Испания опитва да убеди Европа, че не е заразена от "гръцката болест"

Премиерът Сапатеро е притиснат между атаките на борсите и недоволството на синдикатите

Премиерът Сапатеро има поне 2 години до парламентарни избори, но кризата може да върже ръцете на правителството му за стимулиране на икономиката

© Ройтерс

Премиерът Сапатеро има поне 2 години до парламентарни избори, но кризата може да върже ръцете на правителството му за стимулиране на икономиката



Последната голяма европейска икономика, останала в рецесия, е Испания. Това показаха данните за последното тримесечие на 2009 г. - седмото поред на свиване на испанската икономика. С изчезването на кредитния бум рухнаха имотният и строителният пазар, а това изстреля безработицата до официалните над 19%, но неофициално на места тя достига и 40%.


В същото време правителството на социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро не бърза да преминава към драстични мерки и това кара мнозина анализатори да заговорят за страната като за следващото домино във веригата, започната от Гърция. "Ако за еврозоната Гърция е само един проблем, то рухването на Испания ще е истинска катастрофа", предупреди този месец анализаторът Нуриел Рубини.


Нобелистът по икономика Пол Кругман пък говори за "испанската трагедия". В блога си той написа: "Преди да удари кризата, по всичко изглеждаше, че Испания се държи много отговорно на фискалния фронт - по-отговорно дори от Германия. Но последвалото рязко увеличаване на дефицита разкри спукалия се имотен балон и невъзможността заради еврото по какъвто и да било начин страната да коригира разходите си чрез дефлация."




В тази ситуация Сапатеро прилича на заек, парализиран от блестящите фарове на връхлитащ автомобил, коментира "Ройтерс". Той не знае дали да се хвърли в спасителен бяг, за да се измъкне надясно от задаващия се валяк на пазара на държавни облигации, или да се метне наляво, за да потуши една парализираща национална стачка.


Правителството му отчаяно се опитва да убеди пазарите, че Испания е в много по-добро състояние от Гърция. В същото време предложените от него реформи разгневиха синдикатите, без да успокоят инвеститорите, че Мадрид е способен за ограничи държавните разходи във времена на толкова висока безработица.


Запитан дали Сапатеро има куража да се изправи срещу профсъюзите и да прокара непопулярни пенсионни, трудови и бюджетни реформи, икономистът Робърт Торнабел отговаря пред "Ройтерс": "А вие вярвате ли в чудеса? Както каза Кругмън, ако не можете да девалвирате националната валута, трябва да извършите вътрешна девалвация, т.е. да свалите цените и заплатите, а синдикатите изобщо не харесват това", допълва професорът по финанси в бизнес училището Esade.


Във вторник профсъюзите ще изкарат хората на улицата, за да протестират срещу вдигането на пенсионната възраст от 65 на 67 години. Анкета от миналата седмица в лявоориентирания и проправителствен в. "Публико" показа, че 49% от испанците биха подкрепили и обща национална стачка по този повод.


Редовните парламентарни избори трябва да са през 2012 г., а в момента социалистите изостават с около 6% по популярност от опозиционните консерватори. Случващото се на капиталовите пазари обаче ясно демонстрира, че инвеститорите не вярват Сапатеро да удържи дефицита, който през 2009 г. достигна 11.4% от БВП, а трябва да падне под прага от 3% през 2013 г.


Обикновените испанци също започват да трупат съмнения, въпреки че правителството им обеща да спести 50 млрд. евро чрез антикризисен план. Хавиер Вивес, преподавател в бизнес училището IESE, смята, че това е "твърде малко, твърде късно" и че времето за решителни действия - включително с подкрепата на опозицията - бързо изтича. Постепенно недоволството се насочва срещу високите разходи за държавна администрация, където Сапатеро, изглежда, не смее да пипа.


Ако консерваторите привлекат на своя страна регионалните националистически партии, стабилността на кабинета на Сапатеро в парламента ще бъде поставена под въпрос. В ситуация на несигурност правителството ще се ограничи до половинчати мерки, което означава, че Испания ще бъде оставена в ръцете на капризите и манипулациите на международните финансови пазари. Планираното вдигане на ставката по ДДС от юли ще попречи на съживяването на потреблението и ще отложи излизането от рецесията за втората половина на годината.


Икономиката ще продължи бавното си възстановяване поне още едно тримесечие, а за годината може би ще отчете скромния ръст от 0.3%. Засега инвеститорите по-скоро не се поддават на медийните атаки срещу Испания - емисията от държавни облигации по 5 млрд. евро събра оферти за 12 млрд. евро.


Което означава, че все пак за "испанска трагедия" засега е пресилено да се говори. Но проблем има.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK