Интернет педофилията е подчинена на същите обстоятелства, които действат и в реалния живот

----------------

Д-р Бостанджиев е основател и ръководител на института "Интеракт", който обединява специалисти в областта на сексологията и психотерапията, насочили своите усилия за повишаване на сексуалната култура и укрепване на сексуалното здраве. Работи като главен асистент и лекар в Катедрата по психиатрия на Медицинския университет в София и като преподавател в Центъра за хуманитарни науки на Бургаския свободен университет и в Медицинските колежи в София и Враца.


----------------

В: Има ли някакви прилики между интернет педофилията и тази в реалния живот?

- При интернет педофилията могат да се имат предвид същите обстоятелства, които присъстват и в останалите случаи, когато детето стане обект на сексуално посегателство. Като такива се определят всички действия от страна на възрастен, който използва дете, за да предизвиква сексуалната си възбуда или да удовлетворява чрез него своята сексуална потребност.

В този смисъл сексуални посегателства са не само директното сексуално насилие, но и т.н. блудствени действия, при които възрастен съблича и опипва малолетно дете с цел да удовлетвори сексуалните си желания, както и всякакви други действия – събличане и снимане на деца в еротичен контекст, което накърнява тяхната сексуална неприкосновеност. Всички тези действия сериозно травмират детската психика, поради което са обявени за престъпления и строго се преследват от закона в почти всички цивилизовани страни.

В: Всички деца ли са потенциално застрашени от това да станат жертва на сексуални посегателства?

- Знае се, че, общо взето, по-податливи на такива въздействия са деца, лишени от родителско внимание, грижа, обич, деца, които нямат близка емоционална връзка с родителите си. В този смисъл те могат да открият в педофила липсващия добър родител. По тази линия съвсем ясно е, че, ако трябва да се мисли за профилактика на такъв вид събития, то основното е децата да не бъдат лишавани от родителска обич, грижи и внимание и да бъдат по-здраво емоционално включени в семейството.

Тук не става дума за това, което много родители разбират по следния начин – децата да бъдат контролирани и то със заплахи, бой и наказания, което още повече може да ги отблъсне, а децата да са сигурни, че в лицето на родителите имат доверен съюзник, човек, който ги разбира, човек, който ги подкрепя и е готов да действа в техен интерес и да ги защити, когато трябва; човек, с когото те могат да споделят, без всякакъв страх, всичко, което ги притеснява.

Не случайно изброявам тези неща, тъй като всъщност драмата на насиленото дете или на сексуално малтретираното дете е, че между него и насилника се създава тайна коалиция, което го противопоставя на родителя.

Много пъти съм бил вещо лице по дела за такива блудствени действия. Едно от последните такива беше срещу един възрастен и болен човек, който в самотата си беше намерил начин да прикотква момиченца, които са в пред пубертетна възраст. Примамвал ги е под предлог, че има малки котенца или някакви други животинки и ги кани да ги видят. След което затварял вратата, започвал да ги съблича, да ги опипва.

След приключване на сеанса започвали заплахите – това, което става, в никакъв случай да не го казвате на родителите си, защото, ако го кажете, ще ви се случи еди какво си. Деянието бе разкрито от съсед, тъй като през лятото вратата на кухнята, в която са ставали тези неща, е била отворена и той е видял какво става там. Това са деяния, които абсолютно безусловно се отхвърлят от всички и дори в затворите педофилите са презирани от останалите затворници.

В: Педофилията болест ли е?

- Такива деяния могат да бъдат извършвани от две категории хора – едните, които са истинските педофили – мъже и жени, които трайно имат насоченост на сексуалното желание към деца в пред пубертетна възраст. Тук е много важно да се каже, че това са деца, които нямат никакви сексуални характеристики. Защото има хора, които проявяват предпочитания към малки момиченца, които вече имат някакви вторични полови белези, тоест има нещо общо с хетеросексуалния интерес.

Докато при истинските педофили, възбуждащото е детското, тоест това, което няма полова характеристика. За тях това е драматична ситуация, защото, за да удовлетворят своята потребност, те трябва да извършат престъпление и то тежко.

В другата категория са тези, които имат нормална хетеро- или хомосексуална насоченост /защото такива действия могат да се извършват и от хомосексуалисти/. В случая няма значение дали са хетеро- или хомосексуални, защото законът преследва всякакви действия с деца под 14-годишна възраст. При тях мотивът е, че, поради болест или други обстоятелства, не могат да намерят адекватен сексуален партньор. И в този случай детето се явява заместващия партньор, който е по-достъпен.

Както беше и в случая, който ви описах, с възрастния човек. Той беше вдовец, а поради диабет и някои други причини не можеше да има адекватна връзка с партньорка, която предпочита. Оказа се, че, по отношение на ориентацията, той е нормално хетеросексуален.

В: Могат ли по някакъв начин педофилите да бъдат разпознавани?

- Не, няма начин. Това е нещо, дълбоко скрито в най-интимните пластове на психиката и тези хора могат много трудно да бъдат идентифицирани, дори когато са посочени в съда като евентуални извършители. Има специфични тестове, които се правят с методики близки до тези на детектора на лъжата. Но информацията от тях е косвена и трудно може да послужи в съда.

В: Има ли начин децата да бъдат предпазени?

- Проучванията показват, че не рядко децата, станали жертва на такова насилие, са деца на разведени или разделени родители или на родители, които не са в състояние да упражняват нормални грижи. Това са деца, които системно са лишавани от обич, внимание и контрол в добрия смисъл на думата – примерно, родителите не знаят къде са децата им.

В този смисъл едно дете, което има здрава емоционална връзка с родителите си, трудно може да стане жертва на такова насилие, но все пак не е напълно защитено. И затова другата възможност за профилактика, освен адекватните грижи, вниманието и доверието към родителите си, е децата да бъдат информирани в училище за това какви деяния спрямо тях са недопустими.

Това е една от задачите, която сме си поставили в Програмата за здравно образование, в която има раздел и за сексуално образование. Програмата е готова в раздела 5-8 клас и е пилотно изпитана в стотина училища в страната с много добър успех. В момента разработваме разширен вариант на тази програма. Работим в екип от десетина души, по поръчка на Фонда за народонаселение на ООН. В момента работим и по програма, която да обхваща децата от 1 до 11 клас.

Един от акцентите е в сесиите с учениците от началния курс те да бъдат запознати с правата си, залегнали в Международната конвенцията за правата на детето.

Много е важно децата да знаят, че никой възрастен, под никакъв предлог, няма право да ги опипва, съблича, снима в еротични ситуации, независимо дали използва насилие за това или не. Другото, което децата трябва да знаят е, че ако някой все пак ги застави или принуди да участват в такива неща, те веднага трябва да информират родителите си за това, независимо от заплахите, които са отправяни към тях.

Това са неща, които разбиват омагьосания кръг, в който детето, веднъж въвлечено в педофилното действие, поради манипулацията от страна на насилника, започва да се чувства съпричастно към това, което става с него, да се чувства виновно и да изпитва срам да го сподели с родителя. Обикновено това е този смазващ механизъм, който травмира изключително много децата. Те стават жертви на такива насилствени действия, които обикновено се повтарят във времето.

В същото време детето се чувства хем виновно, хем неспособно да реагира, защото постоянно е в страх, че ако каже на родителите си, първо, те ще го набият защо то е направило такова лошо нещо и ,второ, то изпада в доста амбивалентно отношение към насилника, който от една страна му дава нежност и внимание, които то не получава вкъщи, тоест от една страна детето е склонно да приеме насилника, разбира го, а от друга се конфронтира с родителите си, което е много жесток конфликт.

Детето става заложник в цялата история. То трябва да бъде сигурно, че родителят ще прояви разбиране и по никакъв начин няма да бъде обвинено. Много е важно детето да знае, че по никакъв начин, то не може да е виновно за това, че някой възрастен прави с него недопустими неща. Това са отговорности на възрастния. Отговорност на детето е да сподели с родителя, за да може той да го защити. Това е постановката, която се представя на децата.

В: Преодоляват ли децата травмата от това, че са били жертви на насилие?

- Разбира се, че травмата се преодолява и това е другият много важен момент. Когато се установи ситуация на насилие спрямо детето, освен правозащитните действия, които целят да се прекрати насилието и насилникът да получи наказание, другият важен компонент е психологичната помощ за детето и семейството му, но като че ли това често отсъства в практиката ни в момента. В такава ситуация трябва да бъде подпомогнато и семейството, така че да приеме детето по начин, по който то няма да се чувства виновно за станалото. Най-важното е то да получи това, което не е получавало – любов, внимание и грижи

Другото нещо, което трябва да се види при дете, станало жертва на насилие, е дали при него няма дефицити в отношенията с родителите и да се работи в тази насока – то да бъде подкрепено от тях и отношенията им да се подобрят. Тоест, поводът, че то е станало жертва на насилие, да се използва, за да може то да започне да живее в по-комфортна в емоционално отношение среда.

----------

Интервюто е част от рубриката "Безопасен Интернет", която стартира с европейската кампания за сигурността на децата в Интернет. Материалите в рубриката "Безопасен Интернет" излизат всеки петък.

---------

Втората част от интервюто с д-р Бостанджиев ще бъде публикувана следващия петък.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK