Алфа рисърч: Приказките за еврофондовете са антиреклама

Макар и социологическите проучвания да сочат висока обществена подкрепа за присъединяването на страната ни към ЕС, степента на информираност на българските граждани за ангажиментите, произтичащи от бъдещото ни членство, остава твърде ниска. Това сочат резултатите от представителното за Сливен социологическо проучване на агенция "Алфа рисърч", направено непосредствено преди там да започнат информационните дни “Доброволци за Европа”. Целта на кампанията, подета от министър Меглена Кунева, е в поредица от срещи в различни райони на страната да бъдат поставени въпросите, вълнуващи гражданите. А от своя страна администрация и браншови организации не просто да дадат конкретни отговори, но и да подпомогнат хората сами да се ориентират, да търсят и използват необходимата им информация.

Опитът на десетте страни, приети в ЕС на 1 май тази година, показва, че колкото повече приближава датата на пълноправното членство, толкова повече нараства гладът за конкретна информация, а когато такава липсва, слуховете успешно я запълват. Подобна е ситуацията и в средностатистическия български град, коментира Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Данните от проучването сочат, че над 80% от жителите на Сливен се обявяват за европейското членство на България, около 70% биха гласували с бюлетина “да” в един евентуален референдум, но едва 13% се чувстват добре информирани по въпросите на евроинтеграцията.


Най-горещите теми

по които хората приоритетно биха желали да получават информация, са при какви условия може да се пътува, учи или работи в Европа (35%), какви социални придобивки ползват гражданите на страните членки, а съответно - и България (33%), различни аспекти на данъчната политика в ЕС и евентуалните отражения в България (32%), как ще се отрази членството на външната ни политика и политиката по сигурност (30%), възможностите на ЕС да подпомага бедни райони и земеделските стопани (по 27%), отношение на самите европейци към ЕС (26%).

Проучването показва, че отделните социални групи имат ясно изразени интереси - хората с по-висок социален статус са добре ориентирани по въпросите, свързани с пътуването, ученето и работата в Европа и настояват за повече конкретност по чисто икономическите аспекти на присъединяването. Обратното, за тези с по-ниско образование и доходи възможностите за пътуване са все още “бяло петно”.

Един от най-интересните резултати от изследването според Боряна Димитрова е огромното разминаване в значението, което медии и политически елит отдават на

въпроса за структурните и предприсъединителните фондове

и нищожния интерес към тях, проявен от по-широката общественост- едва 6%, с което те се нареждат на последно място след 15 други теми. Социолозите отчитат, че практически единствената група, която проявява жив интерес към темата, е бизнесът, като всеки трети представител на частното предприемачество в града се нуждае от конкретна информация, която би искал да получи в специализирани срещи или издания. За останалите граждани обаче темата за фондовете се е превърнала в тема за употреба от “елита”, засягаща главно преразпределението на средства в привилегировани кръгове, към които “обикновеният човек” не принадлежи.

В случая противно на убеждението на мнозина политици, че за да спечелят общественото мнение, е достатъчно да заговорят за реките от средства, които ще потекат към България, имаме много ясен пример за антиреклама, обясни Боряна Димитрова. По думите й една свръхексплоатирана от медиите тема оказва точно обратното на желаното въздействие. Това идва да покаже, че и в тази област както и в много други политиците лесно попадат в плен на собствените си заблуди или на взаимно отразяващите се мнения на затворен кръг хора. Така че ако “Доброволци за Европа” разчупи поне този омагьосан кръг, това вече би било една крачка напред, смята Димитрова.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK