Правозащитник е новият български съдия в Страсбург

Обмисля се как да се намалят делата срещу държавата

Правозащитник е новият български съдия в Страсбург

© Асен Тонев



Новият български представител в Европейския съд по правата на човека в Страсбург е правозащитникът Здравка Калайджиева, съобщи в сряда министърът на правосъдието Миглена Тачева. Калайджиева беше избрана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с 123 от общо 173 гласа. Мандатът й е пет години.


Конкурентите й - върховните съдии Румен Ненков и Павлина Панова, събраха по 15 и 31 гласа. Изборът беше направен абсолютно прозрачно, публично и никой не е бил фаворит, заяви Тачева. Калайджиева е дългогодишен юрист с много специализации в областта на правата на човека. Тя е основател на неправителствената организация "Български адвокати за правата на човека". Водила е много дела в Страсбург.


Тачева съобщи, че се работи за намаляване на присъдите срещу България. За да не се стига до дела срещу страната, трябва да бъде разработен механизъм, чрез който, когато държавата признае, че е сбъркала по даден казус, да изплати обезщетение, каза министърът. "Броят на жалбите срещу България би намалял чрез привеждането на закона и практиката в съответствие с Европейската конвенция по правата на човека и създаването на средства за защита срещу евентуалните им нарушения пред националните съдилища. При наличието на политическа воля, капацитет и механизми за взаимодействие тази цел не е непостижима", каза в сряда Калайджиева.




Изборът на български съдия стана с няколко месеца закъснение, след като първите три кандидатури бяха отхвърлени от ПАСЕ. Тогава правителството посочи трима юристи, сред които и бившият зам.-министър на правосъдието Маргарит Ганев, без да проведе прозрачен конкурс и да огласи критериите, по които са избрани. В същото време присъдите срещу България се увеличават, а обезщетенията надминаха 1 млн. евро.


Здравка Калайджиева:


Ще се водя от закона, а не от политика


Изборът ви в ПАСЕ е изключително категоричен, а предишните номинации на България за съда бяха отхвърлени със скандал. Това е поредното доказателство на практика от процедурите с ясни правила, с които за съжаление българската действителност не може да се похвали често, включително и съдебната власт.


- За мен изборът ми с такова мнозинство е висока чест и оценка. Той е и израз на одобрение за откритата и ясна процедура по номинациите, която беше проведена за пръв път в България.


Разговаряхте ли вече с другите двама номинирани, като конкуренти ли ги приемахте или като съмишленици?


- Благодаря им още веднъж за поздравленията. Ценя високо техните качества и конкуренцията между нас не означава, че не сме съмишленици. След проведените интервюта пред комисията на Съвета на Европа се шегувахме, че по дух и колегиалност печелим първо място в отборното класиране.


Вие сте дългогодишен правозащитник и сте поставяли в съда в Страсбург много важни въпроси. Как приемате предизвикателството да бъдете "от другата страна", в ролята на арбитъра?


- Позицията на съдия предполага принципни позиции, които съм се стремила да поддържам и като правозащитник.


Каква политика ще следвате като съдия спрямо казусите срещу България и размера на обезщетенията и как приемате тезата, че тъй като е бедна държава, не трябва да й се налагат големи санкции? Кое е по-важно - справедливата компенсация или какво ще плати държавата?


- Считам, че съдията следва да се стреми към справедливост и да бъде воден от закона, а не от политика. Дори и да има своя политика, националният съдия едва ли може да я наложи на съда. Що се отнася до размера на обезщетенията, очаква се съдът в скоро време да изработи и обяви принципите, от които ще се води. Това ще даде възможност за ясни очаквания и от жалбоподателите, и от правителствата.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK