Българското свинепроизводство се доближава до европейските стандарти

Галя Бъчварова е собственик на “Репродуктор по свиневъдство” - с. Калчево, област Ямбол. Завършила е Висшия институт за ветеринарна медицина в Стара Загора, специалност зооинженер. Професионалната й кариера започва през 1986 г. като главен зоотехник. Малко по-късно става директор на държавната фирма “Репродуктор по свиневъдство” - с.Калчево. Влиза в частния сектор през 1995 г., когато предприятието е приватизирано. Председател е на Асоциацията на свиневъдите в България.

--------


Г-жо Бъчварова, в какво състояние е българското свинепроизводство?

- Българското свиневъдство е много добре организирано. Свиневъдството и птицевъдството бяха двата отрасъла, които бяха поставени на промишлени основи още по време на социализма. Това даде тласък на производството. Стартът беше много добър - големи комплекси, създадени по най-добрите английски технологии на отглеждане. Технологиите, които сега използваме, са много близки до европейските. Най-важното в момента е, че фермите трябва да инвестират в ново оборудване.

През последните години у нас се внесоха много елитни животни. Почти всички производители внасят или семенен материал, или нерези, така че качеството на много места е подобрено. Съществуват и ферми с много ниско качество, но така или иначе пазарът сам ще ги отхвърли. Много хора разбраха, че качеството определя цената. Ето сега на пазара имаме цена от 1.70 до 2.30 лв. и това зависи от качеството на прасетата. Всички месопреработватели вече са наясно от всяка ферма какво месо се получава.

Кои са най-важните фактори, довели до кризата в бранша?

- Причините са различни. Миналата и тази година проблемите се дължат на високите цени на зърното. Близо 80 на сто от разходите за производството на свине се формират от цените на фуража. Те оказаха крайно негативно

влияние върху отрасъла. В същото време цената на свинското месо падна, което влоши още повече състоянието на отрасъла. Стигна се дотам, че с 1 кг реализирано живо тегло можеше да се закупи точно 4 кг фураж, които пък са необходими за създаване на 1 кг живо тегло.

От друга страна, състоянието на отрасъла се влошава от външнотърговския режим. Квотите за внос на свинско месо с редуцирани или нулеви мита се определяха, без да се направи предварителен анализ какъв ефект ще окажат върху българското производство. През 2002 г., когато отрасълът изпадна в икономически колапс, беше отпусната квота от 7000 тона за безмитен внос на свинско месо. През първо тримесечие беше внесено цялото количество, което блокира пазара и свали цените. Миналата година договорихме тази квота да падне на 3000 тона, но тогава се получи внос по линия на ЦЕФТА от Полша, което не влизаше в тази квота. Полша пусна голяма експортна субсидия и месото влезе на много ниски цени, което също оказа влияние на пазара. Тази година квота за безмитен внос няма. В момента основен проблем остава цената на фуражите. Смятам, че ако има една добра реколта тази година, и той може да бъде решен.

Как държавата може да подпомогне бизнеса?

- Държавата трябва да регламентира ясни правила за отрасъла. В момента регистрираните производители са длъжни да изпълняват всички изисквания на законодателството в отрасъла, което се синхронизира с това на ЕС. Това обаче не важи за нерегистрираните, което води до нелоялна конкуренция и намаляване качеството на продукцията.

Българското свинско месо ще стане ли конкурентно на пазарите в Евросъюза?

- Доскоро се коментираше, че българското месо е с висок процент сланина. Вече са постигнати високи резултати в тази посока. В Европейския съюз угоените прасета имат среден процент 55-58 постно месо в трупа. При нашия нуклеус за нерези сме достигнали 60-62% постно трупно месо, което означава, че могат да се постигнат европейските показатели.

В Европа вече съществува тенденция на увеличаване на сланината, защото с тази селекция на постоянно намаляване на дебелината й се стигна дотам, че се изгубиха вкусовите качества на месото. Получава се сухо и тричаво месо, което самите потребители започват да отхвърлят. Такова месо отговаря на стандарта за колбасарство, но не и за прясна консумация. Какъв е капацитетът на вашия свинекомплекс?

- Капацитетът на комплекса е 1000 майки и поголовие 11 000. Построихме фуражен цех, който напълно задоволява нуждите ни от фураж. От миналата година започнахме и производство на зърно. Обработваме около 7000 дка земя. Отглеждаме пшеница, ечемик и слънчоглед, засяхме и 300 дка царевица, която е в близост до комплекса. Идеята е площите да се напояват и наторяват от отпадните води на свинекомплекса. По този начин ще се реши и част от проблема за опазване на околната среда, което също е един от големите проблеми за свинекомплексите. Изграждането на модерна пречиствателна станция изисква огромна инвестиция, която трудно се възвръща. За да се изгради такова пречиствателно съоръжение за свинекомплекс, инвестицията възлиза на поне 1.5-2 милиона лева.

Очаква ли се взрив от класическа чума по свинете след спиране на ваксинацията, както изискват европейските стандарти?

- Това е другият проблем. По изискване на Европейския съюз свинете не трябва да бъдат ваксинирани срещу класическа чума. Наредбата за маркиране влезе в сила от 1 януари 2003 г., но изпълнението се забави значително - вече година и половина. Това доведе до риска от скъсяване на сроковете за провеждане на мероприятия за спиране на ваксинацията. Колкото по-кратък е срокът за спиране на ваксинирането на свинете, толкова рискът е по-голям от унищожаване и избухване на повече огнища на чума. Болестта не се отразява на хората, но свинете в огнището се унищожават. Никой не може да предположи какъв процент от свинете ще обхване. Но самият факт, че от три години насам имаше почти на цялата територия на България открити огнища на чума, говори, че вирусът съществува и при спиране на ваксинацията заболяването може да обхване доста голям брой ферми. В момента се водят преговори за маркерна ваксина. Ако се постигне договореност, това до голяма степен ще спаси поголовието. В противен случай загубите ще бъдат огромни както за самите производители на свине, така и за държавата.

В Холандия, която гледа около 25 млн. свине, бяха избити 11-12 млн. при избухване на една епидемия.

Това повиши ли цената?

- По принцип в Европейския съюз цената е регулирана. Има създадени интервенционни фондове. Може да се получи някакво повишение, но не така драстично, както е при нас. Средствата, които се дадоха за обезщетение на фермерите в Холандия, бяха огромни и те бяха платени от европейските фондове. Ако това се получи в България, не знам държавата откъде ще намери пари, за да плати. И може би пак ще излезе с извинението "няма пари" и всичко ще остане за сметка на фермерите.

В момента има лек ръст на цената в почти цяла България, която надмина 2 лв. за килограм. Това е базова цена без ДДС, което към момента подобри малко състоянието на фермерите, но с тези цени на зърното все още не може да покрие загубите, които са нанесени за цялата година. Единственото спасение е новата реколта.

Търсили ли сте финансиране по САПАРД?

- Сега кандидатстваме за закупуване на зърнокомбайн “Клас”. Подготвяме и проект за оборудване на помещенията за отглеждане на свине. Моето мнение, е че дори и програма САПАРД е трудно приложима за свинепроизводителите, защото тя е свързана с кредитиране, което банките правят само за печеливши предприятия. Отрасълът трябва да работи на печалба, за да може да се прилага програма САПАРД.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK