Новата трагедия на румънските деца

Затворени в затънтени приюти в Румъния, около 50 000 изоставени деца нехаят за споровете, водени между Брюксел и

Вашингтон по техните проблеми. Тяхната съдба в момента е между американския чук и европейската наковалня. След като през юни 2001 година румънските власти наложиха мораториум върху международните осиновявания, сега се готвят да гласуват закон,


превърнал се в ябълка на раздора между Съединените щати и Европейския съюз.

Проектозаконът бе одобрен от румънския Сенат и се очаква скоро да бъде гласуван от камарата на депутатите. Член 39 от

новия закон постановява, че "румънско дете може да бъде осиновено в чужбина само от свой роднина". С други думи, кранчето на международните осиновявания практически се спира.

Тази крайна мярка, дължаща се до голяма степен на натиска, упражнен от Европейския парламент, предизвика остро възмущение отвъд Атлантика. В призив, отпечатан в Интернешънъл хералд трибюн в края на април, американският заместник-държавен

секретар Ричард Армитидж нареди на румънците "Оставете децата си да заминат!" Самият той баща на осиновено дете, Армитидж смята, че спирането на межуднародните осиновявания, е истинска трагедия за румънските сирачета.

Няколко дни по-късно, група от 22 членове на американския Конгрес изпрати писмо до Европейския парламент с настояване институцията да окаже натиск върху Румъния с оглед деблокирането на межуднародните осиновявания. От своя страна,

американският посланик в Букурещ - Майкъл Гест полага усилия да убеди властите и румънските медии в ползите от подновяването на осиновяванията.

Този спор не е от вчера. През януари 2002 година, американското представителство в Европейската комисия изпрати вътрешна нота до дирекцията по въпросите на разширяването, като поиска европейските представители да накарат Румъния да деблокира межуднародните осиновявания. Какъв беше американският аргумент? "Мораториумът върху осиновяванията може да създаде

проблеми на Румъния при дебатите в американския Конгрес относно присъединяването на страната към НАТО". Във вътрешна нота,

Европейската комисия даде категоричен отговор на американските искания, като обвърза членството на Румъния в НАТО с

деблокирането на осиновяванията в чужбина.

На противоположно становище е британският евродепутат - баронеса Емма Никълсън - докладчик за Румъния в Европарламента,

която не иска и да чуе за международните осиновявания. Според нея, румънските деца, осиновени в чужбина, са били използвани за трафик на органи и проституция. Сериозни съмнения, които изискват неопровержими доказателства. "Но всички говорят! - възкликва тя. Нормално е богатите да се опитват да осиновят деца от бедните страни. При всички случаи, осиновяването в чужбина е травма за детето!"

Заради натиска, упражняван от г-жа Никълсън, Букурещ наложи мораториум върху международните осиновявания през 2001

година. Но тази защитничка на правата на децата е киртикувана от пресата в собствената си страна. В началото на март Телеграф обрисува незавиден портрет на Никълсън. От изданието научихме, че тя е преживяла провал в областта на осиновяванията. Баронесата се опитала да осинови иракско дете, сериозно ранено в първата война в Залива - Амар Каним, но по-късно била отхвърлена от него. Днес 23-годишен, без работа и постоянен адрес във Великобритания, той обвинява Емма Никълсън, че го е изоставила.

Франсоа дьо Комбре - председател на френската асоциация Солидарност с изоставените румънски деца, смята, че г-жа Никълсън "води истински кръстоносен поход, за да си отмъсти на румънските деца за свой личен неуспех в осиновяването". Според

него мораториумът има катастрофални последици. Броят на изоставените деца не намалява, посочва той. Техният брой е около

10 000 годишно, докато броят на националните осиновявания е ограничен до около 1000. Все пак, въпреки обещанието на

румънските власти да блокират осиновяванията в чужбина, правителството одобри около 800 осиновявания на деца от испански, италиански, френски, американски и израелски семейства.

Правителството в Букурещ отстъпи пред натиска на някои европейски премиери, чувствителни към аргументите на поддръжниците на международните осиновяния.

Силвио Берлускони, Лионел Жоспен, както и испански депутати настояваха пред румънския премиер да одобри като извънредна мярка няколко осиновявания в чужбина. От една страна, Европейският парламент и Европейската комисия поискаха от

Румъния да спазва мораториум, забраняващ международните осиновявания, казва Ришар Тригано - пратеник на Европейската

комисия в Букурещ. От друга страна, държави-членки на Европейския съюз упражняват егоистичен и лицемерен натиск върху

Румъния да разреши осиновяванията. Те претендират, че детето не е стока, но в същото време искат от Румъния да се отнася с

децата като със стока, посочва Тригано.

Притисната между Сцила и Харибда, Румъния се опитва да намери равновесие. В очакване на бъде намерено решение, изоставените румънски деца мечтаят за по-добри дни. От тях се иска единственото нещо, което притежават - време.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK