© Велко Ангелов
Сърджан Цвиич по време на разговор с "Дневник" в Белград, април 2022 г.
Година преди бомбардировките от НАТО на един балкон в Белград мъж със сръбски и френски произход поставя малко европейско знаме. То е запазено и днес, а за сина му е символ на дългия път към Европа.
"Винаги е бил европейски федералист", спомня си пред "Дневник" Сърджан Цвиич. "Поставяше го, за да изрази съпротивата си срещу лудостта в страната."
Самият той не само наблюдава този криволичещ път, а и е част от него в различни роли - на журналист, дипломат, експерт. Докато върви по него, знамето избледнява - досущ като подкрепата на ЕС сред сърбите. "Икономист" му посвещава цяла статия.
"Знамето на баща ми все още е у мен, само изгуби цветовете си", разказва. Мисли си да го даде на някой европейски лидер с уговорката той да му го върне, когато Сърбия е част от ЕС.
Чувства, че работи за влизане на страната си в ЕС още от протестите срещу Милошевич. Активно обаче се залавя преди 22 години, когато еврокомисар за разширяването е свързаният и с българската евроинтеграция Гюнтер Ферхойген. Започва професионалния си път със съвсем различна амбиция: иска да е журналист. Завършва магистратура в Централноевропейския университет, работи за известния в. "Данас" (по-късно пише за НИН и "Време") и е кореспондент около Първата донорска конференция за Сърбия и Черна гора.
Това е времето, по което пред Белград се появява условие: ако иска пари за възстановяване, Слободан Милошевич да бъде изпратен в Хага. "Бях в Брюксел на тази конференция, докато слагаха Милошевич на онзи митичен хеликоптер (до американска база в Тузла - бел. ред.) и от там на самолета, който ще го откара до Международния наказателен трибунал за Югославия." Навярно Цвиич е видял с очите си първия пример за европейска политика на условност към Сърбия? "Разбира се", приема шегата.
Кой е приятел на Сърбия
Работи за кратко за Парламентарната асамблея на НАТО (на която Сърбия е асоцииран член), след това за Пакта за стабилност в Югоизточна Европа (ПСЮЕ), като съветник на специалния координатор Ерхард Бузек, покойния вицеканцлер на Австрия. Става дипломат в Брюксел, следва "Отворено общество", където последните 8 години са посветени на разширяването на ЕС със Западните Балкани. Членува в групата на експерти по политики, изследователи и представители на академичната общност (BiEPAG - Balkans in Europe Policy Advisory Group).
Работата му днес е в среда, където в редица западнобалкански държави подкрепата за ЕС намалява според проучвания. Покрай срещата на върха ЕС - Западни Балкани "Ипсос" напомни това: 44% от сърбите бяха "против" ЕС, 35 на сто - "за". Това проучване обаче - отчасти заради конкретния институт "Ипсос", който не е точно базираният в Париж, а е на свързвания с властта в Сърбия Марко Уляревич - всъщност е показателно за друг проблем, чието разбиране отново изисква връщане в миналото.
Атмосферата, в която Сърджан Цвиич протестира срещу Милошевич като студент, а и по-късно в началото на професионалния му път, е коренно различна. "Тогава по-голямата част от населението беше "за" членство", спомня си. "През 2009 г., когато Сърбия, Черна гора и Северна Македония получиха визова либерализация, 70% от хората бяха "за"; днес често говорим за под 50 на сто". Това според него показва умората от чакането - колкото повече продължава то, толкова повече се губи увереността, че ще стане. Днес е немислима предизборна кампания "за" ЕС, каквато имаше непосредствено след като Милошевич изгуби властта - вече не са привлекателни. "Това не значи, че хората няма да гласуват на референдум, но показва как се чувстват."
Парадоксално, ситуацията с НАТО е аналогична: дори година или две след бомбардировките през 1999 г. подкрепата за членство в НАТО е в пъти по-голяма, отколкото днес (едва 10%). Как е възможно? "Десет години антизападна пропаганда на сегашното правителство си казаха думата."
Цвиич не вярва, че подобни анкети отразяват точно нагласите. Хората реагират емоционално, когато ги попитат кой е най-добрият им приятел (и затова отговарят "Сърбия" или "Китай"), но това не говори за политическия им избор. Въпреки това резултатите често се ползват като оръжия в политическия дискурс и това не е в полза на съюза, водещ търговски партньор и инвеститор далеч пред "източните" партньори на Белград.
Защо обаче ЕС не успява да изпъкне като най-добрия приятел на Сърбия?
Основното са пропагандата в медиите, правителственият контрол и само декларативната подкрепа за ЕС, без истински ангажимент на тези рупори на властта към членството. И ЕС обаче (включително заради скептицизма на някои държави в блока) не бе на висотата на историческия момент и нуждата да ускори разширяването. "Дано с Украйна се събуди" и открие начини да продължи с евроинтеграцията - например с механизми, които не предвиждат веднтага членство, а нещо по средата, казва Цвиич. Последното впрочем напомня за австрийското предложение за степенувана интеграция.
Ако питате сърбина, ще каже, че за Сърбия е водещ приятел или Китай. Без инвеститорите и помощта от ЕС сръбското правителство би се срутило. Ако има други медии без субсидии за националистичесите правителствени конгломерати, бихме имали по-положителен разказ за ЕС.
Въпросът как една страна прави реформите си обаче не е въпрос на приятелство, ако тя иска да стане кандидат-член на ЕС
Времето изтича, ЕС се подценява
На Сърбия може да ѝ предстои много дълъг път към ЕС, обратното също е вярно - евросъюзът трябва да извърви такъв път към Сърбия, следва от разговора с Цвиич.
Трябва демократизация за подобряване на дебата и изясняване на споменатите приятелства в друга медийна среда. Сърбия трябва да направи много промени, например във външната политика и върховенството на закона. Според експерта, ако това зависи само от Вучич, няма да стане. Западът бе този, който допусна партньорствата с Русия и Китай, докато дори малки жестове към Европа и САЩ се четат в Белград като големи постижения на правителството: отмяната на визитата на Сергей Лавров например нямаше нищо общо с решение на Вучич (а на няколко съседки, включително България), въпреки това се разтълкува в таблоидите сякаш Сърбия е наложила санкции. Нищо от това обаче не може да продължи, смята той.
Времето изтича. Ще дойде денят и ще се види дали е готов да плати политическа цена у дома. Мисля, че той разбира и знае много добре, че бъдещето на Сърбия зависи от ЕС. Знае кои са големите спонсори. Че Сърбия ще рухне, ако ЕС я санкционира. Ще бъде принуден да вземе решения. Затова, когато дойде денят, Сърбия ще направи своя избор.
Мерки, като санкциите срещу Русия например, биха били лесни, но реформата във върховенството на закона ще е по-тежка, защото "ще удари по джобовете на определени хора". Именно тук, смята експертът, е ролята на ЕС - той да води играта. Съюзът твърде дълго подценява влиянието си в Сърбия и се опасява, че ако критикува толкова могъщ партньор като президента, ще загуби лостове на влияние. "Винаги чете Вучич и мисли, че има по-малко слабости, отколкото той има в действителност. Но това може да се промени."
ЕС разчиташе в известен смисъл на донякъде вярната предпоставка за политическата култура в региона: привързаността към силния лидер, към авторитарните останки от миналото. Силните лидери обаче идват и си отиват, а конкретно в Сърбия (парламентарна република) властта на държавния глава зависи основно от това дали разполага с мнозинство депутати в законодателния орган.
Няма обаче напредък и без помирение с миналото, с югославските войни, с нуждата да се намери решение на косовския проблем. Компромисът зависи и от Прищина, но е труден в условия, в които видни членове на властта разпространяват омраза към албанците (мнозинството) в Косово. Достатъчна ли ще е обаче нормализацията? При посещението си в Белград германският канцлер Олаф Шолц заговори за признаването като условие, макар то да не фигурира в списъка с европейските. За момента Белград може поне да направи друго да се раздели с националистическия дневен ред. С Прищина трябва компромис (двустранен), но от Белград трябва и нова реторика. От една страна, отбелязва Цвиич, правителството е на книга проевропейско, от друга, видни негови членове разпространяват омраза към косовските албанци.
Въпросът е да се помирите с миналото. Това е огромен проблем. Не можете да влезете в ЕС, ако мразите съседите си. Е, можете, но това не бива да е чрез медиите, контролирани от правителството.
"Добре дошли във Ваймарска Сърбия", бе заглавието на коментар на Цвиич от 2019 г., препращащ към Ваймарската република, 20 години след бомбардировките от НАТО. Той обяснява как се изгражда разказът за жертвата. "Мисля, че начинът, по който публичният дискурс оформя поколенията, е изключително притеснителен. Върви срещу помирението на миналото. А то трябва да се случи, ако искаме да сме в ЕС", продължава в разговора с "Дневник".
Нужни са промени
В Европейския съюз е нужна и нова визия, ако иска този път към Сърбия (и на Сърбия) да продължи.
Има поне две посоки и едната е свързана с вътрешни промени в процедурите - нещо, за което Цвиич се застъпва от години при всички свои обиколки в Европа. Една от тях излезе на преден план, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също заговори за нея - повече използване на квалифицираното мнозинство (предложенията да може да се приемат с гласовете на 55% от страните или 15 държави, стига в тях да живеят поне 65% от населението на ЕС). Нуждата от единодушие при вземането на такива решения забавя евроинтеграцията на Западните Балкани и българското вето за Северна Македония е само последният пример; и тя, и Албания вече бяха блокирани от Франция през 2019 г. Преди това Скопие имаше проблем заради името си с Атина.
Някои казват, че ще попречи на отделни държави да се възползват от двустранни въпроси. Всъщност това би ги облекчило защото няма да се мисли, че блокират присъединяване на държави. Все още ще са против, но процесът ще продължава. Сегашният процес делегитимира цялото разширяване.
Това е само една от реформите, които изрежда Цвиич; друг пример е нуждата да се приложи напълно новата методология на разширяване, представена през 2020 г.
Техническите реформи на ЕС обаче няма да са достатъчни - трябва да се работи и с властта, и с опозицията (вместо само да се търсят участия на европредставители в големи и масови медии като Pink TV), и с гражданското общество, и да се правят по-умни кампании за популяризация. "Да покажете, че французите не са срещу разширяването например. Да се разбере какво всъщност мислят сърбите за Русия и Китай, защото в момента само президентът го прави - струва пари. И накрая никога не казва нищо случайно - с думите си оформя нагласите на обществото."
