Белгия поема председателството на ЕС в период на политическа несигурност

Белгия поема председателството на ЕС в период на политическа несигурност

© European Parliament / Pietro Naj-Oleari



Испанското председателство на Европейския съюз стартира комично и завърши драматично. Началото на белгийското "дежурство" начело на съюза също няма да се размине без драматични събития, а изгледите са те да продължат и в следващите шест месеца.


На 1 януари, когато Испания пое кормилото на ЕС, сайтът на председателството й беше хакнат и от него посрещаше характерната усмивка на Мистър Бийн (с когото често сравняват испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро). В края председателството, Сапатеро няма повод за усмивки - испанските финанси се превърнаха в мишена за пазарите и принудиха правителството да започне болезнени реформи. Това срина популярността на кабинета и разконцентрира европейските му амбиции.


Следващите месеци също обещават да са бурни. От днес начело на ЕС е Белгия, която отново няма правителство, а преговорите за сформиране на ново не вещаят нито скорошен край, нито стабилна коалиция. Предстоящите важни европейски решения и сътресенията около еврото изискват доста по-силно лидерство от това, което Брюксел може да предложи в момента.




Постната паеля


Испанският мандат ще се запомни по-малко с постиженията и повече с това, което не се случи. Две провалени важни срещи на върха, няколко недовършени ключови законопроекта, завещани на белгийците, и все по-засилващо се усещане, че ЕС не успява да начертае общ път към изхода от кризата.


Мадрид започна годината с големи амбиции. Първото председателство по правилата на Договора от Лисабон беше прието като шанс за утвърждаване на международния престиж на Испания и за задаване на смел визионерски тон в европейската политика. Лисабонският договор отне част от властта на ротационното председателство и я прехвърли към постоянния шеф на Европейския Съвет Херман ван Ромпой. Но испанците нямаха намерение да отстъпят нито сантиметър от правомощията си. Те искаха да са двигател както на незабавните решения за икономическо възстановяване, така и на дългосрочната стратегия за растеж "Европа 2020". А междувременно, да посрещнат Барак Обама в Мадрид и да обявят като своя победа създаването на европейската дипломатическа служба.


Събитията обаче могат да объркат и най-амбициозните планове. Дневният ред на председателството бързо беше изместен от проблемите, разразили се в еврозоната - гръцката бюджетно-статистическа драма, страхът от зараза към другите южни членки с общата валута, падащият курс на еврото, изнервените пазари и често противоречивите реакции на европейските лидери. Кризата оголи недъзите на испанската икономика и върза ръцете на правителството. Приоритетите на председателството, като отношенията с Магреба, правата на пациентите и жените, и засилването на европейските финансови регулации, бързо минаха на заден план.


Проблеми по света и у тях


Приемането на 10-годишната стратегия "Европа 2020" за икономически растеж и конкурентноспособност, беше единствената голяма цел, която Мадрид успя да изпълни. Затягането на бюджетната дисциплина в ЕС и икономическата реформа обаче се оказаха твърде висока летва. От една страна, това биха били непосилни цели за всяка страна, поела европейското председателство за кратките шест месеца. От друга обаче, тежкото положение на испанската икономика и закъснелите непопулярни реформи отнеха всички аргументи на Сапатеро пред европейските му партньори. Англо-саксонските медии често се подиграваха на испанския премиер, че не е в позиция да дава насоки за европейската икономика, щом не може да се справи с безработицата, пукнатия балон на недвижимостите и високия дълг вкъщи.


Големите външнополитически амбиции също катастрофираха в реалността. Планираната в Мадрид среща на върха между ЕС и САЩ беше отменена, след като американският президент обяви, че е твърде зает, за да присъства. Подобна среща с Арабския свят също не се случи, заради отново усложнената ситуация между Израел и палестинците. Реализираха се обаче други важни форуми - със страните от Западните Балкани и с тези от Латинска Америка. На първата среща (в Сараево) Испания обеща, че балканските страни ще останат "водещ стратегически приоритет за ЕС" - нещо, в което кандидатките за еврочленство от региона все по-често се съмняват. Срещата с Латинска Америка пък беше дълго отлаган жест на внимание към Бразилия и съседките й в зона с все по-глобална икономическа, енергийна и геополитическа тежест.


Испанците оставиха доста недовършена работа за белгийците - от окончателното сформиране на европейската дипломатическа служба (отложено заради претенциите на Европарламента), през директивата за регулация на хедж фондовете, до европейската заповед за защита на жертвите на престъпни групи. Нищо чудно, че в речите си пред Европейския парламент миналата седмица Ван Ромпой и председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу пропуснаха традиционните благодарности и комплименти към отиващото си председателство за добре свършената работа.


Лидерство без лидери


От днес на ход е Белгия, която поема лидерството на ЕС в труден момент както за съюза, така и за собствените си политици. Страната-председател се бори не само за сформиране на правителство,
което да води председателството на ЕС, но и за собственото си оцеляване, предвид ясния вот на фламандските гласоподаватели в полза на партии, настояващи за конфедерация и дори отцепване от
френскоговорящите валонци.


Временно управляващият бивш премиер Ив Льотерм (който подаде три оставки в последните три години) настоява, че вътрешнополитическите проблеми няма да се отразят на европейския дневен ред. Той вероятно е прав - за Белгия това е 12-то председателство на ЕС и националната администрация (една от най-многобройните и високо платени в ЕС) почти сигурно може да избута повечето цели - още повече, че те бяха определени още преди белгийските избори. Допълнително успокоение носи и фактът, че партиите в Белгия може да спорят по почти всички вътрешни въпроси, но са напълно единодушни по европейските. Въпреки това, единственото което знаем за следващия премиер начело на ЕС е, че е Мосю Хикс.


Спасяване на еврото и всичко останало


Може би научила испанския урок, Белгия планира по-скромно председателство - отчасти за да даде по-голямо поле за изява на "своето момче" Херман ван Ромпой като лидер на Европейския съвет. Целите на председателството до голяма степен повтарят испанските, стана ясно от програмата, изложена от Летерм миналия петък. Част от намеренията изглеждат по-скоро пожелателно - мерки за надзор на финансовите пазари, реформи в пенсионните системи и трудовия сектор, и нова стъпка към "позеленяване" на икономиката. Иновациите и държавното им стимулиране ще са темата на есенната среща на европейските лидери, които ще трябва да конкретизират как да постигнат 3% държавни инвестиции в новите технологии в следващото десетилетие.


Друг водещ въпрос неизбежно ще е стабилността на еврото - в края на октомври се очакват предложенията на Ван Ромпой за реформа на правилата в еврозоната, изключително спорен въпрос между Германия и Франция, който може да доведе до преждевременна промяна в Лисабонския договор. Потенциалните нови трусове в еврозоната също ще паднат на ръцете на белгийците - което не е особено успокояващо, особено ако сътресенията дойдат тъкмо в момента, когато временното правителство предава председателството на постоянното.


На международния фронт белгийското председателство планира да направи няколко малки, но важни стъпки в политиката по разширяването на ЕС. До края на годината могат да приключат преговорите за членство на Хърватия, да бъде отворена нова преговорна глава с Турция, а Македония да получи дата за старт на преговори. Албания и Босна и Херцеговина пък се надяват, че в следващите месеци ще договорят визова либерализация с ЕС. Белгийците обаче ще стъпват внимателно в тази област - "Eвропа си научи урока след прибързаното присъединяване на България и Румъния и няма да повтори същата грешка", заяви наскоро Оливие Шастел, държавен секретар по европейските въпроси.


За България, ротацията на председателствата не носи особени промени. Белгия може да улесни или препъне предстоящите в края на годината преговори за членство на страната в Шенген. От друга страна, белгийците много държат на механизма за наблюдение в борбата с корупцията, организираната престъпност и съдебната реформа, чрез който Еврокомисията оценява България и Румъния. Сред експертите, подготвящи докладите по темата, традиционно има белгийски прокурори. За разлика от Испания, която е по-скоро подозрителна към този механизъм, Белгия ще настоява резултатите от предстоящия през юли доклад да се обсъждат откровено от дипломатите в Съвета на ЕС.


Белгийското председателство има два плюса - първо, програмата му трудно може да бъде променена, защото е резултат от продължителни преговори между десетките нива на федералната, регионална и местна власт. Второ, Белгия е страна, оцеляваща благодарение на компромиса - често неразбираем отвън, но работещ. Предсказуемост и общ компромис са две неща, от които ЕС oсобено се нуждае в момента.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK