Юлия Кръстева: Европа може да изчезне между Америка и исляма

Това не може да е обичайна петъчна среща. Защото човекът, който е главен герой в нея, е необичаен. До последните минути преди да се видя с Юлия Кръстева, не бях сигурен, че това ще се случи. Бях наясно, че тя рядко идва в България, трудно дава интервюта и се радвах на уникалния си професионален шанс. Докато чаках нетърпеливо обаждането, което да потвърди срещата ни, се опитвах да си представя Юлия Кръстева. Бях си изградил крайно противоречив образ за нея, или по -скоро цяла галерия от образи. Всички те се дължаха на факта, че онова, което тя пишеше, много често се разминаваше с онова, което другите пишеха за нея. Нямах съмнение, че тя е уникална личност, една от най-големите на съвремието ни - есеист, романист, психоаналитик, доктор хонорис кауза на Харвардския университет, САЩ, и на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Но у мен стоеше и образът на войнствената феминистка, която често не желае да говори на български, понеже се страхува от чувствата, които този език може да предизвика у нея.

Снимките в интернет, на които Юлия Кръстева е със силен грим и дрехи в ярки тонове, ми навяваха усещане за маска. Четейки откъси от нейните книги, усещах, че съществува една друга Юлия Кръстева, запазила истинското си аз под маската на френска интелектуалка, която само чака да бъде поканена на искрен разговор за нещата от живота и за самата нея. На това може би я бяха научили антропологията и психоанализата, които са далеч по-естествени науки от философията и семиотиката. Настроих се, че ще се срещна именно с това нейно лице и приключех с дълбокомислените си размисли.


Очакваното обаждане се състоя в 10.15 ч. сутринта. Потвърдиха, че ще се видя с Юлия Кръстева във Френския културен институт към 11.15 ч. Пристигнах две-три минути по-рано, а вълнението ми изобщо не отслабваше. Предишните интервюта бяха закъснели. Трябваше да почакам. Вътре имаше поне петима журналисти, фотографи, няколко кинокамери, микрофон-пушка и цял телевизионен екип, включително гримьорка с пудра и кърпа, които се суетяха около масата, на която течеше разговорът с Юлия Кръстева. Оказа се, че известната френско-немска телевизия ARTE снима документален филм за Юлия Кръстева, което още веднъж ми припомни ранга на личността, с която предстоеше да разговарям.

Слушах въпросите на журналистката преди мен и си казах, че не искам и аз да задам поредните дълбокомислени въпроси, а тя в отговор да цитира някой откъс от книгите си. Исках да предизвикам непринуденост. Затова беше важен първият въпрос. Докато го обмислях внимателно, звънна мобилният телефон на Юлия Кръстева. Тя се опита да не му обърне внимание, но той продължи да звъни и мисълта за някакъв очакван разговор завладя Юлия Кръстева напълно. Тя бръкна в чантата си за телефона, но точно когато го откри, той спря да звъни. Тя го постави пред себе си и отново зачака. Успокоих се, защото вече знаех какъв ще е първият ми въпрос.

Седнах срещу нея , представих се и попитах без преструвки “Може ли човек да се “изключи” от света дори за минута при съвременните средства за комуникация?”, а с поглед посочих към лежащия на масата мобилен телефон. Като специалист по семиотика тя оцени моя жест и разговорът потече лежерно.

Оказа се, че Юлия Кръстева не се е “изключила” от корените си през тези 40 години прекарани извън родината, главно във Франция. Живее с представата си за България и много силно се надява да ни приемат в ЕС. Страда, че на Запад все още не знаят почти нищо за нашата култура или, както се изрази, “има бяло петно за България в съзнанието на европееца”. Затова написва последния си роман “Убийство във Византия”, с който се опитва да обясни на западния човек какво представлява нашата източноправославна душевност, да го накара да съпреживее нашия кръстопът между Европа и Азия. “С моя роман аз казвам, че за да оценим другите, трябва да се обърнем към тяхното минало. В българското минало има много наслоявания - православието, кръстоносните походи, връзката със Запада, която не успя да се осъществи през Средновековието. Но затова пък се осъществи връзката с Изтока в общите граници на Османската империя. Днес имаме изключителния шанс обогатените от петвековно взаимодействие с ислямската цивилизация Балкани най-сетне да реализират и единението си с Европа. Като погледнем в миналото, виждаме как православната славянска култура и памет рухнаха между оптимистичната и жизнеутвърждаваща латинска култура и войнствената и завоевателна ислямска култура. Затова Византия загина. Европа също може да изчезне между Америка и исляма. Това е големият страх на днешните европейски интелектуалци."

Мобилният телефон отново звъни. С лошия си френски разбирам, че Юлия Кръстева обяснява, че се намира в България. Това е глътка въздух между въпросите ми. Нещо като оттласкване, за да се засили и задълбочи разговорът. Питам я за Америка, дали не смята, че прекалено много се меси и натрапва по света. Дали според нея уважава другите култури, дали ги разбира?

“Аз често ходя в Америка. Самоопределям се като европейска гражданка с френско поданство, от български произход и с американско осиновяване. И смея да твърдя, че познавам доста добре американския народ. Напоследък имам чувството, че има две Америки. Едната е политическата, за която вие споменахте. Другата е на интелектуалците и младите хора, които не са съгласни с американската политика на налагане чрез сила. За тях културата на “другия” е доста важна, въпреки че често американците затварят тези “други” култури в изолирани общности, в нещо като резервати.”

Именно в отношението си към “другия” според Юлия Кръстева се състои различието между Европа и Америка.

“Нашата, европейска представа за “другия” е различна, тя е “друга”. Освен уважение трябва да се създадат и връзки, обмен между отделните националности, култури, религиозни общности. Това е едно наследство от Френската революция, където се говори за универсалност, но понякога тя се разбира като униформизация, като банализиране, което може да се превърне в крайност. Всъщност универсалността значи преди всичко среща на различия. Ние, интелектуалците от Франция и Европа, се опитваме да въведем точно такъв модел за културата на обединена Европа. Да кажем: България идва с българската писменост, с Боянската църква, с Несебър и Созопол, с Бай Ганьо, но и с известна динамичност и борбеност. И ние настояваме националните, културни различия да респектират, въпреки че всички комуникираме на английски, френски или немски. Това е трудно да се разбере от всички в Западна Европа. Винаги ще има хора, които няма да са склонни да приемат една България със собствен облик и ще искат да я моделират по свой образ и подобие. Равновесието е много крехко, лесно може да бъде нарушено, ако не се взима предвид културата на “другия”. “

Телефонът отново започва да звъни и подскача от виброалармата, сякаш иска да се включи в разговора ни. Този път е френският посланик, който също иска среща с нея. Преди него обаче тя ще се види със Соломон Паси. Значи все пак България е преди Франция в сърцето й, мисля си аз. Значи емигрантството е полезно за българина, учи го на по-голямо самоуважение. Това ме кара да я питам дали човек днес има нужда от емигрантството, след като границите са по-отворени от всякога. “Днес аз наистина не се чувствам емигрант", казва Юлия Кръстева. "В началото, когато пристигнах във Франция, бях емигрант, но оттогава много неща в света се промениха и аз се чувствам повече космополит. Така че живея навсякъде. Живея едновременно в Америка, в Канада, в Англия, в Италия, във Франция, малко и в България. Така че сега и в моя живот присъства едно постоянно движение, което е доста различно от концепцията за емигрант.”

Изведнъж се сещам за образа й на феминистка, който присъстваше виртуално в съзнанието ми преди малко, и решавам да я провокирам. Нямам търпение да разбера не е ли по-естествено мъжете да изследват женското начало, а жените - мъжкото. Това ли е всъщност феминизмът - поставяне на жената на мястото на мъжа, поглеждане от неговата гледна точка? “Моята трилогия, третираща феминизма, е посветена на Симон дьо Бовоар, която мислеше, че жените трябва да станат братя на мъжете", обяснява Юлия Кръстева. "Според мен това е преходен период, който беше важен, за да се постигнат равни права на жените и мъжете, правото на аборт, на сексуална протекция на жените. Но не може да се продължи много дълго в тази посока. Моето мнение е, че трябва да се борим против крайния феминизъм, който цели масофикацията на всички жени. Това е американския тип феминизъм, който иска жените да бъдат равни на мъжете и не вижда разликите помежду им. Китайците са го разбрали най-правилно, в една двойка ние сме четирима заедно с мъжкото начало в жените и женското в мъжете и хармонията е възможна, ако постигнем унисон във всичко това. Това обаче не е много сигурно, като се имат предвид увеличаването на разводите и всички други конфликти, които говорят за дисхармония между женското и мъжкото начало.”

В една от книгите си Юлия Кръстева пише, че във Франция всички интриги имат сексуален подтекст. Аз обаче се съмнявам, че на Запад сексуалността се разбира в своята пълнота и настоявам Юлия Кръстева да обговори разликата между източната и западната душевност.

“Това е експлоатацията, която медиите оказват върху сексуалното, те просто го продават, превръщат го в стока. Но психоанализата се противопоставя точно на този примитивен начин да се разбере най-голямото тайнство на човешкото съществуване. Психоанализата държи сметка освен за по-грубите инстинктивни сексуални отношения като нагона и за по-нежните конструкции, които са свързани с любовта, със сюблимацията, с деривации на инстинкта към социалните връзки.”

Отново ни прекъсва телефонът. Виждам, че Юлия Кръстева започва да се изморява и разпокъсва между толкова много хора в България, които само чакат момента, за да я нападнат с въпросите си, с желанието си да им даде автограф, да се докоснат до мисълта й. Решавам последният ми въпрос към нея да е за значението на България за ЕС. Все пак това е тема еднакво важна както за нас, така и за Европа.

“Ако Европа не узрее за това, че е необходимо България и Румъния да бъдат приети в ЕС, вероятността да рухне като Византия е доста голяма. За осъзнаването на това важно решение се боря и аз с моя последен роман “Убийство във Византия”. Всъщност книгата ми е една фантастична измислица, в която се преплитат любовни и криминални истории, но същевременно тя дава и едно политическо и философско послание за това как една велика империя може да изчезне. Това послание е насочено към съвременна Европа, която, за да оцелее, трябва да се обедини. За жалост днес във Франция, Германия и много други западноевропейски страни има страх от Изтока. Това е, защото хората там преживяват големи икономически трудности, които са пряк резултат от приемането на нови страни в ЕС. И очакванията са резултатът от референдума, провеждащ се в момента, да стане известен във Франция на 29 май и да е “НЕ!”. За мен лично това ще е глупав и неприемлив ход, но ако все пак се случи, аз много се надявам това “Не!” да се окаже нещо преходно и променливо.”

------------------

"В българското минало има много наслоявания - православието, кръстоносните походи, връзката със Запада, която не успя да се осъществи през Средновековието. Но затова пък се осъществи връзката с Изтока в общите граници на Османската империя. Днес имаме изключителния шанс обогатените от петвековно взаимодействие с ислямската цивилизация Балкани най-сетне да реализират и единението си с Европа."

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на anetatanasova1
    anetatanasova1
    Рейтинг: 8 Любопитно

    Много интересно представяне на Юлия Кръстева





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK