Партиите се съюзиха да не пипат съдебната власт

На 5 юли Конституционният съд (КС) ще се произнесе по питането на президента дали промените на основния закон за членството в Европейския съюз могат да се направят от този парламент, или е необходимо свикване на Велико народно събрание (ВНС).

Съдбата на сегашния проект за промени ще зависи от чаканото решение. Прогнозата на десетина депутати от различни цветове, запитани от "Дневник", е, че КС ще каже, че няма нужда от ВНС и ще остави това Народно събрание да извърши необходимите евроизменения. Ще бъде свръхлюбопитно да се види как КС ще се преобърне на 180 градуса, за да обясни, че прехвърлянето на правомощия от националната власт на органи на ЕС може да стане от обикновен парламент, след като вече е казал, че за подобни прехвърляния, и то в рамките на собствената ни държава, е необходимо ВНС.


--------

До октомври законопроектът за изменение и допълнение на конституцията ще бъде окончателно редактиран от експертите и до края на годината може да влезе в пленарната зала. Това обяви във вторник Камелия Касабова, председател на комисията за промените в основния закон, свързани с присъединяването към Европейския съюз.

Същия ден комисията обсъди проекта, представен от Касабова, в който фигурираха по няколко варианта за всяка от разпоредбите.

За промените, наложени от предстоящото присъединяване към Евросъюза, депутатите от комисията, въпреки различията в становищата, показаха съгласие да сближат позициите и да стигнат до задоволителен за всички вариант.

За трите разпоредби, свързани със съдебната власт обаче, всички парламентарни партии дадоха да се разбере, че нямат намерение да предприемат каквото и да било.

Статуквото в Темида остава и няма изгледи да се промени в обозримо бъдеще.

Промените от септември 2003 г. в основния закон, с който се редуцира имунитетът на магистратите и се въведе мандатността на ръководителите в системата, очевидно ще се окаже единственият пробив за много години напред.

Членството в ЕС

Още когато започнаха дискусиите за необходимостта от конституционни изменения, за да се обезпечи прехвърлянето на суверенитет от национални институции на трите власти на органи на ЕС, се породи спор дали не може да се ползва алинея 4 на чл. 5 от конституцията. Според нея международните договори, ратифицирани по конституционния ред, са част от вътрешното ни право и имат предимство пред онези норми, които им противоречат. Тогава обаче Даниел Вълчев, председател на Комисията за европейска интеграция, обясни, че ЕС издава и регламенти, които са задължителни, но нямат характера на международни договори, нито пък е практически възможно всеки от тях да се ратифицира, за да влезе в сила у нас.

Пак тогава се зароди и спорът дали при наличието на решение № 3 на Конституционния съд от април 2003 г. обикновено народно събрание може да извърши промени, прехвърлящи компетенции от националните институции на органите на ЕС. Въпросното решение на КС посочи, че промените в мястото, функциите и начина на избор на органите на трите власти са промени и във формата на държавно устройство и управление, които могат да се извършват само от Велико народно събрание.

Остана да виси неизяснен в публичното пространство въпросът дали делегирането на правомощия на органи на ЕС е промяна , която се вмества в "забранителните клаузи" на конституционното решение. Затова и президентът отправи питане до КС дали промените на основния закон, необходими за присъединяването към Евросъюза, изискват свикване на Велико народно събрание. Делото в КС е насрочено за 5 юли. "Не искам да обвързвам работата на комисията с чакане на решението на КС. Независимо какво ще е то, ние трябва да изготвим законопроекта", коментира във вторник Камелия Касабова.

Депутатите в комисията се обединиха около текст, според който "Република България с ратифициран по конституционен ред и влязъл в сила международен договор може да предостави на Европейския съюз и неговите органи правомощия, предвидени в тази конституция". С друга разпоредба се въвежда квалифицирано мнозинство от две трети (160) от народните представители за ратификация на международните договори.

Както се и очакваше,

премахването на забраната чужденци да купуват земя

беше център на дебатите. БЗНС-Народен съюз настоя да остане забраната за земеделските земи, а да се разреши купуването на градски терени за строителство. Еврокомисарите обаче не разделят земята на градска и земеделска и в препоръките се говори само за "земя". От БСП настояха да се запише, че забраната се снема само за граждани на страните от Европейския съюз. Все пак и левите, и десните, и земеделците показаха склонност да съсредоточат в бъдеще дискусията си около варианта, който гласи: "Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост и други вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон или международен договор, ратифициран от Народното събрание."

Вторият трънлив проблем, който също ще трябва да се доизяснява, се отнася до

правомощията на правителството да представлява България в ЕС

и задължението му да информира парламента. Защитниците на ролята на парламента в лицето на Янаки Стоилов настояха да се даде "повече представителност на Народното събрание", парламентът да участва предварително в изработването на позициите, които правителството ще излага в Брюксел, и всичко това "да се развие в повече параграфи" на конституцията.

Увлечението към гаранции, че правителствените представители няма да своеволничат в Брюксел без санкцията на парламента, ще превърне конституцията в инструкция, предупредиха експертите. А и ще влезем в противоречие със заложения в основния закон принцип, че правителството осъществява външната политика, коментира Елиана Масева от ДСБ. В проекта засега е предвидено, че "МС представлява България в органите на ЕС и информира Народното събрание за направените предложения в ЕС и за своите действия". Предвидено е обаче отношенията "кабинет - Народно събрание", свързани с Евросъюза, да се уредят със закон, който да се приема с мнозинство от две трети.

"Най-трудното е да намерим механизма, по който ще се изготвя и отстоява националната позиция в европейските институции.

Някои страни са дали максимална свобода на правителствата си, други стриктно ги ограничават. Трябва да се намери балансът, при който МС да има оперативната свобода, но да не бъде безконтролен", коментира Камелия Касабова.

За разлика от промените, свързани с Евросъюза, предложените от Касабова изменения на

три разпоредби, отнасящи се до съдебната власт, не намериха подкрепа

дори за по-задълбочена дискусия. Странно единодушие обхвана депутатите отляво и отдясно да зарежат възможностите да направят нещо за промяна в статуквото на третата власт, които им се отвориха покрай измененията, налагащи се от присъединяването към ЕС. Драстично впечатление направи отмятането на диаметрално противоположна от доскорошната позиция на левицата по предложението да се увеличи на две трети от всички народни представители мнозинството, с което се избира парламентарната квота (11 души) на Висшия съдебен съвет.

"Ще бъде много трудно да се събере такова мнозинство и ще се блокира изборът на квотата", мотивира се Янаки Стоилов от левицата. "Такава промяна ще влезе в противоречие с решението на КС от 2003 г., според което само Велико народно събрание може да променя начина на избор на тези органи", изтълкува и Екатерина Михайлова от ДСБ. Без въобще да се смущава, че малко преди това е подкрепила начин за ратификация на международните договори, изискващ две трети мнозинство. Ако обикновеният парламент не може да увеличава мнозинството за квотата на ВСС, как ще го направи за договорите - тепърва депутатите ще си блъскат главите над този въпрос.

Най-откровена беше Анелия Мингова от НДСВ, която призна пред "Дневник", че поначало промените в частта за съдебната власт са били встрани от основната цел, която се отнасяла главно до ЕС. Депутатите от СДС пък дори не намериха за нужно да присъстват на заседанието. А експертът на левицата Георги Близнашки, за да аргументира позицията на партията си, стигна дотам, че даде за пример Министерския съвет, който също бил важен орган, но от това не следвало, че трябва да се избира с две трети мнозинство. Сравнението на експерта провокира язвителната реакция на бившия конституционен съдия Теодор Чипев (експерт към комисията).Той обясни на политиците, че ВСС управлява независимата съдебна власт и не могат да се сравняват функциите му с най-политическия орган на държавата, какъвто е Министерският съвет.

Депутатите оставиха в същия вид и разпоредбата на чл. 120 ал. 2, която гласи, че "могат да се обжалват всички административни актове освен посочените със закон." Въпреки че тази формула става повод за обществени скандали всеки път, когато поредното управляващо мнозинство реши да вкара в закон изключенията, които не му се иска да бъдат обжалвани, политиците не се стреснаха. Предложените от Камелия Касабова два нови варианта им се струват несъвършени, разбра се от коментарите.

"Във всеки случай по-несъвършени не могат да бъдат от сегашната редакция, според която законодателят с едната ръка дава нещо на гражданите и юридическите лица, а с другата го взема", коментира Теодор Чипев.

По мнението на независими юристи отказът за промени в тези две разпоредби оставят досегашната възможност на всяко управляващо мнозинство да преценява кои актове на властта да подлежат на обжалване.

И да се намесва, както и досега в управлението на независимата съдебна власт, избирайки на партиен принцип парламентарната квота на Висшия съдебен съвет.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK