Германия търси екологично чиста пшеница

Българските биопродукти ще се субсидират до 82% от ЕС

Първите инвестиции бяха в производството на ягоди и други горски плодове, които се отглеждат в планински обекти

© Красимир Юскеселиев

Първите инвестиции бяха в производството на ягоди и други горски плодове, които се отглеждат в планински обекти



Германски компании търсят българска пшеница и фураж, произведени по биологичен начин. Напоследък има много запитвания от европейски партньори за екологично чиста продукция от България, но на този етап се инвестира предимно в градинарство. Това съобщи на международна конференция на тема "Партньорство в биологичното земеделие и качество на храните" Светла Николова от екологичното сдружение "Агролинк". Във форума участваха представители на Международната федерация на движението за биологично земеделие (ИФОАМ) и водещи учени в биологичното производство от Холандия, Унгария, Румъния и др.


Биологичното земеделие в България заема сравнително малък дял най-вече поради голямата трудоемкост и невъзможността да се ползват изкуствени торове или химически препарати за борба с вредителите. По данни на агростатистиката до 2004 г. площите с тази продукция надхвърлят 120 хил. дка, или 0.2% от обработваемата площ в страната. В националния план до 2013 г. е записано тези терени да достигнат 8%, или 2.3 млн. дка.


Засега фермерите инвестират основно в производството на маслодайна роза и други етерични култури като мента и лавандула. В планинските райони около Берковица и в Централния Балкан се отглеждат биологични ягоди, малини и други горски плодове. Продукцията изцяло се изнася зад граница, тъй като на европейските пазари цените са с 5 до 20 на сто по-високи от земеделските продукти, добити по конвенционален способ.




Фермерите в Европейския съюз разчитат на значителна подкрепа при производството на биопродукти. След присъединяването на Австрия в Европейския съюз почти 85 на сто от производителите в планинските райони са започнали да се занимават с подобно земеделие, тъй като за него еврофондовете отпускат допълнителни компенсаторни плащания. В Италия площите с тези култури растат с всяка година, обясни и вицепрезидентът на Международната федерация на движението за биологично земеделие Алесандро Трианфилидис. Самите продукти също са по-скъпи. С до 5% по-високи са цените на италианската паста, която се прави от биологична твърда пшеница, но клиентите я предпочитат, обясни още Трианфилидис.


"След присъединяването на България в ЕС производителите, които инвестират в биоземеделие, също могат да разчитат на компенсаторни плащания от земеделските фондове, обясни Вяра Стефанова, експерт в министерството на земеделието. За периода 2007 - 2013 г. страната ще получи близо 710 млн. евро само за опазване на околната среда. Част от тях ще отидат и за биоземеделието. Според договореностите с ЕС субсидиите за това производство ще бъдат 82% от еврофондовете, останалото е бюджетното съфинансиране.


---------


Иван Данчев и Николай Чернокожев от троянските села села Добродан и Белиш бяха отличени с грамоти за най-добри производители на празника на биологичното земеделие и животновъдство, което за шести път се проведе в Южния парк в столицата. Фермери от цялата страна представиха продукцията си - биологични млечни продукти, мед, чай и др.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK