Арх. Николов: Изискването за високо качество в инвестиционното проектиране е защитна реакция на обществото

Архитект Илиян Николов е заместник-председател на Съюза на архитектите в България от 2001 година и член-основател на Ротъри клуб “Сердика” – София през 2000 година. Основател е и пръв председател на УС на Европан – България, национална секция на Европан – Европа. Арх. Николов е управител на архитектурно бюро “Николов & Николов – архитекти”. Сред последните му по-важни проекти са Пленарна заседателна зала на Столичния общински съвет – ул. Московска 33, ваканционно селище – Симеоново, сграда на Софийска градска художествена галерия и др.

-----


В: Предвид хармонизирането на българското законодателство с европейското по глава 2 “Свободно движение на хора” Министерството на образованието и науката (МОН) подготви единни държавни изисквания по специалността "архитектура" и професионална квалификация "архитект" . В тази връзка директорът на отдел "Висше образование" доц. Румен Пранчов беше заявил, че МОН ще се грижи за качеството на това образование, а браншовите организации ще дават свидетелства за правоспособност и те трябва да определят изискванията за образование и компетентности. Каква е разликата между дипломата за образование и свидетелството за правоспособност при архитектите?

О: Един сравнително голям брой колеги архитекти получават своята диплома от архитектурния факултет. С тази диплома те могат да започнат работа в различни области на приложение на архитектурната специалност - например да се занимават с теория на архитектурата в Института по архитектурознание към БАН, или да станат преподаватели във Факултета по архитектура, или да станат консултанти в мебелна къща и много други.

Съществува обаче една главна възможност при упражняването на професията - архитектът да се занимава с проектиране на различни обекти - дейност с особена важност за обществото, защото по този начин се твори цялата заобикаляща ни материална среда. Тук излизат на преден план аспектът за сигурността, функционалното удобство, проблемите на естетиката, необходимостта средата да се адаптира за инвалидите и т.н. Дейността, специално на архитекта-проектант, е по-отговорна, свързана е с изразходването на големи средства, поради което обществото изпитва необходимост да създаде свой защитен механизъм против възможното ниско ниво на качество в архитектурното проектиране. Защитния механизъм се нарича Камара на архитектите. За да може архитектът да поеме отговорността пред обществото, да се подписва под своя проект за строеж на даден обект, трябва да стане член на Камарата на архитектите. За да стане член на Камарата, архитектът трябва да отговаря на допълнителни условия, освен условието да е дипломиран.

Едно от главните допълнителни условия е архитектът да има натрупан практически опит, независимо от това колко е интелигентен или образован. Друго условие е подчиняването на архитекта на механизъм изравняващ качеството на проекта с получения за изработването му проектантски хонорар. Заплащането е феномен - плод на свободното договаряне на труда, но под определено ниво на заплащането съществува риск за качеството, т.е. ако проектирате твърде евтино, значи има нещо, което не разбирате или нещо друго не е наред. Съществуват и редица качества, които един проектант трябва да притежава, за да има правото да проектира – коректност, етичност, спазване на законността и пр.. Вследствие на тези допълнителни условия проектантите ще се разделят на такива, които са членове на Камарата на архитектите и други, които се стремят да станат членове на Камарата. Вторите ще бъдат или твърде млади, без опит, или нещо ще са сгрешили и няма да имат право известно време да упражняват професията. Съюзът на архитектите в България, изразява несъгласие със Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, който не изяснява детайлно въпроса на какви условия трябва да отговаря един архитект , за да може да получи пълна проектантска правоспособност. В пленарна зала текста по този въпрос се гласува в една редакция, след това се прегласува в друга редакция, и накрая остана неясно какво точно се прие. Според нас Народното събрание умишлено не прие ясен текст относно това - какви са точно изискванията към проектанта.

Съюзът на архитектите защитава тезата, че трябва да има следните изисквания за получаване на пълна проектантска правоспособност от страна на един архитект: първо да има диплома за висше образование по архитектура. Когато си вземете дипломата сте проектант с ограничена правоспособност, това означава, че може да проектирате по-малки обекти - двуетажни къщи, малки търговски обекти и пр.. За проектиране на по-отговорните обекти трябва да сте минали един поне минимален стаж. Според Съюзът на архитектите и вносителят на проектозакона, Министерският съвет, този стаж трябваше да бъде поне от 3 години. Според приетия закон стажът падна на 18 месеца. За нас това е твърде недостатъчно – слезователно несериозно.

В: А в повечето европейски страни как е регламентиран този въпрос?

О: Различно е . Но в някои страни, където, освен всичко друго, има много по-високо архитектурно образование от нашето, изискват да си работил поне 5 години при по-драконовски условия на конкуренция отколкото у нас, за да можеш после сам да проектираш. Това е защитна реакция на обществото срещу ниското качество в инвестиционното проектиране.

Следващото нещо , на което държим е, този, който те е напътствал в годините на стажа, и се е убедил в способностите ти и придобития опита, би следвало задължително да ти даде препоръка пред Камарата. Ние бихме искали, този при когото си работил да има моралната отговорност да ти даде или да ти откаже препоръка. Това обаче остана твърдо завоалирано в закона, който се прие.

Следващото нещо на което държим е , че не може да бъде член на камарата лице, което е на общинска или държавна работа. Трябва да избере или частната работа или държавната, защото смесването им представлява конфликт на интереси. Не би трябвало да има също така и дублиране на дейността ти като проектант и работата като служител или собственик във фирма занимаваща се със строителство или търговия с недвижими имоти, тъй като това естествено се превръща в ущърб на работата ти като проектант. В повечето европейски страни такова съвместяване на длъжности и занимания е абсолютно забранено, нещо което за съжаление в България трудно си пробива път.

Също бихме искали лицето кандидатстващо за пълна правоспособност да не е нарушавало разпоредби на текстовете свързани със закона за устройството на територията, закона за авторското право, закона за обществените поръчки и др. под.

В: Ако един архитект има свидетелство за правоспособност в България, може ли да работи като такъв в страна от Европейския съюз?

О: Включително в нашия закон има идея за реципрочност. Това означава, че ако например член на английската архитектурната камара ще проектира в България с правата на пълната проектантска отговорност, съответно член на българската архитектурна камара ще може да проектира в Англия. От тази гледна точка, заради принизените условия, свързани с неясните ограничения, кой точно и как получава свидетелство за правоспособност у нас, няма да може да отговорим на условията в Европейския съюз за защита срещу ниското качество в инвестиционното проектиране. Така че има опасност от повторно отваряне на глава 2 “Свободно движение на хора”, чието затваряне беше и причината за приемане на закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

Много лошо ще говори за нашата камара ниското ниво на пълната проектантска правоспособност, което позволява новият закон. А още по-лошо ще стане когато това ниско ниво бъде демонстрирано от нашите проектанти и в страните от Европейския съюз.

В: В преговорна глава 2 “Свободно движение на хора” се засяга признаването на дипломите на адвокати, лекари и архитекти. Може ли да обясните защо точно тези професии се нуждаят от хармонизиране на законодателството предвид присъединяването на България към ЕС?

О: По същество цивилизованият свят е определил няколко професии като свободни. Професията на архитекта е една от тях. Свободна професия означава, че конкретен възложител и конкретен изпълнител се договарят за изпълнението на дадена услуга пряко по между си. Това означава, че всеки може да дойде при мен и на базата на правоспособността, която ми е призната, да ми възложи работа. От тази гледна точка не е без значение хармонизирането на всички основни изисквания, свързани с реализацията на съответната професия и безспорно трябва да има хармонизация на тези изисквания

В: В преговорна глава 2 “Свободно движение на хора” пише следното, цитирам: “Разработената нормативна база (в България) в областта на признаването на дипломи и свободното упражняване на архитектурните професии отговарят в голяма степен на изискванията на Директива на Съвета 85/384/ЕИО”. Вие съгласни ли сте с това?

О: Според нас законът се различава от някои от идеите на директивата. Не мога в момента да Ви цитирам точно нормативно къде са разликите, но по-скоро общият дух на директивата е, създайте условия във вашата страна, така че като станете член на ЕС на пазара да излязат адекватни проектанти, с близки възможности на тези които ние сме създали. В момента, в който ние създаваме условия , които не са на европейско ниво, значи ние ще “куцаме” в проектантската област. Създаваме си някакви си наши домашни правила, които са израз на особена пресечна точка на интересите на различни групи и участници в инвестиционното проектиране у нас, а не се гледа по-едрото и европейско измерение на проблемите.

В: Може ли да коментирате новите образователни изисквания към архитектите, които са приети също във връзка с хармонизиране на българското с европейското законодателство?

О: Не мога да коментирам този въпрос, той излиза извън моята компетентност. Но мога да изкажа чисто персоналните си усещания, като човек , който се е сблъсквал в практиката с резултатите от образованието ни напоследък. Според мен в момента архитектурният факултет не може да се похвали с особено високо качество на образование.

В: Имате ли нещо да добавите, което съм пропуснала във въпросите си?

О: Бих искал да резюмирам позицията на Съюза на архитектите в България. Архитектурната камара, такава каквато я създадоха сегашните ни законотворци, ще представлява един вид профсъюз, който се отличава от елитарна организация, във добрия смисъл на думата, на хора, които трябва да творят материалната ни среда. Смятаме, че е голяма грешка също така проектирането да се извършва в проектантски бюра, чийто собственик може да бъде всеки. Освен това законодателят игнорира с лека ръка спонтанно възникналата преди десет години структура на гражданското общество, каквато представлява Камарата на архитектите в България, а сега с опеката на държавата ще се създава нова камара. Отново искам да подчертая, че съществува опасност от повторно отваряне на преговорната глава 2 за “Свободно движение на хора”, поради ниското качество на проектантските услуги, което ще причини новият закон.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK