Европа след утрешния ден

Няколко дни след срещата на европейските лидери в Брюксел Лондон обяви, че ще поиска повторно отваряне на бюджетните дебати по време на започващото след десет дни британско председателство на Европейския съюз. Според източник от "Даунинг стрийт", цитиран от "Файненшъл таймс", разрешаването на проблема не може да бъде оставено за началото на 2006 г. Именно Великобритания, Швеция, Испания и Финландия отхвърлиха последното компромисно предложение, изготвено от премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

То предвиждаше запазване на средствата от структурни фондове за по-бедните страни от "старата" Европа, както и допълнителни суми за най-слабо развитите региони на държави като Португалия и Испания. За Австрия и Швеция бяха предвидени повече пари за насърчаване на конкуренцията. Юнкер предложи значително намаляване на годишните вноски на Холандия и Швеция, възлизащи съответно на 210 млн. и 105 млн. евро, както и намаляване на размера на вноските, идващи от ДДС. Друга идея беше през 2010 г. Европейската комисия да преразгледа цялата бюджетна система, вземайки предвид "селскостопанските реформи, които ще бъдат приети през 2013 г.".


По време на преговорния маратон британският премиер Блеър застана твърдо зад годишната отстъпка от вноска на страната в общата хазна. Последното предложение на Юнкер предвиждаше "замразяване" на рабата на 5.5 млрд. евро годишно. Преди срещата Блеър бе склонен на споразумение, но само ако бъдат намалени селскостопанските субсидии, които Франция получава. Въпреки разклатения си авторитет след провала на конституцията Париж категорично отхвърли подобен сценарий. Много вероятно е като председател на ЕС Великобритания да се опита да защити рабата, често определян като ключ към новия бюджет. В хода на срещата десетте нови членки, които фактически са по-бедните, дори изразиха готовност да отстъпят от своя бюджет, за да бъдат доволни по-богатите и проблемът да бъде разрешен.

Постигането на споразумение именно на този Европейски съвет бе особено важно, тъй като за подготвянето на правната основа на многогодишните програми, свързани с научните изследвания, образованието, политиката на добросъседство, подпомагане на кохезията, хуманитарната помощ, са необходими между 12-18 месеца. За да стартират на 1 януари 2007 г., трябва политическо съгласие за тавана на финансовата рамка около година и половина преди това. ЕС има "опит" със споразумения в последния момент - настоящият бюджет бе договорен през пролетта на 1999 г. и влезе в сила на 1 януари 2000 г. Поради късното му приемане много от проектите, главно свързани със структурните фондове, не започнаха до края на 2002 г. Ако новият бюджет закъснее, последиците ще бъдат същите, което ще доведе до парализиране на над 40% от бюджета. Единствено т.нар. задължителни разходи (основно за селското стопанство) ще могат да бъдат разпределяни.

Ако съветът и Европейският парламент не се споразумеят въобще по финансовата рамка до 2007 г., това ще доведе до огромни трудности при определянето на годишните бюджети. Алтернативата тогава е временен бюджет - средствата се разпределят месец за месец на базата на най-ниските суми от бюджета за миналата година или от предложения за настоящата. Планирането на многогодишни програми ще е невъзможно, а плащанията по структурните фондове ще бъдат блокирани, тъй като списъкът със регионите изтича в края на 2006 г. В най-добрия случай бюджетът за 2006 г. просто ще бъде продължен, без да се вземат предвид новите приоритети и нужди. Ако страните не се споразумеят по бъдещата рамка, това ще бъде прецедент в историята на съюза и ще подкопае усилията за стимулиране на заетостта и растежа на фона на нарастващата конкуренция от Азия. Европейските лидери повече от всякога се нуждаят от доказателство, че ЕС продължава да функционира безпроблемно, особено след провалите на проекта за конституция във Франция и Холандия.

Европейския съвет взе решение ратификацията на конституцията да бъде "замразена", а самите лидери бяха единодушни, че първоначалният краен срок 1 ноември 2006 г. е невъзможен. Според Жан-Клод Юнкер договорът може да бъде ратифициран най-рано около средата на 2007 г. Великобритания, Чехия, Дания, Ирландия и Португалия вече отложиха референдумите си, а Люксембург потвърди официално вчера, че гласуването ще се проведе по план - на 10 юли. Малта също ще ратифицира през юли, Швеция и Полша ще решат по-късно, а към днешна дата договорът бе одобрен в десет страни-членки. Според Юнкер Европа навлиза в период на "размисъл, обяснение и дебати" относно очакванията на гражданите, като през това време трябва да станат факт промени във всички страни-членки и в институциите на Евросъюза. Споразумяхме се да се върнем към въпроса през първата половина на 2006 г. за обща оценка на проведените национални дискусии и да се разберем как ще процедираме след това, завършва и декларацията с изводите от съвета.

Председателят на ЕК Жозе Барозу предупреди, че нов конституционен текст няма да има. "Никога не е имало план Б, но има план В, който включва диалог и дебати", обясни и Юнкер, цитиран от Ройтерс. Френският президент Ширак подчерта, че близо двегодишната пауза може да помогне на Париж да обърне отрицателния вот. Спорно е обаче дали точно неговата личност ще повлияе върху общественото мнение, тъй като според последни проучвания около 70% от французите не са доволни от него. Френските медии представиха срещата в Брюксел като сблъсък между Ширак и Блеър, а според "Либерасион" мнението на Ширак вече не тежи толкова в Европа. На другия полюс е "победителят" Блеър, с "модерна визия за Европа в 21-ви век". Ширак дори може да не участва в изборите през 2007 г., а неговият евентуален наследник Никола Саркози е благоразположен към идеите на Лондон.

Провалите на конституцията отслабиха политическите позиции на алианса Берлин-Париж, като в Германия също се очакват промени на изборите през септември. Християндемократите дори вече публично подкрепиха призивите на Блеър за реформи. В Холандия ситуацията е идентична и една евентуална смяна в Хага през 2007 г. може да промени мнението на гражданите относно конституцията. Кризата показа двете идеи за бъдещето на Европа. Великобритания, Швеция, Холандия и някои от новите членки призоваха към "събуждане" на икономиката, докато Франция и Германия се застъпиха за настоящото европейско статукво. След провала на срещата в Брюксел Жан-Клод Юнкер заяви, че концепцията за голям пазар и зона на свободна търговия и тази за политическа интеграция на континента винаги ще се сблъскват.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK