Европа като инструмент

Като се заредиха доклади, та цяла година. Еврокомисията така, пък Джефри ван Орден онака - публиката съвсем се забърка. И понеже приемането на България в ЕС е тема, която не просто пълни страниците на вестниците, но и структурира политическия дебат в България, не е зле да напомним на зашеметения от медиен шум българин - работата е опечена. България ще бъде приета, та ако ще да застрелят някой национално отговорен бизнесмен, както си пие кафето при президента. Може да е с гнусливо снизхождение, но ще ни приемат. Защото разширяването на ЕС е стратегия без алтернатива, която няма да се спре пред простотиите на нечий главен прокурор, министър или редови корумпиран чиновник. Европа няма какво да прави с Балканите си, освен да ги интегрира.

Разбира се, тази проста истина е потопена във водопад от словесни излияния отсам и оттатък Драгоман. Евродесните уж удрят по масата, но то е за парлама, това им е работата. Корпорациите няма да допуснат баварски чичовци и френски селяни да спрат либерализацията в движението на хора, стоки и пари. Той, капиталът, социалистите дресира, та с бюргерите няма да се справи! И няма как да е другояче, защото Америка и Китай чукат на вратата.


У нас Европа служи преди всичко като тояга в публичния дебат. Най-често се опитва да развърти тоягата крехката интелигенция, като казва на бюрократите и политиците: "Вземете се в ръце, че няма да ни вземат в Европа." Западните посланици и дипломати услужливо усилват този протест. "Европа" е инструмент за натиск на гражданското общество върху наглата политико-бюрократична класа - не кой знае колко ефективен, но все е нещо. Обществото иска ефективна правораздавателна система, модерно здравеопазване и образование. Иска нормална държава. И вижда тази нормалност именно в Европа. Което вече е малко спорно. Всъщност искаме неща като върховенство на закона, ред и справедливост, които не са европейски или американски, а са фундаментът на модерното общество. Искаме " бяла държава", както се изразяват по-простодушните политици, а че трябва да се избира между англосаксонския либерален и европейско-социално-народняшкия тип държава, малцина искат да знаят.

Така политическата класа получава възможността като в източните бойни изкуства да преобърне натиска в своя полза. Искате Европа? Моля, ето ви един тон директиви и законодателни бумаги, които минават в правната комисия, без някой депутат да си даде труда поне да се изкаже и - хоп, готово. "Европа иска така!" Само че обикновено ни пробутват тъкмо онова, от което Европа се мъчи да се освободи - изтънчени бюрократични схеми за контрол и преразпределяне на средства и възможности. Правим всичко възможно, за да ни приемат в Европа - тръбят управляващите. Всъщност правят всичко възможно, за да: 1) се легитимират пред електората, демек вкарахме ви в Европа, изберете ни пак; 2) осигурят властови ресурс за партийните си питомци чрез никнещите като гъби агенции, комисии и прочие чиновнически гнезденца. И въпросът въобще не е добро или лошо е еврочленството. Въпросът е ще позволим ли да живеем в една тотално склерозирала и корумпирана институционална среда и след 2007. Този въпрос няма да го решава Джефри ван Орден, както и италианските карабинери няма да гонят нашите мутри, нито пък някой англичанин ще сложи колониалната каска на дядо си, та да дойде тук и да спре незаконното строителство.

*Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK