Да сложим край на детската бедност

Филип Курар, държавен секретар на Белгия по социалната интеграция и борбата срещу бедността



Рецесията е вече преодоляна, но сега се намираме в период, когато икономическата криза може много лесно да се превърне в социална криза. Подобно на финансовите кризи социалните кризи вече не са локализирани, поради което е необходим европейски дебат и стратегии, валидни за целия ЕС, с които да се реагира срещу заплахата.


След като годините на финансов ръст са останали назад в миналото, правителствата сега предприемат мерки за консолидация. Предвиждани или действителни съкращения на разходите заплашват училищата, здравните услуги, грижите за закрила на детето и регионалното развитие.


Така въпреки растежа на БВП и предвижданото намаляване на безработицата нараства опасността от влошаване на условията на живот на хората, които получават социални помощи или са по някакъв начин зависими от обществената подкрепа и солидарност като цяло.




Когато безработицата е драстично висока и обществените разходи за обезщетения и социални услуги се съкращават, многодетните семейства се оказват все по-застрашени от обедняване. Възможността за достоен живот може просто да се изпари, особено в зони на промишлен колапс и изостаналост, както и в райони, по-гъсто населени от имигранти и етнически малцинства. Децата растат в лишения и ние сме изправени пред риска да имаме едно изгубено поколение.


Поради това не може да бъде по-навременно, че белгийското председателство на Европейския съюз поставя борбата срещу детската бедност на челно място в своя дневен ред. На 2-3 септември 2010 г. в Марш-ан-Фамен, Белгия, се състоя конференция с участието на експерти, политици и социални работници от областта на грижата за децата. Целта беше да се увеличи ангажираността за борба с детската бедност и подобряване на благополучието на децата като цяло.


Белгийското председателство предприе инициативата за тази конференция, която има важно значение в борбата срещу бедността и социалното изключване. Стигна се до заключението, че ако се приеме през първото полугодие на 2011 г. препоръка, насочена към премахване на детската бедност и подобряване на благосъстоянието на всички деца, ще се допринесе за общата цел да се ограничи бедността изобщо.


В Европа има над 100 милиона души на възраст под 18 години. Около 20% от тях са изложени на риск от бедност. Данните за отделните държави се различават, като този дял е 12% и по-малко в Дания, Финландия, Швеция, Кипър, Словения и Германия и достига 22–23% във Великобритания, Гърция, Италия, Литва, Полша, Румъния и Испания. В отделните държави също може да са налице съществени регионални различия: в Естония децата, живеещи в селски райони, са два пъти по-бедни, отколкото тези в градовете.


Става въпрос за сериозна социална изолация, а не само за незначителни неудобства. Когато се подчертава нуждата от солидарност, не се има предвид само помощ или благотворителност. За да се подобри ситуацията, премахването на детската бедност и социалното изключване трябва да се разглеждат като основно право на човека.


Капанът на бедността е факт и единственият начин да се предотврати възпроизвеждане на поколения от бедни и намиращи се в неравнопоставено положение възрастни е да се даде по-добър шанс в живота на техните деца.


За дете, което живее в пренаселено жилище в замърсена околна среда, вероятността да се храни по-лошо и да не се представя добре в училище е по-голяма. Подходящото жилище, приемливият семеен доход и висококачествените здравни грижи и семейно подпомагане ще гарантират неговата/нейната сигурност и надежди за бъдещето.


Европа предприема политически, законодателни и финансови мерки за преодоляване на проблемите. Европейската стратегия 2020 за следващото десетилетие си поставя за цел да измъкне поне 20 милиона европейци от бедността до 2020 г.


Тази задача се основава на истинска ангажираност на всички държави - членки на ЕС за по-справедлива и сплотена Европа. Справянето с детската бедност лежи в основата на това усилие. Трябва да се възобнови растежът, но икономическият растеж сам по себе си не може да премахне детската бедност; необходимо е да се поддържат подходящи услуги и системи за защита.


Ограничаването на бедността в Европа не е само мечта. Имаме ефективни инструменти, които могат да се използват. Европейският социален фонд осигурява 2 милиарда евро финансиране от ЕС всяка година за национални програми за социално приобщаване.


Като цяло фондът изразходва 10 милиарда евро на година за подпомагане на хора да подобряват уменията си, да намират работа или да започват свой бизнес – всякакви пътища да се противостои на обществената изолация, като с това се ограничи и детската бедност.


Като част от политиката на ЕС за социално приобщаване всяка държава членка трябва да разработи стратегии и политики, насочени към оптимално развитие в ранна детска възраст - като например подобряване на достъпа до здравеопазване, жилищно настаняване, образование, закрила и социални услуги.


Предоставяните от правителството помощи, насочени пряко към децата, като детските спестовни фондове, безплатните книги и образователни материали, безплатната храна в училище и безплатния достъп до спортни и културни дейности, трябва да допълват универсалните детски надбавки.


Това са мъдри инвестиции като цяло. Обикновено държавите, които изразходват най-много средства за социално подпомагане, се отличават с най-ниско ниво на детска бедност и най-висока обществената сплотеност.


Въпреки че някои от трудно извоюваните ползи бяха изгубени заради икономическата криза, дори и не толкова конкретно насочени инициативи могат да подобрят значително живота на децата, включително достъпните и качествени грижи за деца, гъвкавото работно време и платеният родителски отпуск.


Грижите в ранна детска възраст са от съществено значение за намаляването на неравенството. Тригодишните деца на по-образовани родители често имат два пъти по-богат речник от децата от по-бедни, по-слабо образовани домакинства, което подчертава значимостта на балансираните усилия в най-ранна детска възраст .


Достъпът до училища, в които на емоционалното, социалното и физическото развитие на детето се отделя същото внимание като на обучението, е крайно необходим в повечето държави от ЕС. Едни от най-уязвимите деца в обществото са децата с увреждания, децата на лица, търсещи убежище, жертвите на насилие, децата, живеещи в много бедни или изолирани райони, както и децата от мигрантски семейства и от някои етнически малцинства, като например 12-те милиона роми, които са най-голямото малцинство в ЕС.


Нека да разгледаме съвсем конкретен пример - град Сливен в България. Западналият някога индустриален град е известен като ромската столица на страната, тъй като една четвърт от неговото население се състои от роми. Тук местните училища влагат време и средства, за да образоват учениците от ромски произход за тяхното минало и традиции, за да им вдъхват самочувствие и чувство за идентичност, които може да им помогнат да излязат от бедността.


Често се задава въпросът дали може да си позволим социално подпомагане или не. Това, което излиза наистина скъпо на обществото, е бедността, и особено детската бедност. Дългосрочното инвестиране в благосъстоянието и образованието на нашите деца води до икономии от социални разходи напред във времето и това също може да даде тласък на икономическата конкурентоспособност. Този подход е оправдан от хуманна, политическа, както и икономическа гледна точка.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK