Брюксел сложи юзда на сепаратистите от Шотландия до Каталуня

В патоса около присъединяването на 10 нови страни към Европейския съюз (ЕС) и края на разделението след Втората световна война се промъкна дисонанс. В последната седмица от мандата си Европейският парламент се занима с въпроса за сепаратизма в някои региони на държавите членки и наруши идиличното впечатление за единния континент, където царят мир, сговор и солидарност.

Сепаратистките региони в Европейския съюз, които се обявят за независими държави, автоматично ще губят членството си в него, постанови председателят на комисията Романо Проди. Ако поискат да бъдат част от съюза, те ще трябва да минат през пълната процедура на преговори за присъединяване. С това комисията


попари амбициите на над 10 области

в сегашните държави членки, които по една или друга причина са недоволни от принадлежността си към нечия национална юрисдикция.

Основанията за подобен рязък тон на Брюксел, който винаги е поощрявал самостоятелността на регионите в ЕС, са комплексни. Появата на нови държави върху картата на обединена Европа би предизвикала безброй главоболия от административно-технологично и институционално естество. Наместването в европейските институции само на един нов субект на международното право би изисквало мобилизиране на огромен бюрократичен капацитет, да не говорим за отравянето на атмосферата на добросъседство в съюза, на която той се крепи вече 50 години.

Ако все пак ЕС успее да преглътне обособяването на регион като Шотландия, който от няколко десетилетия води борба за самостоятелност и има исторически и практически държавен опит, преодоляването на шока от отделянето на области като Баския или Фландрия, които никога не са били независими, не би било толкова лесно. В недотам далечното бъдеще пък, когато целите Балкани и дори Кавказ вероятно ще бъдат част от общоевропейското пространство, би надвиснал облакът на разцепление и дестабилизация. Самият Романо Проди, чиято политическа кариера продължава с амбицията да оглави правителството в Рим, е достатъчно наясно с проблема доколкото страната му почти от две десетилетия се опитва да овладее стремежа за самостоятелност на Северна Италия.

Националистическите партии в Шотландия, Уелс, Северна Ирландия, Валония и Фландрия, които от десетилетия лелеят мечти за държавно обособяване, сега ще трябва да преразгледат платформите си, основани на членство в Евросъюза извън опеката на Лондон и Брюксел. Само преди две седмици председателят на шотландските националисти Джон Суайни изтъкна пред в. "Скотсман": "Някои от 10-те държави, които влизат в ЕС на 1 май, са по-малки от Единбърг, но ще заемат местата си около масата за преговори и ще имат по-голямо влияние върху вътрешните и външнополитическите дела на Шотландия от самите шотландци".

През последните години

разширяването форсираше сепаратистките кампании

в Европа. След становището на Брюксел обаче този аргумент се обезценява. Еврокомисията обрече на доизживяване и движенията в провинция Каталуня в Испания, на граничната област Баския в Испания и Франция, на Северна Италия, на областите Валония и Фландрия в Белгия и на остров Корсика и областта Бретан във Франция.

Съществуването на сепаратизъм в добре уредената и сговорна Европа се дължи както на политически, така и икономически фактори. В отделните случаи те са в различно съотношение. Движението за обособяване на Падания (Северна Италия) е типичен пример за икономически сепаратизъм, тъй като Милано, Венеция и Торино смятат, че не е справедливо да носят на гърба си бедния, мафиотизиран Юг. Движението на баските е резултат от възраждането на стремежа към самоопределяне след десетилетията на потисничество под управлението на Франко. Северна Ирландия пък е уникален случай, анализът на който може да запълни цели томове.

Ако оставим настрана Испания, която вече три десетилетия живее под постоянен страх от терора на ЕТА, Великобритания и Белгия са държавите, които сепаратизмът може да порази в самото сърце. Осъществяването на националистическите амбиции там не само би предизвикало държавна криза, но би поставило под съмнение самото съществуване на два субекта на международното право. В случай че Северна Ирландия, Шотландия, Уелс и Корнуол се обособят, от Обединеното кралство под юрисдикцията на Лондон би останало само историческото ядро Англия. Белгия пък просто би изчезнала от политическата карта. В момента и Лондон, и Брюксел поддържат

отношения на взаимен респект със сепаратистките области

които са добре интегрирани във вътрешната политика и разчитат на представителство в държавните институции.

Уелската националистическа партия “Плейд Къмри” (Къмри е местното име на Уелс) е основана през 1925 г. През 1986 г. образува парламентарен съюз с Шотландската национална партия (СНП), а през 1999 г. печели мнозинство в първия уелски национален парламент. Лявоцентристката Шотландската национална партия (СНП) е основана през 1928 г. През 1999 г. тя допринесе за провеждането на първите избори за шотландски национален парламент. “Плейд Къмри” и СНП имаха по двама депутати в току-що разпуснатия Европейски парламент. Природата на ирландския национализъм е съвсем различна. В самата Северна Ирландия националистите са разцепени на многобройни фракции. Разногласия съществуват както за бъдещето на страната във или извън рамките на Великобритания, така и между отделните сепаратистки фракции. Само под името ИРА (Ирландска национална армия) съществуват поне пет враждуващи помежду си фракции, някои от които военизирани. Историята на ирландския национализъм през ХХ век е белязана с терор и кръв. В Корнуол пък чрез демонстрации и протести от време на време припомня за съществуването си партията Mebyon Kernow (“Синовете на Корнуол”). Резултатите от областните избори показват обаче, че тя не се радва на голяма популярност сред местното население.

Толерантността на Брюксел към националното самоопределяне е толкова голяма, че политическото пространство е разпределено не просто отляво надясно, но и в дълбочина. Фламандците, валонците и немскоезичните белгийци имат не по една, а по няколко национални партии, разпилени из целия политически спектър. Най-изявени във Фландрия са “Влаамс блок” с бастион в Антверпен, Voorpost, Националната студентска организация, Новият фламандски съюз. От 20-те години на ХХ век партията Dietsland призовава за Велика Холандия (Холандия, Фландрия, Френска Фландрия и бурските общности в Южна Африка). Партията Фламандски либерали и демократи е водеща в сегашната правителствена коалиция. Националните движения във френскоезичната област Валония са също с голямо влияние във вътрешната и са добре представени във външната политика на Белгия.

Хомогенната на пръв поглед Франция има

периодични главоболия с изблиците на национализма

в Корсика. Над 20 години няколко военизирани групи на острова организират покушения срещу представителите на френската администрация. През 1998 г. при атентат беше убит френският губернатор на острова Пол Ериняк. През ноември 2003 г. след референдум, на който корсиканците отхвърлиха предложението за по-широка автономия, най-голямата сепаратистка групировка обяви временно примирие с Париж. За Корсика перспективата да остане извън ЕС е фатална, тъй като островът е най-изостаналият регион във Франция и е напълно зависим от субсидиите на Париж и Брюксел.

Северозападният полуостров Бретан също от време на време принуждава Елисейския дворец да му обръща повече внимание. Бретонците не се смятат за истински французи, тъй като водят потеклото си от пристигналите през VІ век отвъд Ла Манша британци. Името на областта означава “(Малка) Британия” и нарочно прави асоциация с “Голямата Британия” от другата страна на Канала.

В Италия "Северната лига" (съществуваща от 1979 г. под различни имена) има трима министри в сегашното правителство на Берлускони и се изкачи заедно с него на Капитолия при първия му триумф през 1994 г. През 1996 г. партията обяви за своя цел обособяването на Северна Италия като независима държава под името Падания. Падания е названието, което Северният съюз даде по името на р. По на областта с главни градове Торино, Милано и Венеция.

Въпреки че ЕС я включи в списъка на терористичните организации, а през март 2003 г. Мадрид постави извън закона политическото й крило “Хери Батасуна”, баската организация ЕТА (Euskadi Ta Askatasuna - “Баскско отечество и свобода”) продължава да е заплаха за сигурността в Испания. Символ на ЕТА е змия, увита около кинжал, а мотото й е Bietan jarrai (“Използвай и двете” ("Keep on both") Организацията възниква като студентско движение за съпротива срещу Франко в седем региона в Северна Испания и Югозападна Франция през 60-те години. При управлението на “Ел Каудильо” всяка проява на баско съзнание е била жестоко наказвана. След смъртта му през 1975 г. Баския става най-автономната провинция в Испания: тя има собствен парламент, полиция, образователна и данъчна система и дори собствена валута. Въпреки това хардлайнерите продължават да настояват за пълна независимост и досега са дали гласност на исканията си чрез убийствата на повече от 800 души. Претенции за обособяване, но без терористична подплата, има и областта Каталуня. Както Баския и Галиция, тя се ползва с широка автономия. Националистическото движение в областта е групирано в партията “Съединение и единство”, основана от Джорди Пухол през 1980 г.

- - - - - -

Държави с изявени сепаратистки движения:

Бирма - Източна Бирма (Каренски национален съюз)

Канада - Квебек (Партия на Квебек)

Китай - Тибет, Синсян

Конго - Източно Конго

Индия - Кашмир, сикхите

Индонезия - Асех, Ириан Джайя,Малуку

Ирак - кюрди и шиити

Израел - Палестина

Молдова - Транснистрия

Пакистан - Кашмир

Филипини - мюсюлманите в южната част

Русия - Чечня

Сърбия - Косово

Сомалия - Сомалиленд

ЮАР - териториите на зулусите

Шри Ланка - Тамил

Судан - християните в южната част

Сейнт Китс и Невис - Невис

Турция - кюрдите

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK