Симо Симеонов: Качеството на българския хайвер е високо

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) разпредели квотата на България за износ на хайвер от моруна и руска есетра. Срещу това спечелилите компании се задължават да пускат зарибителен материал в река Дунав от двата вида, за да не се нарушават популациите. За 2003 година квотата на страната за износ е 1720 кг хайвер от моруна и 20 кг от руска есетра и няма промяна от 2002 г. Количествата са разпределени поравно между двете лицензирани предприятия - "Парпен Чобанов" - с. Болярци, Пловдивско, и "Белуга" АД, Видин, съответно по 680 кг хайвер от моруна и по 10 кг от руска есетра. В световен мащаб квотите по страни се разпределят от Международната конвенция за търговия с редки и застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES).

В: Какви инвестиции са направени досега във фабриката за хайвер?


- Инвестиционната програма на "Белуга" АД все още не е приключила. През 2002 година за много кратки срокове успяхме да построим цех за преработка на риба и хайвер в собствен за дружеството терен. Той се намира в южната промишлена зона на Видин, непосредствено до река Дунав. Цехът беше пуснат в експлоатация през август 2002 г. До десет дни очакваме издаването на сертификат за качество по ISO 9001/2000 - "Муди интернешънъл" извърши няколко одита и прие, че отговаряме на всички изисквания за даването на лиценз за организация на качеството на производството.

Това означава, че предприятието отговаря на всички изисквания на Европейския съюз. Чакаме мисия от ЕС, която да установи това. Евентуално до края на годината мисля, че ще ни бъде разрешен износ за ЕС. Всичко това беше първият етап от инвестиционната програма. Вторият започна тази година и е свързан с изграждането на комплекс, който включва риболюпилня и басейни, в които по изкуствен начин ще се отглеждат есетрови риби. Строителството започна в началото на 2003 г. и в момента е завършена риболюпилнята, а басейните вече наполовина са направени. Другата част от тях планираме да бъде готова до края на септември. С целия проект се цели затварянето на цикъла - оплождането на хайвер, излюпването на рибки, отглеждане на зарибителен материал и риби, от които в течение на времето, като достигнат полова зрялост, да започне добивът на хайвер, който да се преработва в цеха. Вложените средства във фабриката ще надхвърлят 1.5 млн. лв. Една част от тях са кредити, останалите са собствени.

В: Как оценявате развитието на рибния бизнес в България?

- Аз мога да кажа само за развитието на сектора, който се занимава с преработка на есетров вид риба. Това е бизнес, който трябва да се прави с много пари и с ясната представа какво може да се постигне в един бъдещ момент. Защото една моруна достига полова зрялост на 10-13 години. Инвестициите са огромни и възвръщаемостта е много бавна. Рано или късно уловът на есетрова риба в Дунав ще бъде забранен. Бъдещето е отглеждане на есетров вид риба - моруна, руска есетра, чига - в изкуствени водоеми. Считам, че нещата се канализират. В момента лицензираните предприятия за преработка на риба и хайвер са само две - нашето и "Парпен Чобанов" в с. Болярци, Пловдивско. Поради тази причина в разпределението на квотата за износ на хайвер за тази година участвахме само двете фирми, между които се разделиха поравно количествата.

В: Какъв зарибителен материал имате?

- Фирмата ни е наемател на язовир в с. Дреновец с площ от около 1100 декара, който беше зарибен през 2002 година с шаран, толстолоб, включително и с руска есетра. Планираме във водоема да гледаме при условията на садково стопанство руска есетра и евентуално моруна.

В: През 2002 година обвиниха фирмата ви, че не е зарибила река Дунав.

- Впоследствие се разбра, че това не е така. Ние отгледахме такива рибки. Възложихме тази дейност на специалисти, които ги отгледаха, и през септември 2002 година извършихме зарибяване на Дунав с 36 хил. рибки. Протоколите за зарибяване, за приемо-предаване на рибките и за видовата принадлежност бяха подписани от назначената към МОСВ комисия без забележки. Рибките бяха преброени и пуснати в Дунав. Беше възбудена и прокурорска преписка, която приключи със становище, че зарибяване е имало и отразеното в протоколите е истина.

В: Притеснява ли ви малката квота за износ на хайвер при появяване на още предприятия?

- Всичко е свързано с това уловът на моруна и руска есетра да не води до унищожаване и намаляване на популацията. Точно затова условията, определени от Министерството на околната среда, бяха в тази посока. За да може фирмата, получила квота, да изнесе количествата, трябва да зариби река Дунав с малки рибки от моруна и руска есетра. За 1 кг предоставена квота от хайвер, тя трябва да пусне 120 броя рибки. Това не е никак малко количество, но по този начин трябва да се подсигури възпроизводството на този застрашен от изчезване вид в акваториите на Дунав и Черно море. Като се изчисли себестойността на 120 малки рибки, сумата не е малка. По отношение на конкуренцията - всеки има право да направи свой бизнес план и като прецени, че има интерес да развива такъв бизнес, може да го стори. Никой не може да пречи на другия да развива същия бизнес. Но самият пазар и най-вече контролните органи в лицето на МОСВ и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури трябва да контролират улова и потреблението на този застрашен от изчезване вид.

В: Какво трябва да направи държавата за спечелването на по-голяма национална квота?

- Могат да се направят много преференции. Може да се разработят програми за фирми, които имат рибовъдни стопанства и възможност да отглеждат зарибителен материал, този материал да се пуска в р. Дунав. Знаете, че моруната и руската есетра са проходни видове риби. Те живеят в Черно море и само пролетта идват в Дунав да пуснат хайвера си и след това се връщат в морето. Същото е и със зарибителния материал. Когато той бъде пуснат в реката, той се връща в Черно море и трябва да достигне съответната възраст, за да дойде и да пусне хайвера си, с което да подсигури възпроизводството. Държавата може да подпомага един такъв вид дейност, за да може да има естествено възпроизводство на този вид и само така може да се увеличи квотата за улов на риба и добив на хайвер от тази есетрова риба. В противен случай, ако няма зарибяване на Дунав и Черно море с достатъчен брой риби, в един момент ще бъдем изправени пред дилемата да бъде забранен като цяло уловът на тези видове риби или да не е забранен.

В: Къде продавате вашата продукция?

- Квотата, която получихме за 2002 година, беше реализирана в САЩ. Все още не сме одобрени от Европейската комисия за износ на хайвер и риба за европейския пазар. Можем да изнасяме във всички страни с изключение на страните от ЕС. Но безусловно има голямо търсене на хайвер на международните пазари.

В: Какво е качеството на българския хайвер?

- Специално клиентът, с помощта на когото успяхме да реализираме миналогодишната квота, беше очарован от високото качество на продукцията. Даже ни пита дали майсторът, който прави хайвера, не е руснак, защото руснаците са безспорни лидери в тази дейност. Но майсторът ни е българин. Явно качеството много им допадна и те искат тазгодишната наша квота също да я закупят от нас.

----------

Още по темата:

Институциите, програмите и полезна информация, свързани с преговорни глави "Земеделие" и "Рибарство"

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK