Европарламентът се стяга за сериозна битка около кандидатите за дипломати

Евродепутатите ще следят за институционален баланс и за компетентността на кандидатите за дипломатически постове преди да гласуват за екип на Аштън.<br />

© Reuters

Евродепутатите ще следят за институционален баланс и за компетентността на кандидатите за дипломатически постове преди да гласуват за екип на Аштън.



Европейският парламент (ЕП) даде знак, че възнамерява да се възползва докрай от дадените му от Лисабонския договор разширени правомощия при гласуването на състава на Европейската служба за външни действия. Депутатите обявиха, че няма да бързат с гласуването, а ще търсят "правилния баланс" за ръководителите на дипломатическите корпуси, съобщи EUobserver.


Номинациите за служителите на Европейската служба за външни действия (ЕСВД) ще бъдат направени от върховния представител по външната политика на ЕС Катрин Аштън в началото на септември. Тя трябва да предложи кандидатури за 31 ръководители на дипломатически мисии и техните заместници в посолствата на ЕС по света.


Баронеса Аштън, която ще бъде ръководител на службата, трябва да даде своето предложение и за 80 души, които да заемат висши дипломатически постове и около 20 предложения, които да запълнят административния персонал на Европейската дипломатическа служба. Целта, която Аштън си поставя, е ЕСВД да започне дейността си на 1 декември 2010 г. - точно година след влизането в сила на Лисабонския договор.




Евродепутати обаче прогнозират, че одобрението от парламента може да не мине особено бързо. Още преди лятната почивка Европарламентът упражни правомощията си по Лисабонския договор. ЕП се наложи над Аштън, предоставяйки си редица привилегии като правото да интервюира бъдещите посланици и да одобрява бюджета на Европейската служба за външни действия.


Сега, месец по-късно, полският евродепутат Яцек Сариуш-Волски, който наблюдава процеса по изграждане на дипломатическата служба на ЕС, коментира пред EUobserver, че окончателното одобрение на Европарламента не е свършен факт. "Второто полувреме от играта все още е пред нас", казва той.


Сариуш-Волски съобщи, че евродепутатите предвиждат проекторешението за екип и бюджет на дипломатическата служба да бъде внесено в края на октомври. Те планират да приключат процеса на одобрение с разговори с Аштън, държавите членки и Европейската комисия (ЕК) през ноември.


Катрин Аштън планира да представи първите 31 имена, които включват ключови дипломатически позиции в Бразилия, Китай, Грузия, Япония и Южна Африка, скоро след завръщането си от Китай на 5 септември, където е на работно пътуване, пише EUobserver.


Според Сариуш-Волски Аштън е забавила процеса на номинация с надеждата да получи веднага одобрението на евродепутатите за първата група дипломатически служители. "Вярвам, че това е причината тя да изчаква", каза полският политик. Той отбеляза, че опитът на Аштън да притисне с недостига на време евродепутатите и по този начин да получи одобрението им може да не успее. "Тя иска всичко да е готово до 1 декември, но ние можем да изчакаме."


Германският евродепутат Елмар Брок, който е преговарящ от страна на ЕП за Европейската служба за външна дейност, смята, че в името на добрия баланс на дипломатическата служба окончателното й приемане може да изчака. Според Брок голяма част от дипломатите трябва да бъдат излъчени от Еврокомисията. Само по този начин дипломатическата служба на ЕС ще бъде истински европейски орган, а не междуправителствен. "Има нужда от подходящ институционален баланс. Ако всички постове са излъчени от държавите членки и Съвета на ЕС, тогава ще имаме проблем", предупреди той.


Брок обърна внимание на компетентността на бъдещите дипломати на ЕС. Той каза, че около десет кандидати за висшите позиции ще бъдат изслушани от Европарламента. "Ако някой застане пред Европарламента и е пълно бедствие, тогава ще бъде трудно за г-жа Аштън да го задържи", допълни Брок.



Европарламентът вече на няколко пъти демонстрира възможностите си да блокира ключови назначения заради несъгласие с предложените номинации. През 2004 г. скандалният италианец Роко Бутилионе, кандидат за комисар по въпросите с правосъдието и сигурността, беше на път да спъне одобряването на първата комисия "Барозу", но кандидатурата му беше оттеглена. В началото на тази година парламентът заплаши да отхвърли и втората, оглавявана от Барозу, комисия, като причината този път беше слабото представяне на българския претендент за комисар Румяна Желева. Екипът мина след оттеглянето на Желева и отличното представяне на новия български кандидат Кристалина Георгиева. Самата Аштън беше подложена на сериозни критики за представянето си на изслушванията от депутатите.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK