От едно до 100: Колко пъти България може да наложи вето на Северна Македония

От едно до 100: Колко пъти България може да наложи вето на Северна Македония

© EUCouncil



Когато през декември 2020 г България налага вето на евроинтеграцията на Северна Македония, това е изненада не само, защото противоречи на дотогавашната политика на правителството на Бойко Борисов, но и защото същото правителство вече е одобрило започването на преговори за членство на Скопие само девет месеца по-рано.


Въпреки, че България блокира техническа стъпка от преговорите, въпросът се фетишизира, като се създава впечатление, че това едва ли не е единствената възможност, за да се гарантира изпълнението на българските искания преди Северна Македония да стане европейски член.


Всъщност политиката на разширяване е една от най-консервативните в Европейския съюз и предполага множество възможности за нейното забавяне, блокиране и връщане. Преди две години тя беше основно реформирана, за да може ЕС да контролира по-добре хода на присъединяването, като критерии за оценка на готовността на кандидата бяха добавени, а съществуващите бяха по-подробно разписани.




Започването на преговори е ключов етап, тъй като за страната кандидат то е признание, че тя е постигнала предварителните условия, поставени й от ЕС, за да се подготви за тях, а на държавите, които вече са вътре, дава спокойствие, че са питани за приемането на нови членове в клуба и тежестта на всяка от тях е еднаква заради изискването на единодушие - от Малта до Германия.


Първото вето


Блокирането на Северна Македония от България идва на петия етап от девет степенния процес на разширяването. На първите няколко стъпки основна спирачка е Гърция, но други държави, сред които Германия и Нидерландия имат възражения срещу отваряне на преговорите с Албания, когато двете държави са вкарани в тандем, както България и Румъния в началото на века. Франция блокира и двете, докато ЕС не модернизира собствения си ред за прием на нови членове.


Първата възможност на България, след като влиза в ЕС, да наложи вето на Македония е през февруари 2008 г., когато е подписано споразумението за партньорство за присъединяване, но тя не го прави. София подкрепя още изминаването на няколко етапа, включително шестте последвали препоръки на Еврокомисията за започване на преговори (които са блокирани от Гърция).


Нещо повече по време на българското председателство през 2018 г. София настоява във всички официални документи на ЕС, наред със забележителния успех с подписването на Преспанския договор през 2017 г., уреждащ споровете с Гърция, да се добавя, че договорът за добросъседство между София и Скопие, парафиран 45 дни по-късно, представлява също толкова значимо постижение. Формулировката продължава да е в употреба.

Изборът за използване на правото на вето е върху насрочването на междуправителствена конференция, която да одобри схемата за водене на същинските преговори - разпределение на преговорните глави по теми и критериите, които Скопие трябва да изпълни, за да се водят и финализират преговорите.


То следва друга възможност за налагане на вето по-рано през 2020 г., от която България не се възползва. На 26 март тогавашният български премиер Бойко Борисов, заедно с още 26 европейски лидери, единодушно вземат решение ЕС да започне формални преговори за членство с Албания и със Северна Македония. Те поръчват на Европейската комисия да предложи как да се организират преговорите. През юли Комисията е готова, но няколко месеца по-късно става и публично ясно, че София си е променила мнението.


Следващото вето


България може с години да продължи да блокира техническите условия за преговорите с огромни имиджови щети, докато не си даде сметка, че започването на преговорите й отваря цяла магистрала от възможности за налагане на своите интереси, и й дава право да влияе върху скоростта на преговорния процес.


Според блокираната от София преговорна рамка, ЕС и Скопие ще преговарят по 33 тематични глави, разделени в шест клъстера. Отварянето и затварянето на всяка преговорна глава и клъстер изискват единодушното съгласие на всички европейски членки, които първо ще бъдат питани изпълнила ли е кандидатката предварителните условия за започване на преговори по определената глава, а в края им - направила ли е всичко, искано от нея за финализирането им.


Ако се добави и възможността да се сложи вето на самата междуправителствена конференция, където също се изисква единство в ЕС, това дава теоретична възможност още поне 67 пъти да бъдат задържани преговорите. Като се има предвид, че по правилата на ЕС преговорите започват освен с темите за върховенството на правото и сигурността и вътрешните работи, главата "Образование и култура" е първата, която обичайно се завършва, София може да задържи преговорния процес още на съвсем ранна фаза, ако смята, че това е необходимо.


След като преговорите по всички глави са завършени и затворени, което може да продължи и десетки години ( но средно около 10 г.), Европейската комисия ще трябва да подготви мнение за готовността на страната да стане член (първото, за релевантността на кандидатурата е прието преди България да влезе в ЕС). Това мнение, може да бъде забавено от българския еврокомисар още преди да стигне до Съвета. Излязло веднъж от Европейската комисия, може да бъде спирано на различните етапи от разглеждането му в Съвета, който въз основа на него трябва да вземе решение за приключване на преговорния процес - от посланик до министър и правителствен лидер.


Теоретично и българските евродепутати могат да се опитат да обърнат и позицията на Европейския парламент (малко вероятно), чието мнение също се взема предвид за завършването на преговорите. Европейският парламент трябва да даде съгласие за приключването им.


Това вдига броя на възможностите за последващо вето на Скопие (както и на кой да е друг кандидат за членство в ЕС, тъй като процедурата е идентична за всички), до около 71.


Дори да предположим, че България изпусне всички тези възможности да наложи петте си условия (4+1) на Северна Македония, българският премиер може да откаже да подпише присъединителния договор, който описва условията на членството. Народното събрание също може да го убие още преди влизането му в сила, като отхвърли ратификацията му, тъй като такава се търси от всички национални парламенти. Без този договор никоя държава, дори успешно извършила всички процедури, не може да стане фактически член на съюза.


Ако се включат многобройните комисии и работни комитети в Съвета, през които трябва да мине окончателния текст на споразумението за присъединяване, това би закръглило до плюс-минус 100 възможностите на България като пълноправен член на ЕС, да убеди Скопие и европейските си партньори във валидността и основателността на своите условия към Северна Македония и всяка друга държава, която чука на портите на ЕС, в които тя вече е влязла.


Всяка от тези предстоящи възможности е незаобиколима и има същата тежест на ветото, както използваната в момента от София за блокиране на техническото приемане на преговорната рамка за започване на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС.

  • Защо Турция преговаря 60 години за ЕС четете тук
  • За балканския пъзел и разширяването - вижте тук
  • Как Украйна, Молдова и Грузия се озоваха пред портите на ЕС - тук
  • Кой къде е е на опашката за членство вижте тук
Допълнителни възможности


Вглеждайки се в преговорната рамка на Северна Македония, чието приемане България така упорито отказва, се виждат още няколко възможности за спиране на вече започнали преговори, за отваряне на вече затворени глави, за замразяване на преговорите и дори за дописване на допълнителни условия към Скопие, като предварително изискване за подновяването на процеса. Те обаче не са толкова лесни като ветото, защото Европейската комисия е предвидила да се случват с гласуване с квалифицирано мнозинство, а за това си трябват усилия за намиране на патртньори и съюзници.


Държавите членки са господари на предприсъединителния процес и диктуват неговия ход, темпо и условия. България би трябвало все още да си го спомня от собствените си преговори преди 15 г., ЕС тогава я отложи и заедно с Румъния, и я отдели от 10-те държави, влезли през 2004 г., забавяйки я с три години, за да изпълни условия, които никак не и харесваха. Тя обаче трябваше да ги изпълни, защото беше от външната страна на вратата.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK