Д-р Рудолф КНОБЛАУХ: Тук могат да се случат неща, които ти изправят косите

Рудолф Кноблаух е посланик на Конфедерация Швейцария в България от 2004 г. Роден е през 1951 г. в гр. Аарау, Швейцария. Специалист е по външноикономически отношения и развиващия се свят, доктор по икономически науки към Университета в Санкт Гален. Постъпва на дипломатическа работа в швейцарското външно министерство през 1981 г. Бил е секретар в посолството в Париж, заместник-посланик в Каракас и Рияд, пълномощен министър в Мадрид и в делегацията при Световната търговска организация в Женева. Преди да дойде в София, д-р Кноблаух е ръководил посолството в Абуджа, отговарящо за Нигерия, Бенин, Чад и Екваториална Гвинея.

---------------


B: Ваше превъзходителство, Швейцария не е член на ЕС, но е тясно обвързана със съюза. Как изглежда от вашата гледна точка готовността на България за присъединяване?

- Това е труден въпрос, но ще се опитам да ви отговоря честно. Ако разглеждаме нагласата на българите и работата на правителството и парламента, бих казал, че България е узряла за присъединяването. Но фактите, реалността, които се виждат всекидневно, ме карат да бъда малко по-предпазлив в отговора си. Мисля, че в много отношения България не е напълно готова за членството в ЕС.

Ще ви дам няколко примера. Инфраструктурата е проблем, известен на всички, също както и функционирането на определени институции. Това повдига въпроса дали става дума само за наследство от комунистическото минало, или нещата още повече са се влошили. Често изпитвам съмнения относно готовността на страната за европейското членство. Но веднага трябва да призная, че нямам предвид само България, а и някои други съседни страни.

B: Брюксел изисква от България повече реформи най-вече в правосъдието и вътрешния ред. Каква оценка бихте дали на развитието в тези области?

- Вижте, всеки от моите колеги посланици от ЕС ще ви каже едно и също. Смятам, че от страна на правителството и парламента се върши работа и в последните месеци беше постигнат съществен напредък. Но проблемът е в прилагането на реформите.

Четейки тези дни вестниците, виждам, че тук могат да се случат неща, от които просто ти се изправят косите - например продажбата на колата на главния прокурор. Тогава се запитвам дали прилагането на реформите наистина е възможно. Не е ли нужно твърде дълго време, докато се приложат всички задачи и закони, които Брюксел ви е поставил?

B: А как гледате на корупцията? ЕС много ни критикува и за нея.

- Корупция е силна дума. Бях посланик в Африка и, разбира се, корупцията там въобще не може да се сравни с корупцията в Югоизточна Европа. В България обаче корупцията има други измерения. За мен е по-малък проблем, че трябва да се плаща за нещо. Но фактът, че хората твърде често смятат, че без корупция нищо не става, ми показва, че корупцията не може да се елиминира само с промяна на закона. Корупцията твърде често е свързана с манталитета. Положението несъмнено ще се променя с времето, но корупцията е и въпрос на поколения, който не се решава от днес за утре.

B: Какво от швейцарския опит бихте препоръчали на българските власти за борбата с корупцията и престъпността?

- Корупцията е повече проблем на държавата, доколкото в държавната администрация, в съдилищата и в други институции понякога срещу пари могат да се получат определени услуги. Или да го кажем другояче - корупцията е проблем, докато е невъзможно да получиш нещо, без да платиш. Ако тя беше ограничена само до организираната престъпност, тогава бих се притеснявал по-малко. Тогава с нея би трябвало да се занимава полицията. Но в България подкупничество има вероятно и в полицията, и в съдилищата. Тъкмо затова битката срещу организираната престъпност е толкова трудна, защото хората знаят как да подходят, за да избегнат наказанието или дори съда.

Не мисля, че швейцарският опит може да се приложи в България. При нас също има корупция, но на други нива. Генерално погледнато, в административния апарат и в правораздаването няма корупция.

B: През 2003 г. бяха премахнати визите за български граждани, пътуващи за Швейцария. Как това повлия на българската престъпност, забелязвате ли по-интензивно движение на български престъпници към Швейцария?

- Не. Преди да премахнем визите, мнозина имаха опасения, че Швейцария ще бъде наводнена от български престъпници. Нищо подобно не се случи. Не искам да кажа, че организираната престъпност в България не разполага със швейцарски сметки или не се опитва да се сдобие с такива. Но на институционално равнище нямаме сведения за големи движения на организирана престъпност между България и Швейцария.

B: Търговският обмен между Швейцария и България е все още слаб - през 2004 г. сме изнесли стоки за 65 млн. франка, а вносът е бил четирикратно повече. Какво показва това?

- Този факт трябва да се разглежда относително. Ние сме сред 15-те най-важни търговски партньори на България, което не е толкова лошо. В момента сме и шестият най-важен инвеститор, а през тази година може би дори вторият след Австрия. Но аз също не съм доволен. Можем да обясним това състояние исторически. Австрия например, която сега има много добри позиции в България, винаги е била представена тук, още от XIX век. За разлика, разбира се, от Швейцария. Известен подем в търговските отношения имаше между двете световна войни, после в десетилетията на комунизма търговията премина на държавно ниво и не беше особено ефективна. Днес сме стигнали положение, в което търговските отношения се развиват успешно.

B: Какво ви казват швейцарските предприемачи, които действат в България? Кои са най-големите проблеми пред чуждестранния бизнес тук?

- Бих прокарал граница между големите компании като "Нестле" (Nestle), "Холцим" (Holcim) и АББ (ABB) и по-малките. Големите корпорации ми казват, че нямат особени проблеми. По-малките предприемачи се изправят пред същите проблеми, които срещат и българските. Говоря за бюрокрацията и непрозрачното възлагане на обществени поръчки. Получава се впечатлението, че определени компании биват предпочитани.

Не на последно място - правната несигурност. Чуждите предприемачи не са сигурни, че когато се обърнат към съда, ще получат правосъдие. Това, разбира се, е обезпокоително за всеки инвеститор. Нека не забравяме и лошата инфраструктура, която е от изключителна важност. Ако ми кажете инвестирайте в Родопите, бих го сторил с най-голямо удоволствие, но регионът е твърде далече, пътищата никак не са добри, няма железопътна инфраструктура, летищата също са отдалечени...

Инфраструктурата е основен проблем, който не засяга само швейцарците предприемачи. Но може би швейцарците са малко по-резервирани, когато решават дали да инвестират.

B: Швейцария е класически пример за добре функционираща федерална система и директна демокрация. Какво може да заимства България от вашия опит с местното самоуправление?

- Що се отнася до федерализма, бих казал, че швейцарският модел не може да се приложи. Но ако говорим за самоуправление и директна демокрация, тогава бих отворил с да. Развиваме няколко проекта в България, с които се опитваме да покажем на нашите българските приятели къде са предимствата на директната демокрация от най-ниското до най-високото ниво.

За нас това е и възможност да покажем на хората, че те сами могат да участват във вземането на решения за неща, които касаят тях директно - например дали да се построи футболно игрище или пък концертна зала в дадено населено място. Защо подобна идея трябва да се реши на друго ниво, щом хората сами могат да го решат? Не искаме, разбира се, България да стане федерална държава, вашата страна има друга традиция, но смятам, че на регионално ниво самоуправлението е изключително важно. И тук Швейцария може да сподели опита си, тъй като то съществува при нас от столетия.

B: Можем ли да очакваме скоро присъединяване на Швейцария към ЕС?

- Не мисля. Самият аз съм голям привърженик на идеята за европейско членство на Швейцария. Демокрацията в моята страна е така формирана, че народът трябва да гласува за подобно присъединяване. Това не е изрично условие в България, където присъединяването може да бъде одобрено и само от парламента. В Швейцария обаче не е така. Представете си, че за да влезете в ЕС, ще плащате много пари, но през първите години няма да реализирате никакви видими печалби. Много трудна задача е да убедите швейцарците, че трябва да се разделят с част от благоденствието си за няколко години, а после, като влязат в ЕС, то да им се върне.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK