Новото турско кино върви по ръба на национализма

Яхвайки новата вълна от национализъм в Турция, продуцентът Мехмет Сойарслан превърна в голям хит филма "Последният османлия", създаден от неговата "Йозен филм" - една от най-големите кинокомпании в страната.



Поредицата на Днвеник


ПОВЕЧЕ ОТ ПАТРИОТИЗЪМ?


Турция е поне на едно поколение време от членството си в ЕС, преговорите с Брюксел ту почват, ту спират, но в страната отчетливо се усеща възход на национализма. От масовото кино през образованието до политиката преминава тънката червена линия на нещо, което Европа трудно разбира и възприема. Турция си остава голяма страна на контрастите, настойчиво изискваща повече внимание от европейците.




В кратката следпразнична седмица "Дневник" ще разкаже три емблематични истории за пътищата, по които търси идентичност южната ни съседка в началото на ХХІ век.


-----------------------------


Кинозрителите в Турция обичат своите герои и винаги готовият да се сбие тарикат и женкар Яндъм Али идеално пасва на вкусовете им. Във филма "Последният османлия" той смело се нахвърля срещу британските сили, окупирали Истанбул. Но има и още една причина за успеха на историята, развиваща се при разпадането на Османската империя в края на Първата световна война. Това е надигащата се вълна от национализъм в турското кино, захранвана от сюжети на героични исторически теми и актуални събития като войната в съседен Ирак.


Използвайки популярността на местните телевизионни звезди, турските кинопродуценти отправят голямо предизвикателство на холивудските филми, доминиращи екраните. Разбира се, филмите за масовата публика са далеч по-популярни от турските кинопроизведения, отличавани по световни фестивали заради художествените им качества.


Режисьорът на "Последния османлия" Мустафа Севки Доган не храни илюзии коя е рецептата за успеха на главния му герой, създаден на базата на популярен комикс. "Яндъм Али е голям герой и героизмът е нещо, което ни вълнува... Може би избрахме този сюжет, защото познаваме от какво са замесени нашите хора, а мнозинството то тях обичат героичните продукции", споделя той пред Ройтерс.


Във филма Яндъм Али еволюира от чаровен разбойник до герой на националното освобождение от чуждестранните сили, вдъхновен от примера на основателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк.


Но Доган посочва, че е важно


да се пази киното от крайния национализъм


В Турция ултранационалистите са обвинявани за редица престъпления. Последното по-известно от тях е убийството в Истанбул на известния турски журналист от арменски произход Хрант Динк. "Аз съм срещу прекаления национализъм", декларира режисьорът.


Доган участва и в създаването на телевизионния сериал, който миналата година даде основата за заснемането на най-успешния турски филм "Долината на вълците - Ирак". В нееднозначно възприемания филм главният герой Полат Алемдар сам-самичък се сражава с американската армия в Ирак.


"Вълците" с рекорден по местните стандарти бюджет от 10 милиона долара породи вълна от антиамериканизъм в Турция. Поводът бе съвсем реален инцидент в Ирак, в който американски части задържаха турски командоси и им нахлупиха качулки. Освен масовия гняв се стигна и до дипломатическо напрежение с Вашингтон.


"Случаят засягаше гордостта на турците е и бе възприет като начин повод за отмъщение... Видя се, че публиката може да бъде привлечена с такива филми. Роди се нещо като мода", разказва кинокритикът Угур Вардан.


"Долината на вълците" е единият от двата турски фирма, гледани от над 4 милиона зрители. Той надмина фантастичната комедия G.O.R.A., в която главният герой Джем Йлмаз се опитва да избяга от отвлеклите го извънземни. Освен "Последният османлия" другият боксофис успех тази година бе "Маскираната петорка в Ирак", в който несръчна турска банда успява да надвие американската армия в Ирак и да пренасочи иракския петрол към Турция.


"Подобни продукции за масовия вкус засенчиха в Турция филмите, които печелят награди в чужбина. Един от първите големи международни успехи на турското кино бе Yol ("Пътят") на Йълмаз Гюней. През 1982 г. той спечели "Златна палма" в Кан с разказа си за тежкия живот след военния преврат в Турция през 1980 г. Само преди четири години и пак в Кан Uzak ("Далече") на Нури Билги Джейлан получи голямата награда на журито и наградата за най-добър актьор. У дома обаче филмът бе гледан от едва 30 хиляди души., посочва продуцентът Мехмет Сойарслан. "Не е достатъчно турската киноиндустрия да се крепи на краката си. За съжаление филми като този не привличат публиката", споделя той пред Ройтерс в офиса на Ozen Film, една от големите кинокомпании на страната.


УПАДЪК И ВЪЗРАЖДАНЕ


Според Сойарслан човек не бива да се съобразява с оценките на критиката, ако иска турски филм да се конкурира с големите чуждестранни продукции. В средата на 70-те години турското кино западна с възхода на телевизионните продукции. В резултат на това намаляха и киносалоните - от няколко хиляди до около 250. Към момента, в който започна възстановяването - някъде в края на 80-те години, бяха останали неколцина продуценти и режисьори и много малко желаещи да инвестират в индустрията.


Чак през 1996 г. турското кино направи скок напред с успеха на филма Eskiya ("Старецът") на Явуз Тургул, събрал над 2.5 млн. зрители. Сюжетът му е за живота на бандит, излязъл от затвора след 35-годишна присъда. Търсейки отмъщение, той се сблъсква с реалността в лицето на млад пройдоха, идващ от баровете, хазарта, дрогата, алкохола и леките жени на истанбулския квартал "Бейоглу". "Турското кино беше спящ гигант, който се събуди в този момент. Това, от което имаше нужда тогава, бе храна", разказва Сойарслан.


Днес броят на заснетите в страната филми се е удвоил до около 30 годишно. Зрителите на турските продукции носят около половината от боксофис приходите.


През последното десетилетие турската киноиндустрия напредна и технологично. Следващата крачка е да постигне международна популярност за тези филми. "Сега трябва да опитаме да пробием в чужбина. Вярвам, че турското кино днес може да се сравнява със световните образци по технически стандарти и темпо", допълва Сойарслан.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kuku
    kuku
    Рейтинг: Неутрално

    tegko ni i gorko - s tezni nashi sasedi i natovski partnjori!!! nisto de, ste stane kato s aralsko more

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  3. 3 Профил на swidetel
    swidetel
    Рейтинг: Любопитно

    Po dobre da naprawjat film za Kombasan, piramidata deto lapna miliardi spesteni ewro na milioni turski grajdani, koito po zjal den gi gledam warwjat i se waikat .
    I nai interesnoto e che sabiraneto na ''wlojeniata'' e stawalo w djamiite.
    Zasto nikoi ne komentira towa jawlenie, tolkowa nastojaste i dokato na zapad mediite pisat w Bulgaria ne se spomenawa nisto?

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  5. 5 Профил на aSSan ot SELO
    aSSan ot SELO
    Рейтинг: Неутрално

    "Dolinata na Valzite v Irak" go gledah v Germaniya sled golyamata "negativna" reklama po nemskite mediyi.Filmat e bil takav ,onakav Turzite sa prepalvali kinata i. t. n.Naistina zalata beshe prepalnena ot Turzi i to predinmo mejdu 20-40 godishni.Filmat beshe neshto kato Rambo,no nay-vajniyat moment beshe vdyavaneto na torbi na turskite komandosi ot strana na amerikanskite voynizi.V tozi moment ot zalata se chuvaha osvirkvaniya i psuvni.Tova e neshto koeto ne mogat i ne iskat da go proumeyat zritelite makar,che se e sluchilo deystvitelno v Irak.Sled koeto pochva OTMASHTENIETO v imeto i chestta na Rodinata.Vav filma uchastvaha i 3-ma mnogo izvestni Amerikanski aktyora,i s mnogo efekti...Predi nykolko meseza v HURRIYET imashe intervyu s komandvashtiyat 12-komandosi ofizer,koyto se opitvashe da iztrie srama si s opravdanieto dane bi da izlagal v opasnost jivota na voynizite si.Imashe nad 1300 komentara...nazionalisticheski i shovenistichni ot koito daje jenite mu preporachvaha da se zastrelya na ploshtada Taksim v Istanbul!!!Nito edin komentar v negova podkrepa???Inche filma si zaslujava da se gleda....Do gorniyat KOMBASAN-kade po sveta davat 30%lihva na DM ili Dolara(payi) i tez firmi byaha chastni bez darjavno uchastie.A osven tova Lihvarite plashtali li sa nyakade danak ili vaobshte tova e problem mnogo chasten ne e za tuk....

  6. 6 Профил на Assan ot Centara
    Assan ot Centara
    Рейтинг: Неутрално

    Tia 1300 ako se gramnat masovo na Teksim togava shte im doide akala v galavata

  7. 7 Профил на Мюнхен
    Мюнхен
    Рейтинг: Неутрално

    Всенароден гняв, защото американски части задържали турски командоси в Ирак и им нахлупили качулки... Какво са правили окачулените турски командоси в Ирак? Защо се завират в шамарите? Сложили им били качулки - какъв срам... Ами ако ги бяха "уважили" по стара анадолска традиция? Тогава какво ли щеше да се случи? Сигурно нямаше да се разчуе... Освен това явно има нещо гнило в Анадола, щом се наблюдава възход на националистическото кино. Обезвереното общество се нуждае от герои. Затова и през 80-те години у нас се нароиха филми като Хан Аспарух, Време Разделно, Цар Борис и др.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  9. 9 Профил на elmohicano
    elmohicano
    Рейтинг: Неутрално

    http://news.yahoo.com/s/nm/20070314/film_nm/turkey_cinema_dc

    Ottoman rogue is latest Turkish movie hero

    By Daren Butler
    Tue Mar 13, 9:19 PM ET



    ISTANBUL (Reuters) - Turkish cinema audiences love their heroes and the brawling, roguish womanizer Yandim Ali -- who takes on British forces occupying Istanbul in "The Last Ottoman" -- fits the bill perfectly.

    ADVERTISEMENT

    The film, set during the break-up of the Ottoman Empire at the end of World War One, taps into a growing wave of nationalism in Turkish cinema which has fed on historical themes and current issues such as the war in neighboring Iraq.

    Exploiting the popularity of Turkish television stars, local films are now mounting a major challenge to the Hollywood productions which used to dominate cinema screens here.

    The mass-market local productions are also much more of a hit with audiences at home than the Turkish art house movies that have won critical acclaim abroad.

    Mustafa Sevki Dogan, director of "The Last Ottoman," is under no illusions about the recipe for success with his central character, based on a popular comic strip hero.

    "Yandim Ali is a great hero and heroism is something which always appeals to us ... Maybe we follow this path because we know the make-up of our people and know there is a majority that likes nationalist films," he told Reuters.

    In his film, Yandim Ali evolves from a loveable rogue to a hero of the country's liberation from foreign forces, inspired by the example of modern Turkey's founder Mustafa Kemal Ataturk.

    But Dogan said it was important to guard against extreme nationalism in the cinema. Ultra-nationalists have been blamed in Turkey for a number of crimes, most recently the murder of prominent Turkish Armenian editor Hrant Dink in Istanbul.

    "I am against all excessive nationalism," Dogan said.

    ANTI-AMERICAN FEELING

    Dogan also had a hand in the creation of a television series which last year spawned Turkey's most successful film, the controversial "Valley of the Wolves-Iraq," whose hero Polat Alemdar single-handedly battles U.S. forces in Iraq.

    The Wolves film, with a record budget of $10 million, drew on anti-American sentiment in Turkey after a real-life incident in Iraq when U.S. forces arrested and hooded Turkish special forces, causing widespread anger and a diplomatic incident.

    "The subject was a matter of pride for Turkish people and was seen as a way of getting revenge ... It became clear that audiences could be attracted with such films. It has become something of a fashion," said film critic Ugur Vardan.

    "Valley of the Wolves" is one of two Turkish films to draw a four-million-strong audience. It eclipsed the science-fiction comedy G.O.R.A., in which comedian Cem Yilmaz's character fights to escape the clutches of the aliens who abducted him.

    Alongside "The Last Ottoman," the other box-office success this year has been "The Masked Five in Iraq" in which a clumsy Turkish gang outwits U.S. forces in Iraq to divert oil resources from there to Turkey.

    Such mass-appeal films have in Turkey eclipsed the critical acclaim which some Turkish art house movies have earned abroad.

    One of the first major successes was Yilmaz Guney's "Yol" (Road) which won the Golden Palm at the 1982 Cannes Film Festival with its harsh portrayal of life after the 1980 coup.

    More recently, Nuri Bilge Ceylan's film "Uzak" (Far) won the Cannes Grand Jury and best actor awards in 2003 but drew a local audience of just 30,000, said film producer Mehmet Soyarslan.

    "This is not enough to keep the Turkish cinema industry on its feet. Unfortunately films like this do not attract audiences in Turkey," he told Reuters at the offices of his company Ozen Film, one of Turkey's leading film companies.

    DECLINE AND REVIVAL

    He said critical success has had to take a back seat while the local film industry is developed to compete with bigger-budget foreign productions.

    Turkish cinema fell into decline in the mid-1970s with the spread of television. As a result, the number of cinema screens fell from several thousand to around just 250. By the time it began to recover in the late 1980s there were few producers and directors to make films, and few people willing to invest.

    Only in 1996 did cinema take a leap forward with the success of the film Eskiya, which drew an audience of more than 2.5 million people with its portrayal of the life of a bandit following his release from jail after a 35-year sentence.

    "The Turkish cinema's audience had been a sleeping giant and at that time it woke up. What was needed then was the food to feed it," Soyarslan said.

    The number of locally made films has now doubled to around 30 annually. Audiences of these films account for some 50 percent of box office receipts.

    The last decade has also seen the domestic film industry progressing technically and the next step is to achieve greater international success for local films.

    "Now we must try and open up internationally... I believe that Turkish cinema can now be compared with world cinema in terms of its technical standards and tempo," Soyarslan said

  10. 10 Профил на elmohicano
    elmohicano
    Рейтинг: Неутрално

    проблемът, както се досещате, не е че представяте преводни материали. проблемът е, че не цитирате източниците си. кратката следпразнична седмица не е извинение за компромиси с журналистическата етика.

  11. 11 Профил на немарлив
    немарлив
    Рейтинг: Неутрално

    аз пък си мисля, че ако едно издание е абонирано за новините/снимките на дадена агенция (а дневник явно са абонирани за Ройтерс), то не е необходимо да цитират всяка статия/материал който превеждат от тази агенция - незнам може и аз да бъркам...

  12. 12 Профил на кинокритик
    кинокритик
    Рейтинг: Неутрално

    абе кв'от да си говорим,резаците поне си имат родно кино за разлика от нас.6тот сме продажни копеленца 6 снимаме сега 3то разрядни уестърни на ню имидж.да бяхте дали центъра на бавария филм,да видите малко на кво му се вика европейско кино.ама нийй нали все сме със силните на деня....

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK