Евроскептицизмът сред българите расте

Мнозинството софиянци очакват задействането на предпазни клаузи

За пет години евроскептиците са се увеличили почти три пъти.

© Анелия Николова

За пет години евроскептиците са се увеличили почти три пъти.



Евроскептицизмът сред българите се увеличава, сочи извод на регионално изследване за София на Агенцията за социални проучвания и анализи АССА-М, предаде БТА.


Проучването беше представено в Националния пресклуб на БТА от управителя на АССА-М доц. Михаил Мирчев. Изследването е направено от 4 до 9 май и е представително за населението на София на възраст от 18 до 70 години.


Според 20 процента от интервюираните "по-скоро ще загубим", ако България бъде приета в ЕС, 10 на сто са категорични, че страната ни "ще загуби" и с това процентът на евроскептиците става 30 на сто, посочи доц. Мирчев.




Подобен процент (31 процента) на хората, които очакват да загубят пък в личен план отчете и представено вчера проучване на "Алфа Рисърч".


Преди пет години, февруари 2001 година, евроскептиците са били едва 13 процента /10 на сто по-умерени и 3 на сто категорични/. Според социолога процентът на евроскептиците в момента не е за пренебрегване и политиците трябва да се съобразят с него.


Петдесет и осем процента от интервюираните очакват България да бъде приета през 2007 година за член на ЕС, а 34 процента смятат, че страната ни ще има пълноправно европейско членство, но не през следващата година. Девет процента смятат, че европейската ни перспектива е много далечна, сочи проучването.


Голяма част от българите са убедени, че ако бъдем приети в ЕС ще има предпазни клаузи - 83 процента, но 27 на сто от интервюираните посочват, че това ще е полезно за страната.


Предпазните клаузи ще бъдат "по-скоро полезни" смятат 30 на сто от интервюираните, толкова са и тези, които смятат, че ще са "по-скоро вредни", а 13 на сто смятат, че подобно развитие би било вредно за България.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на enterfornone
    enterfornone
    Рейтинг: 627

    Много са смешни хората с мнения "Абе то има договор, ама те няма да ни приемат"
    Това показва много добре процента на българите, за които спазването на подписания договор не значи нищо (а какво ли значи дадената дума?)! Страхотно. Радвам се че не съм ви работодател, кредитодател и не купувам нищо от вас. Вие сте 9 процента плява, която само тежи на останалите. Срамувам се от вас!
    Господа, ако за вас един договор не значи нищо, да знаете че за културна Европа, то ЗНАЧИ!

  2. 2 Профил на Nik
    *****

    6te Vidim kolko Zna4i, kato Ni otlojat za 2008 ili NI nalojat KUP Kaluzi?!? Tova Normalno li e Spored Teb, Zapadnqko!

  3. 3 Профил на stasco
    *****

    Убеден съм на 100%, че влизането ни в ЕС ще бъде катастрофално за България. Чел съм какво се е случило в Германия и други новоприети за тогава страни. Виждам, какво е положението ни в момента. Ние не отиваме там, за да усилим съюза, а за помощи. Не зная кой съюз би приел болен член...
    Ние не сме северен народ, нямаме техните разбирания, техните усещания. Ние сме свободолюбиви и колкото и да слугуваме на кого ли не, не искаме да умовете ни да са робски. А от ЕС точно това искат. Голям страх от Русия и това е! ГОЛЯМ СТРАХ!
    По-добре е да се влезе тогава, когато сме готови и ако иска българският народ, а не неговите "политици"!
    Иначе няма смисъл.
    А фактите в статията са изкривени. Много, МНОГО повече българи не желаят влизането в ЕС!

  4. 4 Профил на Frank
    *****

    Аз пък съм убеден на 100%,че по-катастрофални за България бяха досегашните правителства.
    Сегашното е същото,но то е резултат от нуждата все пак да се правят някакви реформи за пред Европа:вижте разкритите досега далавери на бивши и сегашни комунисти и ченгета,които ограбиха и съсипаха България!Вижте огромните хотели,яхти,вили,скъпите коли и бижута на тези,които се изживяват като цвета на нацията!Именно ТЕ са истинските носители на евроскептицизма!
    Народът е вече толкова ошашавен от беднотия и безнадежност,че възприема думите "Европейски съюз" като последна надежда за някакво по-човешко съществуване.
    Колкото и да хвърляте къчове срещу Европейския съюз,колкото и да се опитвате да пречите,няма да унищожите идеята за обединена Европа!
    Защото и тя,като всяка идея,ще остане вечна!

  5. 5 Профил на друг
    *****

    Ох, неразумни, няма коалиция или идея, към която да се е присъединила България и тя да е удържала, на всеки 50 год. страната преживява невероятни промени. Сменя се собствеността, преоформят се обществените взаимоотношения, като един Феникс трябва да се създаваме постоянно. Е, не може до безкрай. Искаше ми се да напиша, че не обединена Европа е вечна, честно казано, тя нито е обединена, нито е вечна, но лошото е, че и силите на България не са вечни. Но, както казват, циганите ще са новите българи. Пък да видим тия бунаци, дето сега плащаме осигуровки, кой ще ни гледа като остареем... Циганите сигурно?!

  6. 6 Профил на симо
    *****

    Идеята за "Обединена Европа"е разбира се фашистка.Изказва я доктор Гъобелс през 1942!Лошо е че от 42 до сега много вода е изтекла, и в Европа, в Щутгарт където съм на работа говоря руски и развален сръбски, да се разбирам с колегите си.И у нас ще дойдат"гости"както и в Европа , и кюрди, и араби и негърчета, и при нас ще станат 60% от населението...А за работа-не ги търси, и у нас ще стане като в Амстердам-да не смееш да влезеш в"техния"квартал след 8...Да ни е жива и здрава Европата!

  7. 7 Профил на анонимен
    *****
    Неутрално

    ще загазим като тях не съм чул някой друг освен политиците да иска шибаната европа

  8. 8 Профил на Преписвачев
    *****
    Неутрално



    ПЪТУВАНЕ ДО ГНИЛОТО СЪРЦЕ НА ЕВРОПА



    Джефри Титфорд – депутат от Европейския Парламент



    (Публикация в изданието “Вести от ОНГЪЛ”, бр. 6, февруари 2005 г.)





    Искам да ви отведа до сърцето на Европа – гнилото сърце, както се изрази Бернард Коноли.

    Елате с мен, както сценария на филм от 1960-те години би казал, “В слънчевия Страсбург, дом на Европейския Парламент”.

    Как бих искал вие да бъдете тук. Колкото и фрапиращ да изглежда нашият живот, подчинен на високите самолетни скорости, аз се чувствам винаги обезкуражен и обезверен, когато заедно с моите колеги, на цената на огромни разходи, се събираме там всяка четвърта седмица, на теория в служба на демокрацията. Докато съм там, аз ставам още по-обезверен, след като от мен се изисква да гласувам за наистина стотици и стотици допълнения на директивите и регулациите, които движат “Европейския проект”. Всяка една – всяка следваща от тези директиви може да стане причина някой трудолюбив мъж или жена да загубят работата си, може да разбие семейство, дори може да коства живота на някого.

    Елате . . . Помогнете ми да се справя с непосилната задача, с която трябва се справя, ако искам да изпълнявам своите задължения съвестно . . .

    Помогнете на моя екип, който трябва да събере докладите за проекто-директивите, проекто-регулациите, внесените за разглеждане резолюции и всичко останало, за което от мен се очаква да дебатирам и гласувам. Пада огромно четене, а съдържанието е печално.

    Обемът на материалите е такъв, че дори при най-големия ентусиазъм на света е необходим много по-голям екип от този, с който разполагам. Ние се опитваме да бъдем експерти в обработката на материала. Това е рискована работа. Ако допуснем грешки, аз бих изпитал огромно съжаление за тези, които без да искам съм предал.

    И така, аз трябва да ви се доверя, че ще приготвите обобщение на всеки даден доклад, което да е максимално акуратно. След това преминаваме към следващия етап на парламентарния процес. Вземаме участие в заседание на нашата политическа група – започнато предишната седмица – посветено на това колко време за изказване ще бъде отделено на всеки от нас.

    Предвиденото време е разпределено съгласно големината на всяка политическа група. Тъй като нашата група е най-малката, ние обикновено получаваме между 7 и 10 минути на ден, които трябва да разпределим между 16 депутати. Ако аз и моят колега Найджел Фарадж имаме наистина голям късмет, на двамата ще ни се паднат по две сесии за изказване за една седмица, всяка с продължителност от 90 секунди.

    Това време е абсолютно фиксирано. Просрочиш ли го с няколко секунди, гонгът удря и микрофонът ти е изключен. Дебатът секва. Аз може да говоря за съдбата на британските фермери (с най-висок процент на самоубийства в страната – бел. прев.), но ще ме видите говорещ в звуков вакуум, докато “дебатът” се прехвърля на друг “подгонен” депутат.

    Никой, доколкото аз мога да преценя, не слуша въобще нашите изложения, освен назначените професионални преводачи. А ние говорим тук за фундаменталните свободи на милиони хора.

    И така, преминаваме през този фарс, тази пародия на демократичен процес и сега идва времето да се гласува. Сега и само сега парламентарната зала се изпълва, често до нейния капацитет. Депутат след депутат заемат своите номерирани столове, поставяйки техните електронни карти в уреда за гласуване.

    Такова съвестно отношение към задълженията заслужава адмирации, ако не се вземе предвид, че ако те не са там за гласуването, техните дневни (солидна сума) ще бъдат отрязани с 50 %. Ако те не изпълнят другите изисквания за присъственост, секретарските им средства се отрязват с 50 %.

    За малко повече от един час на полукръглата сцена от нас се очаква да гласуваме повече от 200 пъти, по едно гласуване всеки 20 секунди – всяко от тези гласувания имащо директно отражение върху живота на стотици, понякога милиони хора. Всичко това, ръководено от умиращия от скука така наречен президент, който седи отпред; нали светът толкова обича изтощения брояч в голямата зала за бинго.

    По-големите политически групи понякога имат своята версия на диригент, който е ангажиран в барокови театралности, разпервайки ръце, показвайки палец – долу или горе, за да показва на своите членове как да гласуват . . .

    В момента, когато гласуването свърши, парламентарната зала се изпразва като киносалон, обхванат от пожар.

    Запомнете: В този парламент няма внасяне на депутатски проекто-закони. Нито един закон или резолюция не произхождат от парламента. Всяка директива или регулация е написана от комисията, минава през фарса на гласуването и става Европейски Закон.

    Че те ще станат закон, е нещо предопределено. Дори ако парламентът, поразен от някаква голяма аномалия, реши да гласува против, това няма да има никакво значение. Резолюцията тогава минава през допълнителен процес, наречен “помирителен, където гласуването може да бъде анулирано и декретът утвърден.

    Нашите гласове не могат да контролират дори една директива. Ние сме там единствено, за да въплътяваме илюзията за демокрация, осигурявайки облицовката на това, което е фундаментално недемократичен процес. Съставът може да се смени, но представлението винаги продължава, актьорите си прибират заплатите на касата и хукват, за да не изпуснат банкета след него.

    Наивно, когато аз и моите колеги бяхме избрани за депутати, ние си мислехме, че заемаме централно място, близко до сърцето на целия проект, където ще получим информация за това, което Европейският съюз наистина е и се стреми да постигне, като ще можем да информираме нашите избиратели, които иначе са лишени от каквато и да е реална информация . . .



  9. 9 Профил на Преписвачев
    *****
    Неутрално



    Публикация във вестник “Жълт ШОК” от 10 – 16.06.2004 г.:



    ВОЛЕН СИДЕРОВ:



    ЧАКА НИ СТРАШНА КРИЗА СЛЕД ВЛИЗАНЕТО В ЕС!



    12 банкери определят световните лихви и финансовите потоци. Колкото и да сме хитри, системата ще ни подчини. Лихварството е отречено още в Библията, смята публицистът



    Интервю на Георги Календеров





    КОЙ Е ТОЙ?



    Волен Сидеров е водещ български публицист, носител на наградата на Съюза на българските журналисти за 2000 година. Автор е на стотици статии в българската преса на тема национална идентичност, Православие, глобализация. Неговата книга “Бумерангът на злото” предизвика широк обществен интерес н България и чужбина. Нейното продължение – “Властта на Мамона” е на пазара от броени седмици. Излизането на книгата беше повод за това интервю, което Сидеров даде специално за “ШОУ”.



    — Господин Сидеров, кой според вас управлява България всъщност?

    — България се управлява от олигархия, клика, базирана извън страната, по-точно в Лондон. Тя е обединена около семейството на тъй наречения принц. Става дума за брокери, работещи в по-големите финансови акули като “Мерил Линч”, “Соломон Брадърс” и “Лемън Брадърс”. Държавата се управлява от еврейски банкери, от инвестиционни, а не търговски банки, които се занимават основно със спекулации. Една от тях беше сделката с външния ни дълг, която според Светослав Гаврийски е донесла на България загуби в размера на 300 млн. долара.

    Говорим за сделката, която министър Милен Велчев направи, обръщайки брейди книжата ни в еврооблигации и в резултат на това сега плащаме с по-големи лихви. С един удар този, който добре познава ситуацията на Лондонската фондова борса, е натрупал милиони само от тази сделка.

    — Сигурно не сме единичен случай . . .

    — Разбира се. От този тип е Сорос, който може за един ден да спечели един милиард долара от лихварски операции. Това са операции с така наречения лихварски капитал, който не се основава на производство или търговия, а единствено на спекулации. Неговата история е на библейска основа.

    — Това не е много широко разпространено виждане . . .

    — Да, анализ на Стария завет от такава гледна точка не е правен в българската литература. Но това отклонение от Божиите закони е старо. Ако прочетем внимателно Библията, ще видим, че юдеите често са се отклонявали от закона, особено тяхната върхушка. И по времето на Исус те окончателно са направили своя избор – Мамона, тоест материалното богатство на света. Тогава се създава една олигархия, залагаща първо на лихварството, което противоречи на Библията, на Христовите и Божиите закони.

    — Толкова ли е страшно това?

    — Никой не се замисля какво е лихвата, примерно 12 процента. Но ако в продължение на 100 или 1000 години я плащаш, какво се получава!? Изчислено е, че ако една стотинка от Христово време бъде облагана редовно с лихва, само до ХVІІ век тя би се равнявала на земното кълбо, ако то беше от злато. Всяка стока, която се продава, вече е натоварена с лихва и ние сме се примирили с това, сякаш то е нещо естествено като слънцето и въздуха. Но не винаги е било така! Имало е и съпротива във времената, когато християнството е било силно, например при Константин, благодарение на когото във Византия не е имало инфлация или обезценяване на парите в продължение на цели 600 години! И така е било, докато Западът не е изпаднал в култа към Мамона. Изтокът винаги е бил пространство на духа срещу държавата на Мамона.

    — Но ние сега сме тръгнали на Запад, нали така?!

    — Дават ни за пример западните държави – Америка, Германия . . . Но знаем ли ние, че в Америка от десетилетия са забранени християнските символи на обществени места! Това е станало по искане на друговерци, които твърдели, че им се нарушава личната религиозна свобода. Щатите отхвърлиха Христовите ценности дори съдебно. Сега във връзка с гласуването на конституцията на Европейския съюз имаше голям спор дали той е организация от християнски държави. Франция и Белгия се противопоставиха и ето, че тези ценности не влязоха в идеологията на Европа. По този начин и двата компонента на Запада, към който се стремим, се отрекоха от християнството.

    — Тогава към какво всъщност се присъединяваме ние?

    — Към един неоезически свят, управляван от атеистическа олигархия.

    — Как виждате бъдещето?

    — Нещата ще бъдат хванати в ръце от тази олигархия, която се е помещавала на различни места в различните времена: във Вавилон, Амстердам, Лондон, Вашингтон.

    Тя дирижира кризите, от които се облагодетелства. Например тази от 1929 година беше предизвикана чрез Федералния резерв. У нас не се знае какво представлява Федералният резерв, или казано за краткост ФЕД. Повечето хора мислят, че това е централната банка на Щатите. Но истината е далеч по-различна. ФЕД е основан през 1913 година от 12 банкери, повечето от които евреи. Те създават организацията си в дните преди коледната ваканция на Конгреса. После чрез Федералния резерв, подкупи и лобисти група наднационални банкери поемат властта над целия свят и определят световната лихва. От една дума на шефа на ФЕД Алън Грийнспан зависят лихвените проценти, финансовият оборот в САЩ и света. Тази организация също така премахна покритието на парите.

    — В какъв смисъл?

    — Може ли някой да ми каже защо левът не е конвертируем? Нали сме прикачени към еврото? Гражданите не си задават този въпрос. Те трупат пари в евро, но не могат да си отговорят на въпроса защо еврото струва толкова? Няма такъв финансист или икономист, който да може да отговори на подобен въпрос. Всички те са страшно обтекаеми. Защо Русия има слаба рубла, при положение, че има толкова големи ресурси? А в същото време САЩ имат дълг в размер на трилиони долари и тяхната валута е скъпа! Щатите имат най-големия дефицит и би трябвало да рухнат като държава отдавна.

    — Няма ли международни организации, които да внесат ред в положението?

    — Ако САЩ бяха нормална държава, щяха да бъдат санкционирани от Маастрихт с рестрикции и тъй нататък, защото те всъщност произвеждат инфлация и я изнасят навън. Но откакто доларът през 1944 година стана световна валута, Щатите диктуват нещата. Нищо че банкнотите им са без покритие. Според Пол Глоувър САЩ са най-големите фалшификатори на пари в света.

    — Има ли изход от тази ситуация?

    — Да, това са локалните пари. Глоувър въвежда локалните пари по време на голямата депресия в Щатите и така много хора преодоляват кризата. Защото ако споменатите финансисти решат да предизвикат нова криза, това означава моментално разоряване на милиарди хора. През 1929 година в САЩ се появяват 8 300 000 безработни, десетки хиляди банки фалират. Днес всичко ще бъде по-страшно, защото световната икономика е построена върху кредитите и лихвите.

    — Това важи ли за България?

    — Все повече! Но ние все още сме ориентирани към това да имаме собствен дом, да затваряме буркани и да гледаме животни.

    — Но все пак тези дни съобщиха, че през последните 12 месеца българите са изтеглили над 400 милиона лева кредити и това е абсолютен рекорд!

    — Съвсем ясно е, че олигархията няма интерес ние да си останем независими от техните лихви. Спомняте си как американската посланичка Ейвис Боулън ни критикуваше, че сме имали прекалено много жилища. Защо сме се оплаквали, това не трябвало да бъде така! На Запад само около 10 процента от хората имат собственост. 1 – 2 групировки държат всички жилища и ги дават под наем. Вече искат да принудят и българския собственик да си продаде имотите, като ги облагат с високи данъци. Така те ще ни принудят да влезем в системата, да зависим от фирмата и от банката.

    — Какъв е изходът?

    — Изходът е да имаш собствена земя, да не зависиш от “Билла” и “Метро”, както казваме, да си направиш тамазлъка. Това ще бъде голямата битка! ЕС ще ни каже как да гледаме животни, как да въртим земеделие. Българинът ще иска да продължи да гледа животни дори край морето, а не да строи кораби като гърка.

    — Според вас, ако сега се проведе референдум, ще надделее ли така нареченият евроскептицизъм?

    — Надали. Леко, но ще преобладават оптимистите. Такива сме ние. Българинът си купува с два номера по-тесни обувки, за да му стане хубавичко, след като ги събуе. Казваме си, все пак нека да влезем, пък ще му мислим после. Като ти въведат обаче сто хиляди изисквания към това, как да гледаш зелки, най-вероятно е да се откажеш.

    — И после вече ще е късно . . .

    — По-добре късно, отколкото никога! Евроскептицизмът вече е и европейско явление! В италианския кабинет Умберто Боси обяви, че Евросъюзът е сталинистка, болшевишка система. В Западна Европа се очаква в местните избори да вземат превес все повече антибрюкселски партии. Докато тук българинът продължава да се надява, че не може да няма съвсем никакъв гювеч. Казваме: “Ти мен ме пусни да пътувам из Европата, пък ще видим какво има да става!” Ние пък казваме: “Кой, аз ли бе!”, като си мислим, че все някак си ще ги надхитрим. Ние сме приспособими, хитри, но системата си работи от хилядолетия. Така можем да изпаднем в ситуацията на оня, който трябвало да избира между това, да изяде 100 тояги, да изяде 100 килограма сол или да плати 100 жълтици. Така той се отказвал на 50-та тояга и на 50-ия килограм сол, след което пак си платил стоте жълтици.

    — Това ли е българското бъдеще?

    — Да, защото системата ще настъпва. Да, защото българинът няма навици да се съпротивлява. Тук всеки се спасява поединично. В един момент тук ще останат само цигани и пенсионери, а те не се съпротивляват.

    — Интервю като това не може да види бял свят в така наречената сериозна преса . . .

    — В така наречената сериозна преса моите възгледи са наричани антисемитски. Привеждам аргументи, че талмудът грозно и директно хули християнството, че ако някой друг го правеше, можеше да срещне отпор от правозащитните организации. Но когато почнеш да говориш такива неща, отсреща започват да крещят и нищо не искат да чуят.





















    Яндекс.Открытки





    Публикация във вестник “Жълт ШОК” от 10 – 16.06.2004 г.:



    ВОЛЕН СИДЕРОВ:



    ЧАКА НИ СТРАШНА КРИЗА СЛЕД ВЛИЗАНЕТО В ЕС!



    12 банкери определят световните лихви и финансовите потоци. Колкото и да сме хитри, системата ще ни подчини. Лихварството е отречено още в Библията, смята публицистът



    Интервю на Георги Календеров





    КОЙ Е ТОЙ?



    Волен Сидеров е водещ български публицист, носител на наградата на Съюза на българските журналисти за 2000 година. Автор е на стотици статии в българската преса на тема национална идентичност, Православие, глобализация. Неговата книга “Бумерангът на злото” предизвика широк обществен интерес н България и чужбина. Нейното продължение – “Властта на Мамона” е на пазара от броени седмици. Излизането на книгата беше повод за това интервю, което Сидеров даде специално за “ШОУ”.



    — Господин Сидеров, кой според вас управлява България всъщност?

    — България се управлява от олигархия, клика, базирана извън страната, по-точно в Лондон. Тя е обединена около семейството на тъй наречения принц. Става дума за брокери, работещи в по-големите финансови акули като “Мерил Линч”, “Соломон Брадърс” и “Лемън Брадърс”. Държавата се управлява от еврейски банкери, от инвестиционни, а не търговски банки, които се занимават основно със спекулации. Една от тях беше сделката с външния ни дълг, която според Светослав Гаврийски е донесла на България загуби в размера на 300 млн. долара.

    Говорим за сделката, която министър Милен Велчев направи, обръщайки брейди книжата ни в еврооблигации и в резултат на това сега плащаме с по-големи лихви. С един удар този, който добре познава ситуацията на Лондонската фондова борса, е натрупал милиони само от тази сделка.

    — Сигурно не сме единичен случай . . .

    — Разбира се. От този тип е Сорос, който може за един ден да спечели един милиард долара от лихварски операции. Това са операции с така наречения лихварски капитал, който не се основава на производство или търговия, а единствено на спекулации. Неговата история е на библейска основа.

    — Това не е много широко разпространено виждане . . .

    — Да, анализ на Стария завет от такава гледна точка не е правен в българската литература. Но това отклонение от Божиите закони е старо. Ако прочетем внимателно Библията, ще видим, че юдеите често са се отклонявали от закона, особено тяхната върхушка. И по времето на Исус те окончателно са направили своя избор – Мамона, тоест материалното богатство на света. Тогава се създава една олигархия, залагаща първо на лихварството, което противоречи на Библията, на Христовите и Божиите закони.

    — Толкова ли е страшно това?

    — Никой не се замисля какво е лихвата, примерно 12 процента. Но ако в продължение на 100 или 1000 години я плащаш, какво се получава!? Изчислено е, че ако една стотинка от Христово време бъде облагана редовно с лихва, само до ХVІІ век тя би се равнявала на земното кълбо, ако то беше от злато. Всяка стока, която се продава, вече е натоварена с лихва и ние сме се примирили с това, сякаш то е нещо естествено като слънцето и въздуха. Но не винаги е било така! Имало е и съпротива във времената, когато християнството е било силно, например при Константин, благодарение на когото във Византия не е имало инфлация или обезценяване на парите в продължение на цели 600 години! И така е било, докато Западът не е изпаднал в култа към Мамона. Изтокът винаги е бил пространство на духа срещу държавата на Мамона.

    — Но ние сега сме тръгнали на Запад, нали така?!

    — Дават ни за пример западните държави – Америка, Германия . . . Но знаем ли ние, че в Америка от десетилетия са забранени християнските символи на обществени места! Това е станало по искане на друговерци, които твърдели, че им се нарушава личната религиозна свобода. Щатите отхвърлиха Христовите ценности дори съдебно. Сега във връзка с гласуването на конституцията на Европейския съюз имаше голям спор дали той е организация от християнски държави. Франция и Белгия се противопоставиха и ето, че тези ценности не влязоха в идеологията на Европа. По този начин и двата компонента на Запада, към който се стремим, се отрекоха от християнството.

    — Тогава към какво всъщност се присъединяваме ние?

    — Към един неоезически свят, управляван от атеистическа олигархия.

    — Как виждате бъдещето?

    — Нещата ще бъдат хванати в ръце от тази олигархия, която се е помещавала на различни места в различните времена: във Вавилон, Амстердам, Лондон, Вашингтон.

    Тя дирижира кризите, от които се облагодетелства. Например тази от 1929 година беше предизвикана чрез Федералния резерв. У нас не се знае какво представлява Федералният резерв, или казано за краткост ФЕД. Повечето хора мислят, че това е централната банка на Щатите. Но истината е далеч по-различна. ФЕД е основан през 1913 година от 12 банкери, повечето от които евреи. Те създават организацията си в дните преди коледната ваканция на Конгреса. После чрез Федералния резерв, подкупи и лобисти група наднационални банкери поемат властта над целия свят и определят световната лихва. От една дума на шефа на ФЕД Алън Грийнспан зависят лихвените проценти, финансовият оборот в САЩ и света. Тази организация също така премахна покритието на парите.

    — В какъв смисъл?

    — Може ли някой да ми каже защо левът не е конвертируем? Нали сме прикачени към еврото? Гражданите не си задават този въпрос. Те трупат пари в евро, но не могат да си отговорят на въпроса защо еврото струва толкова? Няма такъв финансист или икономист, който да може да отговори на подобен въпрос. Всички те са страшно обтекаеми. Защо Русия има слаба рубла, при положение, че има толкова големи ресурси? А в същото време САЩ имат дълг в размер на трилиони долари и тяхната валута е скъпа! Щатите имат най-големия дефицит и би трябвало да рухнат като държава отдавна.

    — Няма ли международни организации, които да внесат ред в положението?

    — Ако САЩ бяха нормална държава, щяха да бъдат санкционирани от Маастрихт с рестрикции и тъй нататък, защото те всъщност произвеждат инфлация и я изнасят навън. Но откакто доларът през 1944 година стана световна валута, Щатите диктуват нещата. Нищо че банкнотите им са без покритие. Според Пол Глоувър САЩ са най-големите фалшификатори на пари в света.

    — Има ли изход от тази ситуация?

    — Да, това са локалните пари. Глоувър въвежда локалните пари по време на голямата депресия в Щатите и така много хора преодоляват кризата. Защото ако споменатите финансисти решат да предизвикат нова криза, това означава моментално разоряване на милиарди хора. През 1929 година в САЩ се появяват 8 300 000 безработни, десетки хиляди банки фалират. Днес всичко ще бъде по-страшно, защото световната икономика е построена върху кредитите и лихвите.

    — Това важи ли за България?

    — Все повече! Но ние все още сме ориентирани към това да имаме собствен дом, да затваряме буркани и да гледаме животни.

    — Но все пак тези дни съобщиха, че през последните 12 месеца българите са изтеглили над 400 милиона лева кредити и това е абсолютен рекорд!

    — Съвсем ясно е, че олигархията няма интерес ние да си останем независими от техните лихви. Спомняте си как американската посланичка Ейвис Боулън ни критикуваше, че сме имали прекалено много жилища. Защо сме се оплаквали, това не трябвало да бъде така! На Запад само около 10 процента от хората имат собственост. 1 – 2 групировки държат всички жилища и ги дават под наем. Вече искат да принудят и българския собственик да си продаде имотите, като ги облагат с високи данъци. Така те ще ни принудят да влезем в системата, да зависим от фирмата и от банката.

    — Какъв е изходът?

    — Изходът е да имаш собствена земя, да не зависиш от “Билла” и “Метро”, както казваме, да си направиш тамазлъка. Това ще бъде голямата битка! ЕС ще ни каже как да гледаме животни, как да въртим земеделие. Българинът ще иска да продължи да гледа животни дори край морето, а не да строи кораби като гърка.

    — Според вас, ако сега се проведе референдум, ще надделее ли така нареченият евроскептицизъм?

    — Надали. Леко, но ще преобладават оптимистите. Такива сме ние. Българинът си купува с два номера по-тесни обувки, за да му стане хубавичко, след като ги събуе. Казваме си, все пак нека да влезем, пък ще му мислим после. Като ти въведат обаче сто хиляди изисквания към това, как да гледаш зелки, най-вероятно е да се откажеш.

    — И после вече ще е късно . . .

    — По-добре късно, отколкото никога! Евроскептицизмът вече е и европейско явление! В италианския кабинет Умберто Боси обяви, че Евросъюзът е сталинистка, болшевишка система. В Западна Европа се очаква в местните избори да вземат превес все повече антибрюкселски партии. Докато тук българинът продължава да се надява, че не може да няма съвсем никакъв гювеч. Казваме: “Ти мен ме пусни да пътувам из Европата, пък ще видим какво има да става!” Ние пък казваме: “Кой, аз ли бе!”, като си мислим, че все някак си ще ги надхитрим. Ние сме приспособими, хитри, но системата си работи от хилядолетия. Така можем да изпаднем в ситуацията на оня, който трябвало да избира между това, да изяде 100 тояги, да изяде 100 килограма сол или да плати 100 жълтици. Така той се отказвал на 50-та тояга и на 50-ия килограм сол, след което пак си платил стоте жълтици.

    — Това ли е българското бъдеще?

    — Да, защото системата ще настъпва. Да, защото българинът няма навици да се съпротивлява. Тук всеки се спасява поединично. В един момент тук ще останат само цигани и пенсионери, а те не се съпротивляват.

    — Интервю като това не може да види бял свят в така наречената сериозна преса . . .

    — В така наречената сериозна преса моите възгледи са наричани антисемитски. Привеждам аргументи, че талмудът грозно и директно хули християнството, че ако някой друг го правеше, можеше да срещне отпор от правозащитните организации. Но когато почнеш да говориш такива неща, отсреща започват да крещят и нищо не искат да чуят.





















    Яндекс.Открытки











  10. 10 Профил на Преписвачев
    *****
    Неутрално

    Интервю във вестник “Жълт ШОК” от 03 – 09.06.2004 г.:





    Наш човек в Брюксел:



    В ЕС ЩЕ СМЕ ПО-ЗЛЕ, ПОНЕ В НАЧАЛОТО



    Мария Стоянова





    Татяна Малинова е на 27 години, работи в неправителствената организация “Юростандартс”, която се занимава с проблемите на присъединяващите се членки, включително и България. От три години живее в Брюксел.



    — Според вас как ще се промени животът на нормалния българин след приемането ни в Европейския съюз?

    — В началото неизбежно ще се промени на по-зле. И това е нормално, въпреки че никой политик у нас няма да го изрече на глас. След като веднъж сме станали част от съюза, съвсем естествено ще трябва да спазваме неговите правила. А доходите няма да се повишат драстично ей така от веднъж. Това означава, че ще трябва да плащаме европейски такси и данъци и да продължаваме да разчитаме на доходи, близки до сегашните.

    — Говорите като евроскептик.

    — Не, аз съм на мнение, че трябва да бъдем част от обединена Европа, но смятам също така, че хората не трябва да очакват чудеса. Защото от години тук битува едно такова мнение: Веднъж да влезем в ЕС и след това нещата ще се оправят като с магическа пръчка. Няма такова нещо. Реално бързо подобрение ще почувстват богатите хора. Те ще могат да пътуват съвсем свободно, ще могат да правят бизнес навън с по-малко пречки. Ще бъдат доволни и някои млади специалисти с конвертируеми професии, като работещите в сферата на високите технологии. Те ще могат да работят в Западна Европа и да получават западни заплати. Но как ще живеят обикновените хора в България? Ясно е – поне в първите години ще живеят със старите си доходи, но ще плащат такси, макар и по-ниски от тези в най-богатите членки, но съизмерими с тези в Гърция и Португалия например.

    — За какви такси става дума?

    — Например за кола. Наскоро моя приятелка, която живее в Холандия ми каза, че за различните данъци и застраховки по колата плащала около 30 процента от месечния си доход. Въпросът е, че въпреки това тя може да си го позволи . . .

    — Какви предвиждате да бъдат тези данъци в България в първите години?

    — Като в Гърция. Там данъкът за кола излиза около 700 евро на година. Отделно гражданска отговорност, която е още горе долу толкова.

    — Колко са хората у нас, които могат да си го позволят?

    — Никой от ЕС не се интересува от това. Те казват: “Така е при нас, така трябва да стане и при вас!”

    — Хората просто няма да плащат.

    — И ще карат колите си незаконно. Ще ги глобяват, съдят . . . Да, така ще стане, колкото и да не звучи добре това.

    — Няма ли да дръпне обаче икономиката? Ще дойдат инвестиции . . .

    — Това е другата заблуда – че влезем ли в ЕС, ще ни залеят инвестиции. Като членки на ЕС ние ще трябва да уеднаквим стандартите си и по отношение на инвеститорите. Така че тогава един потенциален инвеститор ще трябва да плаща европейски данъци и такси. Тоест – колкото плаща във Франция, горе долу толкова ще плаща и в България. Като имаме предвид, че мощностите ни са остарели и по-енергоемки, а инфраструктурата ни е абсолютно неконкурентна, за какво ще му е на инвеститора да идва тук? Според мен големи инвестиции можем да привлечем в годините до присъединяването ни, докато у нас все още е евтино. След това ще става все по-трудно.

    — Говори се за това, че ще ни забранят да ядем шкембе чорба . . .

    — По принцип има подобни тези. Наскоро мой колега от Холандия беше много щастлив, че успял да затвори някаква фабрика в Англия. Тя произвеждала колбаси по вековна традиция, която обаче противоречала на нормативните актове на ЕС. Но чак да ни забранят шкембето не вярвам. В Гърция например то продължава да се предлага навсякъде по ресторантите. Само пак ние да не вземем да се престараем от усърдие, както често правим. Ще има по-скоро много сериозни изисквания относно хигиенните условия в ресторантите. В Евросъюза бюрокрацията е много по-голяма, отколкото у нас. Така че не мога да зарадвам собствениците на заведения. Ще има още един куп лицензи и удостоверения да се вадят. Съпоставено с нашия манталитет, лесно може да се предположи, че това ще увеличи корупцията на ниско ниво – ХЕИ, ДВСК и прочее.

    — Дотук всичко звучи ужасно. Така ли нищо хубаво не ни чака в ЕС?

    — Хубавото ще дойде, но за съжаление по-късно. Най-хубавото е, че това ще означава, че сме преминали в клуба на развитите и богатите. Това означава, че имаме шанс да се превърнем в просперираща държава. Погледнете атласа – колко са тези държави. Приемането автоматично ни поставя сред трийсетте най-добри от общо над двеста по света. Лично според мен трудностите и лишенията този път си заслужават.

    — Много ли ще поскъпне животът? Колите хайде, ще ги прежалим, ами хлябът?

    — Въвеждането на европейските стандарти в хлебопроизводството ще повиши цените на насъщния. В момента цената на бял обикновен хляб от 800 грама в Белгия е 1,44 евро. В Чехия съответно е 1,20 евро, а в Гърция е 1,80 евро. До приемането на България в Европейския съюз хлябът постепенно ще достигне тези цени. Пресметнато в наши пари, това прави поне 2,50 лева килото. В момента средната цена на бял хляб от един килограм у нас е около 0,90 лв. За да отговаря на европейските стандарти, една средно голяма фирма за производство на хляб ще трябва да инвестира около 500 000 лева. С присъединяването на страната ни в Евросъюза всяка фирма, която не отговаря на европейските стандарти, ще бъде закрита. В момента тези стандарти не са задължителни за България, но вече около 10 хлебопекарни са ги получили. Според европейските изисквания фурна с капацитет от 4 тона продукция трябва да разполага с площ от 450 кв. м., което все още не е постижимо за редица фурни . . .

    — Не се ли опасявате от нарастване на евроскептицизма у нас като разкривате тези неща?

    — Българинът пое трудния път на запад с един единствен мотив – кинтите. Решихме, че като влезем в ЕС, от тамошните фондове върху ни ще се излее рогът на изобилието и ще се оправим. Ще има работа за всички, ще заживеем като европейци. Всъщност, тъкмо тук е най-голямата заблуда. Защото България изобщо няма да види сериозни пари от ЕС. Дори да влезем там още утре. В миналото (а донякъде и днес) Съюзът действително даваше немалки средства на нуждаещите се нови членки. Тенденцията обаче е това да престане. България разчита да повтори пътя на т. нар. “изостанали” в ЕС – Гърция, Испания и Португалия, които доста бързо след приемането им в Съюза създадоха добра икономика. Вярваме, че и ние ще получим дъжда от субсидии, който се изля върху някои европейски селскостопански производители. Виждаме новите магистрали отвъд южната ни граница и преценяваме структурните фондове и помощите за изостаналите еврорегиони. И се надяваме . . . Това е последната фабрика за илюзии у нас, която предстои да бъде затворена. Просто защото ЕС все повече осъзнава, че няма излишни пари. И че опитът от досегашното му разширяване – с по няколко малки страни от време на време, е неприложим за предстоящото голямо разширяване на Изток.

    — Значи да не чакаме дъжд от пари?

    — Това, което става, е логично. Защото смисълът на Европейския съюз съвсем не е да подобри живота на бедните държави от континента колкото се може по-бързо. Това е страничен (и постепенно изчезващ) ефект, който обаче новите кандидатки от Изтока си избраха като основен мотив за членство и наивно вярват, че ще го има винаги. Всъщност, смисълът на ЕС е да изведе Европа на водещи позиции в процеса на обща глобализация. Да създаде условия за икономически просперитет и на неговата основа да се решат проблемите на бедните. Да създаде Съединени европейски щати, които да открият нови хоризонти пред толкова различните народи от континента. А не да храни огромни групи от социално слаби. Дори за посочените по-горе три по-изостанали страни – членки на ЕС, подпомагани от Съюза, основната полза от присъединяването се измерва не толкова с отпусканите субсидии, колкото от въведените нови правила на поведение. Спазвайки ги, и гърци, и испанци, и португалци, а и жителите на Южна Италия, изградиха своя възход. Това е основната функция на ЕС – да налага правила. И който може да просперира, спазвайки тези правила, нека го направи и даде нещо на Съюза. Който не може – няма място вътре.

    — Каква е надеждата на България в ЕС?

    — България има далеч по-красиви планини и условия за ски и туризъм отколкото Австрия например. Но постигаме ли поне една десета от австрийските приходи от тази дейност? Ето ги – ресурсите са тук. Не е трудно да се намерят и инвеститори, защото това е златна мина, а световният капитал знае как да разработва такива находища. Но развиваме ли мащабен туризъм? Не, защото все нещо ни пречи – закони, корупция, калпава реклама. Въпрос на правила – нищо повече.

    Европейският съюз не е и не може да бъде благотворителна фондация. Той е организация, целяща да реформира Европа така, че тя да бъде конкурентна в бъдещия свят. Свят, който ще става все по-свиреп, защото е все по-пренаселен. И за да оцелееш и бъдеш лидер в него (т.е. да живееш добре), трябва оптимално да използваш ресурсите си. Което е възможно само на основата на твърди правила. За ЕС не е приемливо страна като България, където са концентрирани толкова богатства, да разчита само на неговите субсидии. Това е все едно да разположиш бежански лагер върху петролно находище. Затова задачата ни е да задвижим своята икономика и да започнем да генерираме пари, с които достойно да влезем и да помогнем на Европейския съюз. ЕС вече започва да осъзнава, че трябва да бъде преди всичко източник на правила и ред, а не на купони за храна. Не е зле да го разберем и ние. Иначе, действително рискуваме да останем извън Европа.







  11. 11 Профил на Преписвачев
    *****
    Неутрално



    Можем да кажем, че целенасочено, планомерно и високо организирано са изградени два огледални свята. Това, което е лесно постижимо или просто даденост у нас, е почти невъзможно “оттатък”. И обратно, безпроблемното там е трудно постижимо у нас. В същото време, съвсем естествено и напълно разбираемо, всеки възприема света “от собствената си камбанария”.

    Колкото и да сме убедени, че е поначало трудно да се поставяме на мястото на “оттатъшните”, то това си остава чисто теоретична постановка, след като не можем да осмисляме неща, които просто не преминават през сетивата ни. Освен това и самите “организатори” на огледалните светове полагат “особени грижи” за регулирането на възприятията и оценките на “туземците” от двете страни. Създадени се невероятни възможности нас да ни заблуждават за “онези там” и съответно “тях” да ги лъжат чрез нас. Чрез вече повече от 3000-те телевизионни канала, чрез десетките хиляди радиостанции и печатни издания на “другите” направо им се размахва пръст с думите: “Може да имаме проблеми, но по-добра система не е създадена. Недейте да недоволствате, защото виждате ли какво стана с “онези оттатък”?!” А на нас “нашите” функционери ни (подс)казват: “Ние отиваме да уреждаме нещата”, което означава също: “Работете, плащайте данъци и не се замисляйте много-много . . . най-добре изобщо”.

    А когато има опасност истината да лъсне, “загрижените” за всички ни и от двете страни провеждат поредната перестроечна акция за “смяна на огледалността”.

    Кой казва, например, на хората в “тази (наша мила, родна) страна”, че повече от 80 % от хората на Запад живеят на квартира и плащат за средно семейно жилище (нека за удобство правим сметките в марки, т.е. в левове) между 1500 и 1800 марки месечно. А трудно може да се намери жилище с цена по-ниска от 300 000 марки. В същото време у нас е съвсем естествено 95 % от хората да живеят в собствени къщи и жилища с площ немислима за “другия отбор”; да не говорим за градините, лозята, къщите на село, вилите и пр.

    Кой да ни каже също, че на Запад всеки един километър с автомобил средна класа струва между 3 и 5 марки! Само застраховките са такива, че за 4 – 5 години се “изпарява” сумата за един нов автомобил. При това 300 км. път до местоработата и обратно не са рядко ежедневие. А се налага и поддържането на два и повече автомобила, защото всеки от семейството пътува в различна посока.

    Е, какво остава от така наречената средна работна заплата от 4600 марки?!

    Така, след като е почти невъзможно спестяването на средства за собствено жилище, то единственото ограничение пред високите наеми е необходимостта от наличието на живи хора, които да плащат тези наеми.

    Така е и при всяка друга нужда. Да вземем здравеопазването. Няма сядане на зъболекарския стол, което да струва по-малко от 600 марки. Ама нали затова имало здравна каса? А кой внася парите в нея? Кой издържа огромни администрации в цели небостъргачи със съответното обзавеждане, компютри, автомобили и пр.?

    Да, за нас посочената заплата е направо астрономическа, но не и “оттатък”. Ала и пред посочените факти мнозина у нас отвръщат: “Нека аз да имам тези пари там, пък да видим дали няма да ми е по-добре, отколкото тук със 150 лева.” Ако само знаеха другите проблеми на тамошния живот и свързаните с тях разходи; да не говорим за десетките трикове за “изцеждане” на останалата част от тази “голяма” сума! . . .

    Но тъй като в днешно време манипулациите са направо неимоверни и истината трудно прозира, а и като че ли повечето предпочитат да живеят с илюзии, отколкото да се замислят, то мога само да пожелая на всеки да получи възможност лично да се убеди в казаното.

    Говорим също за пазар и конкуренция, недоволстваме от спекулативното и монополно определяне, но в крайна сметка постоянно нарастване на цените. А да не би “там” нещата да са по-различни?

    Конкуренция може да има, когато контрагентите са не само независими, но и взаимно обозрими. Какво става, когато те самите във всеки един бранш са стотици, произвеждайки по също толкова на брой продукти? Кой може да оцени дейността, примерно, на 4200 застрахователни дружества или на 3600 банки, предлагащи по 70 – 80 вида услуги, за да избере най-подходящите за себе си? Да не говорим за това, че зад кулисите действат едни и същи, почти също толкова мутроидни центрове като нашенските, които стискат за гушата . . . колкото трябва.

    Каква е също тази икономическа и пазарна логика, според която у нас се внасят меса с цена 50 ст. за килограм, цигари се продават по лев-два, а велосипеди – за по-малко от 100 лева? Тоест, пет до десет пъти по-евтино, отколкото на Запад! При допълнителни транспортни, митнически, складови и други разходи?! А унищожаването на милиони тонове селскостопанска продукция, която била извън някакви си квоти за количества?! И при същевременни дотации по евронорми за качество?!

    У нас се създава и невероятно грешното впечатление, че “западняците” се чудят къде да си вложат парите и само нашата неорганизираност, да не кажем нещо повече, е причината те да не могат да се изявят като “стратегически инвеститори”. Можем ли да си представим какво означава да се изтеглят от “онази” икономика стотици хиляди и милиони евро, долари и пр., да се закрият работни места, за да се инвестират “някъде из рисковите региони на света”. Ще ви разрешат, ако успеете да докажете, че ще спечелите десеткратно повече. Е, да са ни честити всички бъдещи стратегически (за тях) инвестиции. Да ни е честито самопотрошаването на нашите “тоталитарни” и “грандомански” предприятия за милиарди (за разлика от техните транс- и мултинационални компании и концерни), за да се изградят на тяхно място цехове за по някой-друг милион, продукцията от които в крайна сметка ни се предлага на четири пъти по-високи цени от преди.

    Перспективите не са ли ясни? Този път няма да минат и половината от изминалите четиридесет и пет плюс четиринадесет години, когато пак ще викнем: “Ама то и така не става!”





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK