Обществото подкрепя идеята за Велико народно събрание

С високо обществено одобрение към момента се ползва идеята, лансирана от някои политици, да бъде свикано Велико Народно събрание, което да приеме промени в Конституцията, по данни на НЦИОМ.

45 на сто от българите приемат тази идея, 27 процента са против нея. Това сочат данните, оповестени днес на публичния дебат с тема "Европейският дневен ред на българския конституционализъм: 125 години по-късно", организиран от


председателя на парламентарната комисия за промени в Конституцията Камелия Касабова в Националния пресклуб на БТА.

"Политическият фактор оказва сериозно влияние на подобни оценки - привържениците на центристките и десните партии одобряват в по-голяма степен идеята за ВНС, което да промени основния закон, в сравнение с привържениците на левицата", коментира експертът от НЦИОМ Добрян Добрянов.

По последни данни от април тази година 45 на сто от българите са на мнение, че промените в Конституцията трябва да бъдат направени преди приемането ни за членове в ЕС, а 12 на сто препоръчват това да се случи, след като страната ни стане

пълноправен член на ЕС.

Симпатизантите на НДСВ и СДС в най-голяма степен в сравнение с останалите поддържат идеята за конституционни промени преди приемането на България в ЕС.

80 процента от българите твърдят, че не познават добре Конституцията, този дял не търпи съществени промени от края на 1999 г. насам, отбеляза експертът. "Що се отнася до конкретно лансираните в публичното пространство идеи за промени в

Конституцията, НЦИОМ регистрира, че те са масово известни, понятни на хората, и повечето от участниците в изследванията имат категорични позиции по тях", добави Добрянов.

"НЦИОМ регистрира за последните пет години тенденция на постоянен спад в дела на съмняващите се в това дали европейското законодателство може да съжителства с традициите и ценностите на българите, обществото цени усилията на държавните институции по хармонизация на българското законодателство с европейското",

посочи той.

Според данни на НЦИОМ от април 2003 г. 71 на сто от юристите намират за необходимо да има промени в основния закон, като предложенията им не се различават съществено от тези на институциите и партиите. 40 на сто от анкетираните 500 юристи са на мнение, че за около година може да се постигне обществен консенсус кои положения от сега действащата Конституция трябва

да бъдат изменени и как.

По време на дискусията историкът Лъчезар Стоянов изрази мнение, че чрез промяна в Конституцията е добре да се запише двукамарен български парламент, така че да се съчетават мажоритарният и пропорцианалният принцип. "Втората камара създава стабилитет и неконюктурност на законодателството", посочи той.

Според него е спорно дали Великото Народно събрание трябва да остане като институция със сегашните си правомощия, защото по думите му прерогативите на този орган в определен смисъл се дублират с тези на Обикновено Народно събрание,

включително и за промени в Конституцията.

Историкът смята, че по отношение на местната власт Конституцията не е демократична. Той даде пример, че областните управители се назначават от премиера и реално са част от изпълнителната власт, а е премахнато средното ниво на местно самоуправление - областните събрания или съвети. Стоянов изрази

мнение, че трябва да се преразгледа и въпросът за президентската институция. "Президентът или трябва да има по-големи правомощия, или ако не, да не се избира пряко от народа", смята той.

Според Янаки Стоилов от Коалиция за България двукамарен парламент възниква при федеративни държави, както и където има силна аристокрация, която трябва по някакъв начин да запази символична власт. "Нито едно от тези основание не съществува в България, за да се вземе такова решение", смята Стоилов.

Политологът Иван Кръстев заяви, че за промените в Конституция е добре да се пита Конституционния съд необходимо ли е свикване на Велико Народно събрание. В противен случай, ако през 2006 г. се разбере, че трябва Велико Народно събрание, това ще значи, че реално Конституционният съд ще свика предсрочни

избори, предупреди той. Кръстев отбеляза, че страховете от 1991 г., когато е приета сегашната Конституция, са различни от сегашните страхове. През 1991 г. главният страх е от силна авторитарна държава, а сега най-голямото опасение е от

репресията на слабата държава, която не може да защити правата на гражданите си, посочи той. Според Кръстев е важна идеята за референдум за ЕС и той предложи, ако се организира такова допитване, то да има задължителен характер.

Заместник-главният редактор на вестник "Култура" Христо Буцев предложи с конституционна промяна да се допуска съвместяването на изборните длъжности - например кмет да може да бъде и депутат.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK