Евроскептицизмът

Огромният политически проект Европейски съюз има привърженици и противници, има убедени последователи и убедителни критици. Но за ЕС много рядко се говори като за мода, лайфстайл, като за нещо, което е хип, cool, жестоко, яко и прочие позитивни младежки означавания. С други думи, по-младите хора (и в България, и в страните от ЕС) сякаш не разпознават Евросъюза като част от собствения си манталитет, за тях той явно не е секси, за да си послужим с още един младежки епитет. Националните правителства и европейските структури в Брюксел и Страсбург отдавна са диагностицирали проблема и се мъчат с какви ли не средства да запалят новите поколения за идеята - достатъчно е човек да преброи автобусите с млади хора, които всекидневно изсипват пътниците си пред лъскавите евросгради в двете столици на ЕС. Това обаче са просто механични и финансови усилия, чиито резултати будят по-скоро песимизъм. Защото слабият интерес на по-младите хора към европейския проект се дължи не толкова на липсваща информация, колкото на чисто биографични фактори, на мисленето и житейските нагласи на новите поколения.

Първо: това са поколения, които нямат нито личен, нито наследен от родителите си спомен за Втората световна война, тоест лишени са от централния, лично изстрадан мотив на по-възрастните да се живее в мир и без граници. Второ: тези поколения са далеч по-неподатливи на така наречените големи разкази, в които става дума не за техните лични, всекидневни интереси, а за визии и проекти с глобално измерение. Казано по-просто, днес младите хора като че ли не се палят особено от идеи за разлика от своите връстници през 60-те години на ХХ век примерно. И трето: след края на последния голям идеологически сблъсък, студената война, в индустриалния свят на мода излязоха не само икономическият либерализъм, но и прагматизмът, идеологизираното потребление, индивидуалните проекти, с две думи - онова, което новите поколения виждат като “здравословен егоизъм”. Като прибавим и ислямисткия терор, на който мнозина реагират с пашкулиране, със затваряне в националните граници и с преоткриване на патриотизма - картината се окръгля.


Всичко това се вижда с просто око и в политиката. След такива багери на европейския проект, като Хелмут Кол и Франсоа Митеран например, днес в Германия, Франция, Великобритания и другаде из Европа почти никой от младите лидери не се пали особено на тема ЕС. А онези от тях, които го правят, предпочитат ограничителните, предпазни акценти - обърнете внимание колко млади политици се обявиха, примерно, срещу членството на Турция. Дори в България, където статистическата подкрепа за обединена Европа е нечувано голяма, евроскептицизмът се оказва поколенчески обусловен - достатъчно е човек да надникне в електронните форуми, където пишат главно по-млади хора, за да го установи.

ЕС наистина е най-доброто, което се е случило на този континент поне от 60 години насам. Но ще го има ли след 10-20 години, ако няма достатъчно европейци?

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK