България през погледа на един французин

Рафаел Мюре е на 31 години и това лято,  воден от туристическото си любопитство, заедно с приятеля си Филип решават да прекосят България с велосипед. Пътешествието му започва с малка неприятност- велосипедът му е забавен цели 24 часа на летището.

Първият етап пътешествието започва от Искърското дефиле. Още в самото начало открива, че има съществена разлика между българската и канадската карта. Канадската сочи, че това е малък път, който прераства в шосе, докато българската показва, че разстоянието е твърде кратко. Преимуществото на разликата в географските карти е, че Рафаел се натъква на дива и красива долина.


“Преимуществото беше, че в същото време се намирахме на 30-40 километра от София.  За малко да направим катастрофа с прасе, което ни излезе на пътя. Интересно е, защото минаваш през села, малки долини... през Европа отпреди 150 години. Там обработват земята ръчно. В тези села хората живеят с малко. Казаха ни, че някои български пенсионери преживеят с еквивалента на 70 евро на месец. Какво може да си купи човек с тези пари? Кибрит, брашно, сапун, малко лекарства и край“, разказва Рафаел.

Обиколката на Рафаел продължава на изток. Заради проливните дъждове французинът е принуден да остане ден и половина в Априлци. “ Там срещнахме  едно френско-българско семейство. Гостувахме им във фамилната къща. Гостиха ни с истинска шопска салата, която е национално ястие. Прави се от сирене, домати, лук, но приготвена в къщи, салатата няма нищо общо с това, което ни предлагаха в ресторантите. Опитахме и ракия, местно алкохолно питие, което е много добро. След това тръгнахме към старата българска столица.” , продължава своя разказ Рафаел.

Велико Търново е втори етап от неговото пътешествие.

“Дотам стигнахме с автобус, местен автобус, който бе впечатляващ. Интересно е да видиш местните шофьори по малките пътища. Велико Търново обаче е красив град. Има впечатляваща крепост. Усеща се стария административен средновековен ред. Оттам продължихме с влак, който прекосява планината. Странно пътуване. Насред пътя влакът спираше на малки гари без да е ясно точно защо. После се разбираше, че има пропадане на части от пътя. Така, отново се качихме на междуградски автобус, който беше в още по-лошо състояние от предишния. Всеки  път трябваше да товарим велосипедите, понякога те трудно влизаха. Бе интересно пътуване. Вечерта пристигнахме в Бургас, на Черно море.”

Впечатленията на Рафаел са, че Бургас е голям град, но не и истински курорт. Достатъчно е да се преместите на 30-тина километра и стигате до Поморие, Несебър, Златни пясъци.

Рафаел продължава своя велосипеден тур  на север към Варна.

”Варна е интересен град. Една голяма част от града е пешеходна зона, която води до морето. Има огромна морска градина, носеща английския дух, напомняща малко Болонския лес или Хайд Парк. Морската градина се намира точно между града и морето. На самия бряг оживлението е голямо -  ресторанти, капанчета. Впечатляващо е колко много красиви момичета има. Това е така, защото повечето от софиянци отиват във Варна през лятото. Усеща се и духа на историята. В архитектурно отношение има доста къщи от периода 1890 - 1920 година в стил ар нуво, ар деко. Някои от тези къщи са видимо остарели. Но това ми харесва, намирам го по-очарователно от центровете, които са изцяло обновени.” , споделя Рафаел.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK