Quo vadis, Европа?

Брюксел включи в дебата за евроконституцията и обикновените граждани

Ще съумее ли Европа да изгради обща визия за своето бъдеще?

© Европейска комисия

Ще съумее ли Европа да изгради обща визия за своето бъдеще?



Необходим е реален диалог с хората от всички страни - членки наЕвропейския съюз, диалог за "границите на Европа, за бъдещето наинституциите, за това накъде сме се отправили, а не само откъдеидваме". Този призив отправи австрийският канцлер Волфганг Шусел припоемането на ротационното председателство на съюза на 1 януари тазигодина. Брюксел направи поредния опит да чуе "гласа" на европейците,като откри в началото на седмицата специален форум в интернет. На 20езика гражданите на ЕС са призовани да споделят своята визия забъдещето на Европа, своите проблеми, притеснения и очаквания.Осъществяването на тази идея, която е част от лансирания отЕвропейската комисия План "Д" (диалог, дебат, демокрация), е по-леснатачаст от задачата. Далеч по-трудно ще бъде обаче разрешаването навсичките наболели проблеми, които стоят пред съюза. Защото е немислимоочертаването на бъдеща визия на ЕС, преди да бъде намерен изход отсъздалата се криза около ратифицирането на европейската конституция.


Следкатегоричното "не", което казаха французи и холандци на референдумитеот миналата година, ЕС изпадна в трудното положение да търси изход отпатовата ситуация. Волфганг Шусел използва всяка възможност, за даповтаря своята убеденост, че конституцията не е мъртва. Австрийскотопредседателство се обяви категорично за подновяване на диалога занейното бъдеще, но не е изказало категорична позиция как вижда товабъдеще - като опит за ратифициране на сегашния текст чрез създаванетона своеобразна "компилация" от избрани параграфи или като необходимостот написване на напълно нов вариант на конституция.


25-те серазделиха в позицията си не само за начините за спасяване наконституцията, но и затова дали изобщо си струва да се правят опити тяда бъде спасявана. Белгийският премиер Ги Верхофстад заяви открито, чене вярва във възможността европейската конституция да бъде спасена, ипризова за свикването на специална среща на лидерите на страните отеврозоната за намиране на алтернатива. На диаметралната позиция еИспания, която се обяви категорично против всякакви идеи за промяна навече одобрения текст. Позицията на Мадрид е разбираема предвид това, че испанците първи ратифицираха текста на референдум. Кактоотбеляза испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос, всякаквапромяна във вече одобрения текст ще бъде невъзможна за обясняване имотивиране пред населението на страната. Позицията на Франция бешеизразена от президента на страната Жак Ширак. Ако процесът наратифициране на конституцията остане на този етап, това би означавало,че ЕС ще продължи да бъде "в инертно и парализирано състояние",отбеляза Ширак. Той предложи да бъдат ратифицирани само отделни аспектиот нея, а по-доброто функциониране на евроинституциите да бъдеосигурено, като "се започне от съществуващите вече договорености".




Товапредложение на Париж създаде напрежение в традиционнатафренско-германска двойка. Канцлерът Ангела Меркел се противопоставикатегорично на подобен принцип на подбиране на текстове отконституцията. Причината е, че конституцията бе одобрена от лидерите наЕС цялостно, защото съдържа множество компромисни формулировки, закоито са настоявали отделни страни и които се уравновесяват помежду си.Едно взимане на "черешките от тортата" ще наруши трудно постигнатиябаланс. Берлин се обяви за оставяне на досегашния вариант наевроконституцията, като към нея бъде прикрепена декларация за, както сеизрази Меркел, "социалното измерение на Европа".


"Новите" членкисъщо се разделиха в позициите си относно бъдещето на текста. Полскиятпрезидент Лех Качински се обяви за необходимостта от напълно новаконституция, тъй като според него настоящата ще доведе до многопо-голяма интеграция, отколкото гражданите желаят. Словения, която щебъде първата страна от 10-те, която ще поеме ротационнотопредседателство на ЕС през първата половина на 2008 г., се нареди отсвоя страна в лагера на твърдите защитници на настоящия текст. Люблянабеше една от първите, ратифицирали конституцията.


Германия иПортугалия, които ще председателстват съюза преди Словения (съответнопрез първата и втората половина на 2007 г.), също обявиха за свойприоритет съживяването на конституцията. Финландският премиер МатиВанханен призова обаче страните, ратифицирали документа, да бъдатотворени и да не отхвърлят евентуални промени в текста. Тази позиция набъдещия ротационен председател на ЕС (от юни 2006 г.) само очертавапътя на предстоящите трудни преговори и дебати за съдбата наевроконституцията. 


Без приемането на конституцията бъдещоразширяване на ЕС след приемането на България и Румъния няма да бъдевъзможно. Европейският парламент прие спасителен план за конституциятаи призова тя да бъде ратифицирана до 2009 г., като обаче не изключивъзможността към нея да бъдат добавени и допълнителни текстове. Каклидерите на съюза ще постигнат компромис, какво соломоновско решение щевземат и най-вече как ще бъдат убедени французи и холандци да подкрепяттекста остава все още загадка.

Коментари (0)
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK