Световните агенции: България и Румъния нямат достатъчен напредък

Световните агенции: България и Румъния нямат достатъчен напредък

© Reuters



Избори 2022

България и Румъния все още не са постигнали достатъчен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност и затова ще трябва да приемат мониторинга на Европейския съюз (ЕС) за поне още една година. Това съобщи агенция ДПА, цитирана от БТА, като се позова на Европейската комисия (ЕК).


Все пак през изминалата година двете бивши комунистически държави имат важни постижения, което поражда надежда, че ще успеят да изпълнят стандартите на Европейския съюз, коментира ДПА. ЕК направи тази оценка в годишните доклади за напредъка на двете страни в правосъдието и вътрешните работи.


Мониторингът на ЕС е система, която дава резултати, но все още не са налице всички необходими резултати, заяви говорителят на ЕС Йоханес Лайтенбергер, цитиран от ДПА. Затова ЕК ще продължи да следи отблизо събитията в двете страни. Следващият доклад ще бъде през юли догодина.




"Всички ние знаехме какви предизвикателства трябва да бъдат преодолени и че това няма да стане бързо и лесно", каза Лайтенбергер.


Новият български премиер Бойко Борисов повтори обещанието за по-активна борба срещу корупцията, отбелязва Ройтерс.


"За смекчаване на тона на Брюксел е важно да се демонстрира политическа воля още от първия ден от управлението на новото правителство", цитира Ройтерс председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов.


ЕК похвали България за подобрението в механизма на повдигане на обвинения при тежки престъпления, но отбелязва, че правораздаването продължава да е мудно. Има твърдения, че някои прокурори и съдии са подложени на външно влияние и намеса. Наказателният кодекс е остарял, а въпреки признаците на измама и корупция правоохранителните агенции изглежда не проявяват готовност да ги разследват, се казва в доклада на Европейската комисия за България.


При приемането им в ЕС през 2007 г. на България и Румъния бе казано, че ЕС ще следи ангажиментите им да направят съдебните системи по-професионални, независими и отчитащи се пред обществото, както и да се преборят с организираната престъпност и корупцията, припомня АП.


ЕК ще продължи специалното наблюдение над България и Румъния за четвърта година. Никоя от десетте страни, които влязоха в ЕС през 2004 г., не е подложена на подобно наблюдение, отбелязва Асошиейтед прес.


Има воля за реформи в двете страни на техническо равнище, но тя трябва да бъде подкрепена с по-силен политически ангажимент към реформи в съдебната система и изкореняване на корупцията, продължи говорителят, цитиран от Франс прес.


В България ЕК приветства отделни инициативи, но реформите не са напълно подкрепени с политически консенсус или убедителна стратегия за борба с корупцията и престъпността, посочи Лайтенбергер. В резултат общественото мнение продължава да възприема съдебната система като много мудна, понякога пристрастна и в някои случаи податлива на влияния и намеси, каза Лайтенбергер.


Още по-лош е резултатът в Румъния. Съдебните реформи са твърде крехки и съдебната система продължава да е изложена на силен политически натиск. Усилията за реформи са откъслечни, а самият процес - силно политизиран, подчерта говорителят на ЕК.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK