Животът на другите триумфира

Мартина Гедек и Себастиан Кох в сцена от филма Животът на другите

Мартина Гедек и Себастиан Кох в сцена от филма Животът на другите



След като предизвика силни емоционални реакции и множество дискусии в цяла Германия, филмът Das Leben der Anderen ("Животът на другите") спечели седем награди "Лола" - водещите филмови награди в Германия. Действието се развива пет години преди падането на стената и разказва за престъпленията на източногерманската Държавна сигурност - ЩАЗИ, и намесата й в личния живот на хората чрез мрежата си от информатори, които наброявали 200 000 (за население от 17 милиона). Според филмови критици след вълната от комедии, които представяха една безоблачна ГДР и по-скоро предизвикваха явлението "носталгия" (носталгия по бившия изток, Ost на немски), това е първият опит да се разкажат реалистично събитията от близкото минало на Германия. Години наред 33-годишният режисьор и сценарист Флориан Хенкел фон Донерсмарк е събирал документален материал за филма си, най-ценният от който са интервютата с жертви и с оперативни работници от ЩАЗИ. Във филма известен и лоялен към партията драматург от Източен Берлин, който до този момент е безинтересен за службите, живее с една от най-красивите актриси на ГДР (в ролята е Мартина Гедек, позната у нас с филма "Марта"). Тя обаче става обект на желанията на партийно величие. Заплитащата се лична интрига съвпада с променящия се обществен фон - наближава перестройката и хората на ЩАЗИ стават много по-изнервени и мнителни. Започва подслушването на драматурга, като за разработката му е избран един от най-добрите офицери на ведомството. Между драматурга и агента се заплитат сложни отношения, които продължават и след падането на стената. Сред наградите на филма е и тази за главна мъжка роля, спечелена от Улрих Мюе. Навярно за изпълнението му като агент на Държавна сигурност спомага и това, че актьорът е от ГДР, там не само е живял и работил, но и е бил разработван от службите. По думите му филмът представя напълно достоверно историята. "Да, точно такава беше атмосферата, точно това представляваше диктатурата."Германия отваря досиетата на ЩАЗИ в началото на прехода и още през 90-те архивите стават достъпни за засегнати лица, историци, писатели и журналисти, а централата на ЩАЗИ и предварителният арест в Берлин са превърнати в музеи. Най-интересна е реакцията на бившите офицери от Държавна сигурност. След филма те демонстрираха впечатляваща медийна активност, чиято цел беше да отрече описаното във филма. Но тяхната реакция постигна по-скоро обществено възмущение.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nemisemisli
    nemisemisli
    Рейтинг: 575 Неутрално

    страхотен филм- чак сега го гледах=======колкото добрини си причиняваме ние хората-два пъти повече цлини можем да натворим=======дано сме повече добрите======да компенсираме поне два пъти повече да сме====





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK