Добре дошъл в Европа, господин Камерън

Дейвид Камерън (вторият отляво надясно)<br />

© Stefan Wermuth, Reuters

Дейвид Камерън (вторият отляво надясно)



Жерар Ерера, бивш посланик на Франция в Обединеното кралство (2002-2007) и настоящ специален съветник на групата Блекстоун, представя в статия за "Файненшъл таймс" перспективите в отношенията между Европейският съюз и Великобритания, управлявана от консерваторите на Дейвид Камерън и либералдемократите на Ник Клег.


Уважаеми министър-председателю,


Поздравявам ви, че успяхте да влезете на "Даунинг стрийт" 10. Докато се готвите да се срещнете днес с Никола Саркози, мнозина във Франция и Европа са също толкова възхитени от вашето постижение, колкото и разтревожени от последиците му за бъдещето на Европа. Те все още помнят вашето решение да изтеглите Консервативната партия от групата на Европейската народна партия в Европейския парламент в полза на някакви странни десни приятели. Те чуха как вие казвате, че искате да пренасочите правомощия от Брюксел обратно към Лондон, особено по социални и вътрешни въпроси. Те виждат, че либералните демократи смекчиха традиционната си проевропейска позиция, като се съгласиха да бъдат част от вашето правителство.




Накратко, много хора се опасяват, че Великобритания отново ще заиграе историческата си роля: с един крак вътре, с един крак вън от Европа, разделяй и владей сред европейците, попречи на Франция и Германия да изолират Великобритания.


Не трябва да имаме такива опасения.


Първо, не е тайна, че през последните 50 години всички големи ходове на Великобритания към Европа са били направени от политически фигури или правителства на консерваторите. Уинстън Чърчил бе този, който за първи път заговори през 1946 г. за "Обединени европейски щати" (макар че, ако трябва да сме честни, той изключи Великобритания от тази грандиозна схема). Харолд Макмилън бе този, който поиска Великобритания да бъде приета в общия пазар през 1962 година. Едуард Хийт бе този, който през 1973 г. вкара страната. Маргарет Тачър бе тази, която се съгласи да бъде създаден единен пазар през 1986 година. Джон Мейджър бе този, който прие договора от Маастрихт през 1992 година. С такава история, защо ни е да се тревожим?


Второ, Европа се промени много, откакто консерваторите последно бяха на власт. Франция каза "не" на европейската конституция през 2005 г. и сега е по-близка до вашия специален партньор, САЩ, докато Германия стана по-пробивна. Лисабонският договор, който няма особено отношение към днешните проблеми в Европа, въобще не е федералистичен договор. Той дава повече власт на националните парламенти да предотвратят евентуални противоречия между европейското законодателство и националните прерогативи. Така че няма опасност Великобритания да бъде призована да се откаже от част от националния си суверенитет в полза на Брюксел - поне не скоро.


Трето, няма нужда да се подчертава размерът и сходството на проблемите, които нашите страни срещат във вътрешен план и в чужбина. Макар Великобритания и Франция да са силни държави, да имат богата и горда история и завиден международен статут, нито те, нито Германия, нито която и да е друга страна в Европа, не може да успее сама в този свят. Трябва да обединим сили и да споделим суверенитета си в много области. Трябва да спрем да участваме в политика, с която се облагодетелстваме за сметка на другия, политика, която ни доведе до катастрофата на 20-и век и може да ни отдалечи още повече в 21-и век.


Така че с излизането на вашето правителство на европейската сцена, вариантите са два. Или да се върнем към миналото (да се препираме за общата земеделска политика и бюджетната отстъпка за Великобритания, да спорим за специални клаузи за Обединеното кралство, изключващи го от европейското законодателство) или да тръгнем по друг път и да видим какво Великобритания и Франция, заедно с други партньори в Европа, могат да предложат, за да стане ЕС по-съобразен с нуждите на нашите граждани у дома и по-уважаван в света. Ако изберете втория вариант, наистина ще направите нещо значимо за Европа.


Саркози ще бъде в Лондон на 18 юни, за да празнува 70-та годишнина от известното радиообръщение на генерал Шарл де Гол, в което той призова французите да се опълчат на тиранията. Този исторически призив и разгромът на нацизма нямаше да бъдат възможни без държавническото изкуство, щедростта и визията на Чърчил, както и без куража на британския народ.


Така че нека бъдем смели. Когато френският президент дойде на посещение, не разглеждайте просто спешните въпроси и не повтаряйте, че това, което ни обединява е по-важно от това, което ни разделя. Защо да не използваме "Апела от 18 юни 2010", за да заявим, че Великобритания и Франция са решили да обединят сили, за да направят ЕС по-актуална, значима и внушаваща доверие сила в света?


Ще видим повече от Европа, а не по-малко, в бъдеще. В наш общ интерес е, а същото желаят и американците, да имаме една по-обединена Европа с по-ясен глас в света. Така че от нашите правителства зависи да застанат начело - не да се опълчват на решенията, идващи от Брюксел, а да оформят решенията, вземани в Брюксел. Сега е моментът да се демонстрира лидерство - рядко срещано явление днес.


*Преводът е на БТА.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK