България ще внася в ЕС между 0,95 и 1,1% от БВП, каза Любомир Дацов

“Вноската на България в бюджета на Европейския съюз /ЕС/ по предварителни изчисления ще бъде между 0,95 на сто и 1,1 на сто от БВП, като се отчита, че до 2007 г. БВП ще расте средно с по 5 на сто годишно. Точните изчисления ще бъдат направени непосредствено преди влизането на България в ЕС 2007 г.”, каза в интервю за БТА заместник-министърът на финансите Любомир Дацов.

През април 2004 г. представители на Генерална дирекция "Бюджет" на Европейската комисия /ЕК/ ще направят одит и оценка на административния капацитет за готовността на България в областта на собствените ресурси.


Вноската на страна-членка в бюджета на ЕС се състои от три компонента в различно съотношение - мита и акцизи, ДДС и вноска на базата на брутния национален продукт /БНП/. Последните тенденции сочат, че 70-80 на сто от вноската се определя на база БНП, каза заместник-министърът. В момента се обсъжда възможността за промяна към въвеждане на единен европейски данък. По думите му има и още един компонент - коефициент за коригиране на вноската, който се изчислява от самата ЕК.

Попитан за финансовата рамка на ЕС, която се очаква да бъде огласена през февруари, Любомир Дацов каза, че ще бъде голям успех за нашата администрация, ако България успее да получи това, което получиха и присъединяващите се през 2004 г. десет страни. “Важното беше България да бъде включена във финансовата рамка, която ще действа от 2007 г. и това стана в края на декември, което също може да се отбележи като успех”, допълни той.

Средно размерът на средствата, които десетте ще получават е равен на 2,2 на сто от общия им БВП. Ако от тях се извадят Кипър и Малта, които са добре развити, средният процент става 1,83 на сто от БВП. “В този процент влизат абсолютно всички средства - за земеделие, средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд, компенсациите за ядрена енергетика, финансирането на така наречената позиция Шенген и бюджетните компенсации”, посочи Дацов.

"Ето защо казваме, че България ще бъде нетен бенефициент - защото ще получава повече от бюджета на ЕС, отколкото ще внася", каза заместник-министърът.

По думите му България ще преговаря на базата на цифрите, които ЕК ще оповести, но в момента в самия ЕС се водят големи дискусии. Проблемите са няколко - като цяло има недоволство и желание за промени от страна на нетните платци, свързани със свиване на разходите в бюджета от сегашните 1,28 на сто от БВП на Общността до 1 на сто. Шестте икономически най-развити страни, които формират голяма част от бюджета на общността, получават много малко средства от него, защото 70 на сто от бюджета се разпределя основно в две позиции - земеделие /36-37 на сто/ и структурни фондове /33-34 на сто/.

“Самият ЕС и неговите структури са в процес на преструктуриране, изтича мандатът на ЕК и предстоят избори на нова комисия”, припомни заместник-министър Дацов. Цялото законодателство и всички регулации на ЕС са до 2006 г. Трябва да бъдат одобрени нови документи. Много е активна дискусията, дали да има четири структурни фонда плюс Кохезионен фонд, и фонд за селското стопанство, или да има само един фонд за структурните мерки. “Това е важно, защото сега всеки фонд има свои собствени правила, което изисква поддържане на голяма администрация в страните-членки. Водят се дискусии и още няма решение дали новият финансов период да бъде седемгодишен, както е сега, или петгодишен”, посочи Дацов.

“Заради всичко това България толкова много държи да приключи преговорите през 2004 г. и за нея да важат същите условия както и за 10-те останали страни, за да може да се ликвидира големият риск от абсолютната неяснота, която цари в тази област”, допълни Любомир Дацов.

Заместник-министърът заяви, че след присъединяването на България към ЕС страната ще получава средства от Структурните фондове и Кохезионният фонд на съюза, които вече са предназначени не толкова към администрацията на централно ниво, а към местната власт, частния бизнес и неправителствените организации /НПО/. “Основната разлика при усвояването на средствата от ЕС преди и след присъединяването на страната ни, е главно в участниците, които имат право на достъп до европейските пари”, отбеляза той. Предприсъединителните програми, които в момента се прилагат у нас, са насочени основно към подготовка на административния капацитет на централната власт за членството в ЕС.

"Структурните фондове и средствата по общата земеделска политика са насочени преди всичко към местните власти, към различните неправителствени организации, бизнеса и социално- икономическите партньори. Всички те ще могат вече активно да

участват в усвояването им", допълни Дацов. “Тогава на изпълнителната власт ще бъде отредена ролята на координатор, подборът няма да се извършва от изпълнителните звена на централната администрация, а от мониторингови комитети от всички тези партньори, които ще бъдат равнопоставен”, каза още той.

Доскоро един от проблемите у нас е бил в липсата на устойчивост на административния капацитет - хората, преминали през държавната администрация и обучени от нея да работят по европейските предприсъединителни инструменти, след това са отивали в частния бизнес. "Бяха предприети редица мерки за създаване на вътрешни стимули тези хора да останат в администрацията. Сега все по-малко хора напускат, защото им предложихме първо много добро обучение и възможност за

повишаване на квалификацията. Освен това хоризонтът 2007 г. вече е много по-ясен", каза Любомир Дацов.

По думите му това означава, че българи ще имат възможност да работят и за самата ЕК. "Естествено е хората, които работят в сферата на евроинтеграцията и в структурите на звената, които изпълняват проектите, да могат много по-лесно да си намерят работа поради високата си квалификация", допълни Дацов. Това от една страна ще създаде проблем на българската администрация, защото ще трябва да се създават нови кадри, но от друга страна е добре за България. Създава се българско лоби в европейската администрация. Същевременно тези служители ще бъдат с определен мандат и след това ще могат да се върнат у нас и България печели от този процес", каза той.

“Като цяло за Европа продължава да бъде проблем ниската мобилност на работната сила в сравнение със САЩ и това също ще бъде посока, в която ще се работи”, каза заместник-министърът. “В САЩ все по-често хората пътуват 50-60 км, за да отидат на работа. Зачитането на правото на свободно движение на хора, заедно с правото на свободно движение на капитали и свободно движение на стоки и услуги, е сред фундаменталните права на Общността”, каза той. За да може България да отговори на тези критерии, при разпределянето на средствата от структурните фондовете на ЕС трябва повече пари да бъдат използвани за свързването на малките градове с големите и изграждането на локалната инфраструктура.

"Миграцията от малките към големите градове в момента е голям проблем у нас. Факт е, че в Западна Европа частично тази миграция е спряла, благодарение на добрите връзки между градовете", каза Дацов.

“Самите Структурни фондове и Кохезионният фонд финансират различни политики”, посочи Любомир Дацов. Една от основните цели е да се финансират разликите в стандарта на отделните региони. За тази цел средства могат да получават страните, които имат 25 на сто различие от средния БВП за ЕС. "Впрочем това също беше

въпрос на политика - дали България да бъде разглеждана като един регион или като няколко. Беше решено България да се разглежда като един регион, което позволява всяко населено място да получава средства", каза той.

Въпреки че в номинално изражение средната заплата у нас е 20 пъти по-ниски от тази в Западна Европа, като покупателна способност разликата е едва четири пъти. Според Дацов много по-важно е какво може да се купи със заплатата, която човек

получава в момента, а не колко е средната работна заплата в България и някъде другаде, защото тези неща са несъизмерими.

"Дискусията в обществото трябва да бъде как да се произвежда повече. Напълно естествено е жизненият стандарт да бъде следствие от това, което създаваш. Всички, работейки повече и по-ефективно, ще повишим жизнения стандарт", каза

заместник-министър Дацов.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK