Кухненските войни на Италия



Миналата седмица в Италия се разрази Първата чеснова война. Карло Росела, шеф на един от телевизионните канали на Берлускони, обяви кампания, която да убеди италианските ресторанти да не използват "миризливия чесън" в ястията си. В кампанията участват и известни лица от шоубизнеса като Моника Белучи, и топ мениджъри на ФИАТ и "Пирели".


Самият Берлускони е един от известните врагове на чесъна и радетел за свеж ментов дъх, въпреки че Антонело Колона, един от водещите римски готвачи каза, че редовно му бил поднасял ястия с чесън, без той изобщо да забележи, и възмутено отбелязал: "Та това е кралят на кухнята. Да се премахне е все едно да махнеш цигулките от оркестъра!"


Спорът далеч надхвърли кулинарните кръгове и докато една голяма част от света се чудеше доколко на сериозно е всичко това, няколко топ ресторанта в Италия наистина заковаха табела




"чесънът забранен"


в кухните си.


Безсмислено е да се убеждаваме в добродетелите на чесъна. Те не могат да се поберат и в цяла книга. Достатъчно е само да си спомним старата мисъл, че географски щастието и радостта започват там, където готвенето без чесън е немислимо. Това се отнася с пълна сила сила за средиземноморските кухни и особено за италианската - в южните кухни като тези в Калабрия и Сицилия например е направо немислимо. С две думи - в нищо друго не може да сме така сигурни, както в бъдещето на чесъна.


Затова акцията без никакво съмнение е смехотворна. Тя може да събуди само недоумение, особено когато си зададем въпроса как така "античеснистите" не са си взели поука от историята - при това своята собствена? Или може би историята трябва да се повтори - ако трябва, и през гастрономията.
...
Годината е 1909. Филипо Томазо Маринети основава движението на италианските футуристи - радикалното движение в изкуството, което отрича всичко от миналото, и се бори за промяна, която минава през естетиката на двигателя, скоростта, движението и машините. По-късно симпатизират и на фашизма. Освен с всичко останало те са известни и с многобройните си манифести. Сеньор Маринети бил убеден, че хората мислят и мечтаят така, както ядат и пият. И ето, че през 1930 г. той публикува и своя прословут кулинарен манифест в Милано. Той шокирал с рецептите си като porco eccittato - салам, поднесен във вертикална позиция,


полят с кафе и одеколон...


Сред постулатите му също така четем:


"Забраняват се речите и разговорите за политика на масата… въвеждат се поезията и музиката, които да подсилят ароматите на храната… отменят се чуждиците в кулинарния ни речник: сандвичът ще се нарича междухлебие, десертът - предикрай… рецептите трябва да славят Италия (пиле ФИАТ например почита най-светлия лъч на италианската индустрия)..."


Нека признаем, че някои от тях звучат доста приемливо - няма нищо лошо безсмисленият разговор за политика да бъде сменен от някаква свястна музика.


Но стигаме до едно друго изречение, което хвърлило бомба в италианското общество:
Дали Маринети си е давал сметка, че повежда война срещу възприетото в Неапол през 17 век ястие, превърнало се в италианска кулинарна светиня?
"Да се премахнат всички видове паста: спагети, равиоли, лазаня, ригатони, лингуини и производните им!


Долу пастата


Спагетите и всичките им подобни, твърдял Маринети с някакви мъгляви псевдонаучни аргументи, довеждали до апатия, тъпота, песимизъм и безразличие.


Появили се плакати и изображения на оял се лентяй, зейнал към висящи от вилица спагети, от които а-ха и да се стече сосът: това трябвало да функционира като нарицателен образ, сякаш излязъл от комедия дел арте - на лениво тъпчещия се готованец, чакайки нещо да падне в устата му. А футуристите антипастисти далеч не очаквали това от достойния италиански мъж - той не трябвало да е мързеливко, така, както впрочем сега античеснистите не им се иска да е миризливко.


Зад анатемата срещу пастата накрая застанал и Дучето. Той приканвал сънародниците си да се въздържат от националното си ястие с икономически аргументи: тя се приготвя основно от внасяното жито. Вместо това препоръчвал ориз, който в Италия се добивал в изобилие, и така тя ще е икономически независима. С помощта на футуристите Дучето си прокарвал националистическите възгледи през храната - наблягането върху екзотичните плодове трябвало да символизира италианското влияние в Северна Африка и господство в средиземноморския район.


Както и сега, тогава също се появили публикации във вестниците от Лондон до Будапеща, Тунис и Токио, чак до Сидни, които с много скептичен тон обявявали, че


май в Италия ще зарежат спагетите


Междувременно дори главният готвач на Савоите се огънал под натиска и се обявил срещу пастата. В Неапол обаче вбесени домакини, предвождани от кмета си, дали твърд отпор. Кметът казал, че пастата е храната на боговете и че ангелите на небето ядат вермичели с доматен сос. Маринети отвърнал, че това само го убеждава каква досада е в рая. Точно тогава в пресата излязла фотография. На нея самият Маринети в сладък унес хапвал спагети.


Днес е пределно ясно как завършила битката на антипастистите. Не заради фотографията, а заради абсурда да нареждаш какво да има в хорските чинии. По същия начин ще завърши и походът на античеснистите.
Може би не е случайно, че и двете истории се случват в Италия: имайки предвид великата кухня и бурния темперамент, там е единственото място, където те могат да се разиграят.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK