Депутатите взеха да се разкайват за НПК

Два дни след като приеха новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) с изключителна скорост, за да са готови преди в парламента да пристигне еврокомисарят по разширяването Оли Рен, депутатите започнаха да се разкайват за бързото гласуване на текстовете.

В нас има притеснение НПК да не се окаже "бързата работа срам за майстора", каза в неделя председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков пред Би Ти Ви. Той заяви, че все пак кодексът ще влезе в сила след половин година и през това време "органите ще прочетат отделните текстове, за да открият и коригират проблемите". Колегата му от БСП Любен Корнезов пък нарече ликвидирането на следствието груба грешка.


Дознателите в МВР нямат нито познанието, нито опита да разследват тежки престъпления, те са ефективни само за по-леки случаи, каза той. Корнезов обясни, че сега трябва да се реши проблемът с пренасочването на кадрите от следствието в МВР или прокуратурата. Системата и сега страда от лошия НПК, но и новият няма да е по-добър, тъй като е приет прибързано, заяви пред БНР директорът на Националната следствена служба Ангел Александров.

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева допълни, че едва след като европейските експерти прочетат новия НПК, ще може да се каже дали той отговаря на изискванията им. Те работят систематично и изучават подробно материята, така че не може да се твърди, че не разбират българската съдебна система, каза тя. Вътрешният министър Румен Петков и заместниците му направо прогнозираха, че новият НПК ще доведе до забавяне на делата заради изискването само назначен със заповед дознател да може да се явява на местопрестъплението.

В петък с приемането на последните текстове от НПК стана ясно, че следователите ще трябва да довършат близо 35 хил. дела, които отлежават при тях, въпреки че с разследванията вече ще се занимават дознателите. Една от основните промени, която се извърши с новия НПК, беше, че

функциите на следствието бяха свити

до няколко вида престъпления и с това на практика то беше закрито. Така следователите вече ще се занимават само с лицата с имунитет и министрите, както с и престъпленията против републиката и против мира и човечеството, каквито у нас от години не се извършват. За да се ускорят съдебните дела, бяха направени и съществени промени в обжалването на наказанията.

Когато присъдата на районния съд е потвърдена от окръжния, тя ще влиза в сила, без да се обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС). До 6 месеца обаче осъденият ще може да поиска възобновяване на делото пред ВКС. Така присъдите по близо 70% от всички престъпления на практика ще влизат в сила след две инстанции. Освен това парламентът задължи дознателите и следователите непрекъснато да докладват на прокурора как върви разследването. Така няма да се губи връзката между обвинителите и разследващите. За да се ускори наказването на престъпленията

отпадна възможността прокурорът да връща делата

за доразследване. Тази практика действа от години и следователите и обвинителите си прехвърляха по няколко пъти едно дело, преди да го вкарат в съда. С новия НПК беше премахнато и митническото дознание и контрабандата вече ще се разследва от полицията.

За първи път се даде възможност на т.нар. агенти под прикритие да дават показания пред съда. Досега тези служители на МВР, които се внедряват сред престъпниците, за да събират доказателства, се използваха само за разкриването на престъпления, но не и за тяхното доказване. С кодекса бяха въведени и два нови способа за разследване - контролираната доставка и доверителната сделка, които от години се използват в Европа за разкриване на каналите за трафик на хора, наркотици и оръжие.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK