите за влизането на България и Румъния в Шенген - готови, но чакащи от 2012 г.


На кого пише председателството


Ролята на председателя на съвета, който се сменя на всеки шест месеца (България беше през първата половина на 2018 г. и е в очакване да застъпи отново през 2030 г.), е да посредничи между европейските правителства и между останалите институции за приемане на европейското законодателство и решаване на други текущи въпроси.


Работата е основно политическа, по предварително обявени приоритетни теми, но и техническа и рутинна в безброй работни формати, преговорни екипи, където трябва да организира и насочва дейностите, а при възникване на спорове или при невъзможност за постигане на необходимото мнозинство, да предлага компромисни решения, около които да се обединят повечето или всички държави.


Такъв е и "българският случай с ветото", така че предложението, направено към страните членки, влиза в задълженията на председателството. То не е насочено специално към България, нито към Северна Македония. Като единствена опонираща страна от България се очаква да го прочете най-внимателно от останалите и да прецени може ли да го приеме.


Заглавната страница на предложението на френското председателство на съвета за търсене на компромис за разрешаване на българските резерви за започването на преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония

© Copy from Paper

Заглавната страница на предложението на френското председателство на съвета за търсене на компромис за разрешаване на българските резерви за започването на преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония


Самото предложение е адресирано до (посланиците към ЕС) на държавите, но председателството няма отношение към тяхната вътрешна организация. Извън неформалните контакти, имейлите и телефонните разговори "за напипване на настроенията" Франция би очаквала всяка страна да си е изработила мнение и ако има идеи за подобряването му, да ги предложи за обсъждане. Председателството няма отношение как в българския случай предложението ще стигне до Народното събрание след решението на правителството то да визира всички стъпки по преговорите на Скопие, нито очаква негов представител да му отговаря.


Комитетът на посланиците, акредитирани към ЕС в Брюксел, е мястото, в което се извършва експертната работа по подготовка на политическите решения в Съвета. Всяка държава има посланик и заместник-посланик, които в зависимост от тематиката участват в двата Комитета на постоянните представители ( Comité des représentants permanents). Известни още с френската си абревиатура COREPER I и II (корепер) тези формации са съставени изключително от професионални дипломати, от които се очаква да намерят компромис, следвайки инструкции от външните си министерства. Как се координира позицията с правителството, президента или краля си е вътрешна работа, към която евроинституциите се стараят да нямат отношение.


Държавите си имат и топ експерт, който обикновено работи заедно с премиера или президента, участващ в срещата на върха и заедно с администрацията на Съвета също участва в подготовката на решенията, особено по най-трудните и най-спорните въпроси. На брюкселски жаргон този съветник се нарича "шерпа" и се смята за персонален представител на съответния лидер. Не се очаква между шерпата, представляващ участника в Европейския съвет, и посланика в COREPER да има разминавания. Двамата работят за едно и също по различни писти и на различна скорост.


Кой ще вземе решението


Посланиците договарят освен друго и дневния ред на събиранията на министрите, известни още като съвети на ЕС, където се вземат повечето решения. Съветът, който се занимава с разширяването (както и със свиването на ЕС) се нарича Съвет "Общи въпроси", но по ключови стъпки, свързани с разширяването като започване и приключване на преговори, последната дума за препотвърждение винаги е на лидерите.


В Съвет "Общи въпроси" обикновено участват министрите на външните работи или по европейските въпроси. България е почти единствената държава, която няма да бъде представена от титуляра си в Люксембург във вторник. Вместо Теодора Генчовска, която е в оставка, на съвета ще бъде зам.-министър Васил Георгиев. Извън формалните причини решението показва, че Вархеи е прав и че София няма отговор на френското предложение. Съвет "Общи въпроси" подготвя работата на срещите на върха на европейските лидери и затова винаги ги предхожда.


Точката за Северна Македония и Албания е предпоследна за нощното заседание на COREPER, а формулировката показва, че тя е по-скоро с информативен характер

Дневният ред на посланиците от COREPER II, които се събраха късно в понеделник вечер, трябваше да се концентрира в намирането на компромис около условията, при които България би се съгласила да оттегли ветото. По-късно в "Туитър" френското председателство преподреди програмата, като от новата формулировка личи, че точката е по-скоро информативна, докато темата за кандидатския статус на Украйна и Молдова ще е, около която ще се водят разговорите. Това може да е знак, че България е отхвърлила предложението или няма готовност да го обсъди по същество.


Посланиците имат нова среща в сряда, след заседанието на Съвета "Общи въпроси", но точката липсва от предварителната програма и те ще работят по въпроси, свързани с миграцията и развитието.


Какво ще стане с "френското предложение"


Противно на твърденията, че Франция прави предложение на България и на Северна Македония, Париж просто изпълнява задължението си да улесни вземането на решението на съвета, предлагайки, според своето разбиране, и в консултации с другите държави от ЕС, приемлив текст. Дали той ще се окаже такъв зависи от България в същата степен, като от всяка друга държава, тъй като за вземането на валидно решение е необходимо единодушие.


Текстът на "френското предложение" подлежи на редакции и те могат да се нанасят от всяка държава, която е член на ЕС, а това означава, че Северна Македония е изключена от този процес. Ако то бъде отхвърлено от България или от друга държава, теоретично Чехия, която поема председателството на Съвета от Франция на 1 юли, може да продължи работата по него. Тя може да излезе и със собствено предложение, макар че разширяването на ЕС не е част от обявените от Прага приоритети за работа през следващите шест месеца.


В очакване на резултата от нощното заседание на COREPER в официалния дневен ред на Съвет "Общи въпроси" отделна точка за Албания и Северна Македония няма.


България ще изглежда особено в четвъртък, когато европейските лидери се стекат в Брюксел. Очакванията са там да бъде премиерът Кирил Петков. В какво качество и с какъв мандат, ще покаже гласуването на вота на недоверие на правителството в Народното събрание в същия ден или в сряда. Според предварителната програма срещата ЕС - Западни Балкани е насрочена за 10.30 ч българско време, началото на срещата на върха на ЕС е в 16 ч.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK